Определение № 304 от 08.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №300 от 02.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №321/2011 г., с което е потвърдено решение №2099 от 24.06.2010 г. по гр. дело №2759/2010 год. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. К. С. срещу „В. С.” Е. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно, защото не е доказано, че решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган, нито че има реално съкращаване на щата. Представените доказателства в тази насока са извън срока по чл.313 ГПК. Няма и доказателства, че заповедта за уволнение е подписана от упълномощеното от работодателя лице. Освен това дори да се приеме, че е подписало заповедта, то същото лице е участвало в комисията по подбор, което опорочава последния, тъй като е недопустимо едновременно един и същ служител да участва в преценката за професионалните качества и да прекратява трудовото правоотношение. В методиката за атестиране не са предвидени задължителните критерии по чл.329 КТ. Решението е обжалвано от „В. С.”Е., [населено място], като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това длъжен ли е съдът съобразно разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчно и ако не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада настъпва ли преклузия за представяне на нови доказателства. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представено е определение №359 от 31.03.2010 г. по гр. дело №1884/2009 г. на ВКС, IV г.о.. Ответникът по жалбата К. К. С., [населено място], не е заявил становище. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 128.23 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.