Определение № 3808 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Д., против решение № 3806 от 17.06.2025 г. по в. гр. д. № 1747/2024 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр. д. № 57322/2019 г. на Софийски районен съд е уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН на Г. С. Д. чрез присъждане на сумата 165 072 лева като паричен еквивалент на накърнената му чрез дарствено разпореждане запазена част от наследството на О. Т. Д., починала на 03.05.2019 г., за сумата над 111 260 лева. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част за присъждане над сумата 111 260 лева. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с наличие на специалната предпоставка, регламентирана по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следния правен въпрос: Следва ли в хипотеза на дарен десетилетия преди откриване на наследството недвижим имот, който е възмездно отчужден години преди откриване на наследството и не се намира в патримониума на ответника към момента на упражняване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, размерът на дължимия от надарения паричен еквивалент за накърнената запазена част да се определя според критерия „цена към момента на намаляването“, а не по стойността на накърнената запазена част, която се определя като стойност на имота към момента на откриване на наследството, предвид че за такъв случай липсва изрична законова разпоредба, а съдилищата прилагат чл. 36, ал. 1 ЗН по аналогия, и не води ли това до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Поддържа се наличие и на хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради очевидната неправилност на въззивното решение в обжалваната част. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ответника Г. С. Д., в който се изразява становище за липса на поддържаното от касатора основание за допускане на касационния контрол на решението, а при евентуалност - за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на поддържаните в изложението към нея предпоставки на чл. 280 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с надлежни пълномощия по производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. С въззивното решение в обжалваната му част е отменено първоинстанционното решение № 20081601 от 01.03.2023 г. по гр. д. № 57322/2019 г. на Софийски районен съд в частта, с която по предявен от Г. Д. против Р. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е постановено намаляване с 1/3 част на извършеното в нейна полза дарствено разпореждане по нотариален акт № 106 от 10.04.1990 г. на недвижимия имот, представляващ апартамент, находящ се на шести етаж, в жилищната сграда на [улица] [населено място], със застроена площ от 75 кв. м, от наследодателя О. Т. Д., починала на 03.05.2019 г., като е постановено възмездяването му чрез паричния еквивалент на запазената част, възлизащ на сумата 165 072 лева, която Р. Д. е осъдена да заплати на Г. Д.. В частта относно възстановяването на запазената 1/3 част на Г. Д. от наследството на наследодателя О. Д. първоинстанционното решение е потвърдено и срещу въззивното решение в тази част не е подадена касационна жалба. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че с разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН законодателят е предвидил възможността наследниците със запазена част по дефиницията на чл. 28, ал. 1 ЗН, които са призовани към наследяване, да искат намаление на завещателните или дарствени разпореждания на наследодателя и възстановяване на запазената им част. Когато наследникът упражнява правото си спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е наследникът да е приел наследството по опис (чл. 30, ал. 2 ЗН). Прието е за установено от представеното удостоверение за наследници на О. Д., че страните по делото са нейни низходящи (деца) - наследници по закон, призовани към наследяване, предвид на което и за упражняване на правата по чл. 30 ЗН не е необходимо приемането на наследството на наследодателя по опис (чл. 30, ал. 2 ЗН). Предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е посочено за конклудентно действие по приемане на наследството на наследодателя О. Д.. Посочено е, че наследодателят О. Д. при смъртта си е оставила низходящи (две деца) – страните по делото, като запазената част от имуществото й съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 2/3, а разполагаемата част - 1/3. Запазената част на ищеца Г. Д. съгласно чл. 5 във вр. с чл. 29 ЗН възлиза на 1/3 част от наследството на наследодателя О. Д.. Последната с дарение, извършено в полза на дъщеря й - ответника Р. Д., по нотариален акт № 106 от 10.04.1990 г., се е разпоредила с процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на шести етаж, в жилищна сграда на [улица], в [населено място], със застроена площ от 75 кв. м, заедно с прилежащото избено помещение, таванско помещение и принадлежащите му 7.40 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от дворното място, като е запазила право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху същия. Изложени са съображения, че съгласно чл. 31 ЗН за определяне на разполагаемата част и размера на запазената част на наследника се образува маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се изваждат задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. Ответникът по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН има интерес да установява, че размерът на наследствената маса е по-голям и съответно стойността на имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля стойностното изражение на разполагаемата част. Посочено е, че такива твърдения за други активи от наследственото имущество на наследодателя О. Д. са наведени от ответника Р. Д., но същите са останали недоказани от нея по делото, въпреки дадените й указания с определението по чл. 267 ГПК. При съобразяване на предвидения в чл. 31 ЗН алгоритъм и дарения имот, като единствен актив от наследствената маса на наследодателя Р. Д., чиято