Определение № 2181 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Българска социалистическа партия, подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. А. С., срещу въззивно решение № 260324 от 24.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 8222/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 56903 от 04.03.2020 г. по гр.д. № 49345/2019 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Ю. И. Б. срещу касатора обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 5373,40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение в периода 13.08.2019 г. - 13.02.20 г. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Ответникът по касационната жалба Ю. И. Б. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. М. А.. Счита, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол, а по същество касационната жалба е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната безплатна правна помощ пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В обжалваното въззивно решение е прието, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № 138/13.08.2019 г. на Председателя на Националния съвет на Българска социалистическа партия на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Установено е, че в представеното по делото щатно разписание, прието на 30.06.2019 г., в сила от 01.07.2019 г., са включени 64 щатни длъжности, а в предходното такова от 25.03.2018 г. - 151 щатни длъжности, поради което съдът е приел, че е налице реално съкращаване в щата. Установено е, че длъжността на ищеца съгласно щатното разписание от 25.03.2018 г. попада в направление „Партийна дейност“ с 65 щатни длъжности, сектор „Организация“ (21 щатни длъжности). В новото щатно разписание от 01.07.2019 г. длъжността на ищеца попада в звено „Организационна дейност“ с 21 щатни длъжности, а преди съществуващото отделно звено (направление) „Териториална координация“ вече не фигурира. Страните не спорят, че със заповед №ЗУЧР-059/05.08.2019 г. е започната процедура за извършване на подбор, като по делото са представени предварително определените критерии за подбор и протокол за извършването му от 09.08.2019 г. От него съдът е установил, че от всички 21 служители в звеното „Организационна дейност“ ищецът е класиран на предпоследното 20 място. Съдът е приел, че спорния между страните въпрос не касае извършването на процедурата по подбор вследствие на съкращаването на щата, а законосъобразното прилагане на определените от работодателя критерии по отношение на работата му и поставените му от комисията оценки. Във връзка с доказването на законосъобразното прилагане на критериите за подбор, съдът се е позовал на ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което, когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. По делото са представени изготвените от комисията формуляри за средна оценка и индивидуални формуляри за оценка за звеното, в което попада длъжността на ищеца. По делото е разпитана като свидетел един от членовете на комисията, чиято длъжност също е била включена в обхвата на проведения подбор, поради което същата не е участвала конкретно в оценяването на ищеца и съдът е преценил, че не би могла да установи обективността на оценяването на качествата на ищеца от останалите членове на комисията. Съдът не е кредитирал и показанията на втория свидетел, тъй като той изобщо не е участвал в комисията и няма преки наблюдения колко обективно си е вършела работата тя. Въз основа на това съдът е направил извод, че ответникът при възложена му доказателствена тежест не е успял при условията на пълно и главно доказване да докаже законосъобразното упражняване на правото на подбор и приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: „В производства по трудови спорове допустими ли са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК, за доказване на законосъобразността на извършеното уволнение, респ. за доказване на законосъобразността на използваните от работодателя критерии за извършен подбор, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ?“ и „В случай, че са ангажирани гласни доказателства, то разпитаните свидетели следва ли задължително да бъдат членове на комисията, извършила подбор по чл. 329, ал. 1 КТ? Ако следва да бъдат такива, то обстоятелството, че не са гласували при съответния подбор, опорочава ли процедурата на подбора и/или опорочава самите свидетелски показания до степен, че същите не следва да бъдат кредитирани?“. Твърди се противоречие с ТР № 3/2011 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК, ВКС. В посоченото от касатора тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. При спор за законосъобразното им упражняване, съдът упражнява контрол – правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор като част от него. Документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършване на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници; протоколът сам по себе си не доказва законността на подбора; при оспорване от страна на уволнения работник на факта на надлежното извършване на подбора, включително обективното съответствие на поставените му оценки с действителните му качества, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола, като са допустими всички доказателствени средства. Доколкото протоколът за извършен подбор е частен свидетелстващ документ, обективиращ констатациите за подбора, той следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на производството или службата, респективно значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, въззивният състав е приел, че изясняването на обстоятелството дали качествата на ищеца при изпълнение на трудовата му дейност кореспондират с определените от работодателя оценки по показателите, използвани при извършване на подбора, следва да бъде установено с всички позволени доказателствени средства по ГПК. Преценявайки законосъобразността на извършения подбор, въззивният съд е приел, че представените по делото формуляри за средна оценка и индивидуални формуляри за оценка не са официални документи, поради което и предвид оспорването от страна на ищеца, са допуснати свидетели и на двете страни. В случая са спазени указанията на върховният съд, поради което по поставения въпрос не е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият, формулиран от касатора въпрос не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т. д. 1/2009 г на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът по същество съдържа несъгласието на касатора с преценката на съда на събраните по делото свидетелските показания, но доколкото касае обсъждане на доказателствен материал, същият не може да бъде разгледан на настоящия етап в производството пред ВКС. По въпросите не се разкрива и подържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изхода на спора, и направеното искане в отговора на касационната жалба за присъждане на разноски след определянето им по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, касаторът следва да заплати на процесуалният представител на ответника адв. М. А. сумата от 1048, 69 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение