Определение № 59 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „П. В.“ ЕАД срещу въззивно решение № 260771 от 04.02.2021 г. по възз. гр. д. № 5021 /2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което са уважени искове на А. Л. Л. срещу жалбоподателя с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ. Насрещната страна А. Л. Л. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна следното: Спорен по делото е въпросът дали ищцата е спазила 14-дневния срок по чл. 345, ал. 1 КТ. До момента не е постановено ТР по т.д. № 3 /2019 г. на ОСГК. Молба от 13.04.2018 г. за снабдяване с препис от влязлото в сила решение и изпълнителен лист (л.123) е била подадена от адв. А., в качеството и на пълномощник на А. Л. Л., тя обаче не представлява несъмнено доказателство за узнаване от страна на ищцата за влизане в сила на решението от 21.07.2017 г. към момента на подаване на молбата – 13.04.2018 г. Нещо повече, съобщението по чл.345, ал.1 КТ не е връчено на ищцата и не може да бъде връчено на пълномощник по делото. В този смисъл решение по гр.д. № 537 /2009 г. на ВКС, IV г.о. По делото не е доказано ищцата да е била недобросъвестна при упражняване на трудовото си право по чл. 345, ал. 1 КТ – да е узнала за възстановяването си на работа, но умишлено да не постъпва на работа в законоустановения срок. В случая на ищцата е връчено съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ на 16.05.2018 г. и до подаване на молбата на 17.05.2018 г. 14 – дневният срок по чл. 345, ал. 1 КТ не е бил изтекъл, поради което и уволнението и, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, е незаконосъобразно. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил факти, от които може да се направи извод, че ищцата е знаела за постановеното в нейна полза решение преди подаване на молбата на 17.05.2018 г. – с тази молба е представила съдебното решение, с отбелязване, че е влязло в сила на 29.03.2018 г. и за издаване на изпълнителен лист на 18.04.2018 г., от което следва извод, че е знаела за тези факти преди да подаде молбата, жалбоподателят извежда въпроси по приложението на чл. 345, ал.1 КТ към конкретния спор въз основа на твърдените от него факти. Фактическите въпроси не могат да представляват основание за допускане на касационно обжалване. Такова основание може да бъде само правен въпрос. Но от фактическите въпроси може да бъде уточнен правният въпрос: дали двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ може да започне да тече преди получаването от страна на работника на нарочно съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд или преди деня, в който работникът, без да е получил такова съобщение, изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. Този въпрос е обусловил изводите на въззивния съд. Въззивният съд го е разрешил по същия начин, както в приетото на 02.12.2021 г. (след въззивното решение) тълкувателно решение № 3 по т.д. № 3 /2019 г. по приложението на чл. 345, ал. 1 КТ, с което е прието, че: Двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение, срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. С тълкувателното решение правният въпрос е разрешен и практиката по приложението на правната норма на чл. 345, ал. 1 КТ е уеднаквена. Съгласно правилото на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Постановените преди това тълкувателно решение решения на ВКС по същия въпрос не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Поради съответствието на разрешението на правния въпрос във въззивното решение с разрешението в тълкувателното дело, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответната страна жалбоподателят да бъде осъден да и заплати направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 800 лева е основателно. Воден от изложеното съдът