Определение № 60824 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1956/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. М., чрез юрисконсулт В. Б., срещу въззивно решение № 260054/25.02.2021 г., постановено от Врачански окръжен съд по въззивно гр.д. № 574/2020 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Д. П. В., в отговор, приподписан от адвокат Р. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Врачански окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Козлодуйски районен съд, признал за незаконна и отменил заповед за дисциплинарно уволнение на Д. П. В., издадена от “АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил го на заеманата преди това длъжност “ръководител сектор специализиран транспорт“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдил работодателя да заплати на В. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 9892,92 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2020 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а още и съдебноделоводни разноски по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 24.11.2017 г. страните са сключили трудов договор, по силата на който В. заема длъжността “ръководител сектор специализиран транспорт“. Със заповед № АД – 423/13.02.2020 г. работодателят иска обяснения от служителя за неспазен пропускателен режим, установен на територията на “АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ в седемнадесет броя въпроси. Със заповед № АД – 425/13.02.2020 г. и заповед № 1204/05.05.2020 г. работодателят иска обяснения от служителя защо, на 05.02.2020 г., при напускане на автобаза 1 при преминаване през пропускателното устройство, регистрира, освен своя пропуск, и този на колегата си, който управлява служебния автомобил, както и защо не е отчетено от системата напускането на работното място. Обяснения са дадени от служителя – съответно, на 19.02.2020 г. и на 05.06.2020 г. Със заповед № НК-8/27.02.2020 г. работодателят налага дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, нарушение на чл. 4.1.8 от инструкцията за пропускателния режим в “АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, както и за нарушение на т. 6.2 и т. 6.3 от допълнителните мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП – Автотранспорт в дружеството. Със заповед № НК-15/05.06.2020 г. налага дисциплинарно наказание “забележка“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, чл. 80, ал. 6, т. 6.1 от правилника за вътрешния трудов ред на “АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, чл. 5.4 от инструкцията за пропускателния режим в “АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, и приложение 9 към нея, както и на правилата по т. 6.3 и 6.3.2 от допълнителните мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП – Автотранспорт в дружеството. Със заповед № НК-16/09.06.2020 г. уволнява дисциплинарно В. за извършени системни нарушения на трудовите задължения, чрез неспазване на установеното от работодателя работно време. Като основания са посочени разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1 и 3 КТ. Съдът установил, че В. има 80% трайно намалена работоспособност за срок от една година (01.04.2020 – 01.04.2021 г.) с диагноза “остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена“, определена с експертно решение № 0612/01.04.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ “Св. Иван Рилски“ – [населено място]. Решенето на ТЕЛК е в сила от 15.04.2020 г., както е отбелязано върху него. С протокол № 38/15/20.05.2020 г. на лекарска комисия към служба по трудова медицина - “АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД, след разглеждане на това експертно решение, се прави предложение до работодателя В. да бъде трудоустроен. Протоколът се подписва и от прекия ръководител на В. – свидетелят Б., който потвърждава този факт и в съдебно заседание. С второ експертно заключение на ТЕЛК, издадено 9 дни след заповедта за уволнение, на В. се определя 80% трайно намалена работоспособност с друга диагноза – “увреждания на лумбо-сакралния плексус“. Въззивният съд приел, че съгласно експертното решение на ТЕЛК от 01.04.2020 г. В. е освидетелстван с болест, която попада в изброените по чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Работодателят е в известност за решението. Датата на същото и датата на узнаването му от работодателя предшестват датата, на която служителят е дисциплинарно уволнен, като въпреки това, работодателят не е изискал предварително разрешение на инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК преди да уволни служителя. Заключил, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а още, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 194, ал. 2 КТ. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: какви са предпоставките на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, и по специално, трябва ли работникът или служителят обективно да страда от заболяване по Наредба № 5/1987 г., за да е налице задължение на работодателя да проведе процедурата по чл. 333 КТ, като условие за законосъобразност на уволнението; чия е доказателствената тежест, че служителят боледува от болест, посочена в Наредба № 5/1987 г., когато работодателят е оспорил твърденията на ищеца в исковата молба, че при издаване на уволнителната заповед е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ; чия е доказателствената тежест, че експертното решение, от което ищецът черпи правата си, е влязло в сила; каква е доказателствената тежест на отразеното заболяване в експертното решение на ТЕЛК, за влизане в сила на което са налице противоречиви доказателства; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото; длъжен ли е съдът да установи обективното наличие на заболяване към момента на връчване на уволнителната заповед, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото и съобразно доказателствената тежест и възможно ли е само и единствено да обоснове решението си на основание експертно решение на ТЕЛК, за което липсват категорични доказателства, че е влязло в сила, във връзка със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ; грешката в заверката на длъжностни лица от РКМЕ по реда на чл. 71, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, върху експертно решение на ТЕЛК, за което са налице противоречиви доказателства от РЗИ, във връзка с влизането му в сила, може ли да обоснове влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Всички въпроси, на които касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, са свързани с извода на въззивния съд по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, касаещи било правните заключения, било фактическите изводи относно обстоятелствата, имащи значение за приложението на цитираната правна норма. Относно евентуалния извод за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 194, ал. 2 КТ няма нито касационни доводи по чл. 281 КТ, нито са поставени правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. От това следва, че каквито и да са изводите в процедурата по чл. 288 ГПК относно относимостта на повдигнатите правни въпроси и наличието на допълнителните условия за допускане на касационно обжалване, разглеждането им по същество няма как да се отрази върху крайния резултат по спора – нарушение на чл. 194, ал. 2 КТ и от там – незаконност на уволнението. Само на това основание, касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от казаното, повдигнатите правни въпроси не могат да обуславят допускане на касационно обжалване – част от тях са извън предмета на спора, очертан по надлежен ред от страните по делото, а по другата част от въпросите не се установява поддържаното от касатора противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Единствената защитна на работодателя срещу твърдението на ищеца за незаконност на уволнението поради неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – в отговора на исковата молба и след доклада по делото по чл. 146 ГПК, е възражението, че не е бил своевременно уведомен от ТЕЛК за решението от 01.04.2020 г.; не се спори, че В. е страдал от болестта, посочена от ТЕЛК. При точно приложение на закона и в съответствие с разясненията на ВКС, въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, в рамките на въззивният предмет на спора; не е разместил тежестта на доказване на обстоятелството, че решенето на ТЕЛК № 0612/01.04.2020 г. е влязло в сила; установил, че това е станало на 15.04.2020 г. не, защото погрешно е разпределил тежестта на доказване и е възложил на работодателя да установява обследвания факт. Нормата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е точно приложена, решението на ТЕЛК е известно на работодателя, той не го е обжалвал, състоянието на В. е потвърдено 16 дена преди дисциплинарното му уволнение от Лекарска комисия към Служба трудова медицина при работодателя. В заключение не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът