Определение № 910 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Детска градина по изкуствата, [населено място], срещу решение №.234/5.08.25 по г.д.№.595/25 на ОС Хасково– с което е потвърдено реш.№.444/3.06.25 по г.д.№.2764/24 на РС Хасково за уважаване на предявените срещу касатора искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна Я. В. А. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд, в това число препращайки към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК, е намерил предявените искове за основателни поради липса на действително съкращение в щата, на законосъобразен подбор и на предварително съгласие по реда на чл.333 ал.4 КТ. По делото е безспорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност „старши учител“ и е била член на Общински координационен съвет на Синдиката на българските учители /СБУ/ Х.; на 1.07.24 й е било връчено двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради съкращение в щата, а на 30.08.24 е била издадена и Заповед №.80-240/30.08.24 за уволнението й на основание 328 ал.1 т.2 КТ. Прието е, че правнорелевантният момент за преценка наличието на всички предпоставки за законосъобразността на уволнението е този на връчване на предизвестието /в случая 1.07.24/. Към тази дата не е имало реално съкращение на щата-приетото поименно щатно разписание на длъжностите и заплатите считано от 01.07.24 сочи численост на персонала 14,5 бройки и 8 бройки педагогически персонал-каквито са били длъжностите и преди соченото съкращаване в щатно разписание от 20.05.24; поради това не може да се направи категоричен извод за изменение на щатовете като брой и функции към посочения правнорелевантен момент; горното само по себе си е достатъчно да обуслови незаконосъобразност на уволнението. Същевременно не е налице и законосъобразно проведен подбор. Той е бил задължителен /доколкото се касае за прекратяване на няколко от множество идентични трудови функции/, следвало е да се осъществи между всички работници, изпълняващи еднородна трудова функция, при поставени в чл.329 КТ ясни изисквания-да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Извършената от работодателя в тази насока дейност, обаче, не може да се определи като изискуемия от закона подбор. Преценката за изпълнението /предвид обстоятелството, че представените по делото писмени протоколи за оценка работата на учителите до датата на извършения подбор не се отнасят до всички учители и не касаят еднакви проверки за всички учители, участващи в подбора/ следва да се извърши въз основа на събраните гласни доказателства, оценени в съвкупност с останалия доказателствен материал. В случая оценката на ищцата „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ не съответства на нивото на изпълнение на трудовите й функции, което е по-високо. Не се установява с какво останалите участници в т.нар. подбор я превъзхождат /за да получи тя по-ниска оценка от тях по критерия ниво на изпълнение на трудовите функции/, респективно че тя се разбира трудно с колегите си; Я. А. няма налагани забележки, предупреждения, не се установява да е водено против нея проучване по сигнали от родители или колеги; от друга страна в хода на работата си тя е използвала иновативни методи в обучението, вкл. М. педагогика и дигитални материали; в картите за определяне на трудовото възнаграждение за учебните 2019/2020, 2020/2021 и 2022/2023 е оценена като учител-новатор, използващ технически и аудиовизуални средства в обучението на децата, нови алтернативни методи при индивидуален подход. Установява се и, че е имало недоволства срещу учителите М. П. и У., които обстоятелства, обаче, не са отразени в протокола за подбор по отношение на тях - докато в преценката по чл.329 КТ има обективирано по отношение на А. недоволство от родители, но то е останало недоказано по делото. Съобразено е и, че при оценката на участниците в подбора е осъществено недопустимо смесване на преценките за ниво на изпълнение на трудовите функции с тези на допълнителни показатели, като няма яснота каква стойност е поставена на Я.А. за ниво на изпълнение на трудовите функции и каква за тези допълнителни показатели, нито същите в какво съотношение са, за да може да се направи обективно сравнение между участниците в подбора; не са оценени адекватно и всички доказателства относно квалификацията на ищцата, за която са представени многобройни удостоверения, дипломи и др. подобни. На трето място е посочено, че не е спазено и изискването на чл.333 ал.4 КТ за предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Безспорно Я.