пазарна стойност към момента на откриването на наследството – 03.05.2019 г., възлиза на 333 776 лева, въззивният съд е приел, че с извършеното дарение наследодателят О. Д. е излязла извън рамките на разполагаемата част и е накърнила запазената част на ищеца от 1/3, доколкото последният не е получил никакво имущество от чистия актив, т. е. запазената част е накърнена и дарението подлежи на намаление. Изложил е, че възстановяването на запазената част се извършва по правило в натура – чрез възникване на съсобственост, отделяне на част от имот, връщане имота в наследството, а при определени предпоставки – в пари. В настоящия случай, преди предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, ответникът Р. Д. се е разпоредила въз основа на извършена с Н. С. (неин син) продажба по нотариален акт № 64 от 03.08.2012 г. с получения по дарение недвижим имот от наследодателя О. Д.. Изложил е съображения, че доколкото имотът е извън патримониума на надарения ответник Р. Д. (сега касатор) и същият понастоящем е собственост на трето лице, извършеното отчуждаване на дарения имот следва да бъде съобразено при преценка на начина на възстановяване, което следва да се извърши в пари според настоящата стойност на дарения имот. Установено е въз основа на приетото във въззивното производство експертно заключение, че пазарната стойност на дарения имот към момента на намалението на безвъзмездното разпореждане възлиза на 495 216 лева, а паричният еквивалент на накърнението на запазената част на 165 072 лева (1/3 от 495 216 лева). При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касатора основания по чл. 280 ГПК за неговото допускане до касационно обжалване не са налице. Допускането до касационното обжалване на въззивното решение се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК при повдигнат от касатора конкретен правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. при формулиран от него материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като едновременно с него е необходимо да обоснове и наличието на специална предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Независимо от тези предпоставки, въззивното решение по арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК се допуска до касационно обжалване и при извод за неговата вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност. По повдигнатия от касатора правен въпрос, свързан с начина на извършване на намалението на направеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане, накърнило запазената част на наследника, в хипотеза, при която към момента на постановяване на решението по чл. 30 ЗН надареният се е разпоредил с имота и въз основа на разпореждането той е собственост на трето лице, не е налице поддържаното, само с формалното му посочване, основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол. Същият е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвано решение, поради което той осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него обаче не е налице специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не само поради липсата на нейното обосноваване в някоя от формите на това основание, разяснени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но и поради установената практика на ВКС по този въпрос (решение № 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ВКС, II г. о, решение № 404 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 995/2010 г. на ВКС, I г. о.), от постановяването на която по реда на чл. 290 ГПК не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна. В тази практика е прието, че възстановяването на запазената част по чл. 30 ЗН поначало следва да се извършва в натура, когато това е възможно, т. е. когато имотът все още се намира в патримониума на облагодетелстваното лице (заветник или надарен). Искането за възстановяване на запазена част от наследството има за предмет възстановяване на равностойността на запазената част на наследника, имащ право на това, от цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт. Искането се предявява срещу ползващото се от безвъзмездното разпореждане лице, като за възможността да се възстанови запазената част, респ. да се намали безвъзмездното разпореждане, е без значение чия собственост към момента на разглеждане на спора е дареният/завещан имот - арг. от чл. 37 ЗН. В случай че към момента на постановяване на решението по чл. 30 ЗН имотът е собственост на трето лице, придобило го по сделка с облагодетелстваното лице или на оригинерно основание, се препятства единствено възстановяването на запазената част в натура, като в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на спора. Липсва и посоченото от касатора основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да е налице очевидна неправилност на решението е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличие на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. Решението не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл), нито извън тези закони (въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, въззивният съд е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗН, както и процесуално-правните разпоредби на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Не са налице и останалите основания на чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид и е подписано, и изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Решението е постановено и по редовна искова молба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането й. В заключение касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход, основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение от 1 500 лева по представения договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъждането им следва да се извърши в официалната валута на страната – евро, съобразно правилата за превалутиране и закръгляване, уредени в чл. 12 и чл. 13 от същия закон, а именно – 766.94 евро. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.