А. е член на СБУ. Съобразно обвързващия работодателя Колективен трудов договор /КТД/ от 28.12.23-чл.10 т.3, прекратяването на трудовите правоотношение в хипотезите на чл.328 ал.1 т.2 и т.3 КТ с членове на въпросния синдикат се извършва след предварителното съгласие на СБУ. Отразено е, че по делото е представена служебна бележка от 20.06.23, издадена от председателя на синдикалната организация и секретаря й, с която се посочва, че „Ви даваме съгласието си за прекратяване на трудовите договори…“ на общо четири лица, сред които и Я.А.. Според обвързващия устав на СБУ Общото събрание е висш орган на синдиката /чл.16/, а в чл.17 е изведено, че за защита на правата и интересите на синдикалните членове и съгласуване и координиране на синдикалните действия в общината се формира Общински координационен съвет на СБУ със собствена сметка и печат. Намерено е, че представеното като служебна бележка съгласие за прекратяването на процесното трудово правоотношение не е акт на оторизиран за това орган от системата на СБУ-то не е нито от Общото събрание на синдиката, нито от Общинския координационен съвет на СБУ, чиято основна функция е именно защитата на трудовите права на синдикалните членове. От бележката не става ясно и коя точно организация от СБУ представлява, но е очевидно, че това не е някоя от посочените по-горе единствено овластени по чл.333 ал.4 КТ. Въпросният документ единствено свидетелства за двете подписали го лица като даващи съгласие за съкращението, а не като удостоверяващи дадено съгласие на Синдикалната организация. При тези обстоятелства не е спазено изискването на чл.333 ал.4 КТ и липсата на предварително съгласие самостоятелно обосновава пълната незаконосъобразност на процесното уволнение. Отбелязано е и, че следва да се съобрази и, че председателят на неясно посочената в служебната бележка синдикална организация е в сериозен конфликт на интереси, тъй като е и участвал в процедурата по подбор и е класиран на по-висока позиция от Я.А.. При това положение претенциите по чл.344 ал.1 т.1 КТ и акцесорните такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ са приети за основателни. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Към кой момент следва да се преценява наличието на всички елементи от фактическия състав на уволнението, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие-към момента на отправяне на предизвестието или към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договора?“; 2.“Когато работодателят е издал заповед за съкращение в щата и е отразил съкращението в длъжностното разписание, длъжен ли е да отрази промяната и в поименното щатно разписание и кога следва да направи това?“; 3.“Когато подбора по чл.329 от КТ се извършва еднолично от работодателя, допустимо ли е да отправи искане до синдикалната организация за преодоляване на защитата по чл.333 ал.4 от КТ преди формално да е протоколирал извършения подбор?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“; 5.“Кой синдикален орган следва да даде съгласие за прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл.333 ал.4 от КТ, ако в устава на съответната синдикална организация не е предвиден изрично такъв орган?“; 6.“Допустимо ли е председателят на синдикалната организация да участва във вземането на решение за даване на предварително съгласие за прекратяване на трудови договори в хипотеза на чл.333 ал.4 от КТ, ако е лице, което участва в процедурата по подбор по чл.329 от КТ?“ /реш.№.337/30.04.10 по г.д.№.1188/09, ГО, реш.№.306/ 9.10.13 по г.д.№.1851/13, реш.№.121/8.08.16 по г.д.№.5289/15, ІV ГО, реш. №.311/24.02.17 по г.д.№.2333/16, ІV ГО, реш.№.60293/20.12.21 по г.д.№. 652/21, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Въпроси №.1-№.3 и №.5-№.6 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Горепосочените въпроси нямат самостоятелно значение за изхода на спора. Това е така, защото съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно по няколко причини - на няколко основания, всяко от които поотделно обосновава отмяната му. Изрично е посочил, че не са спазени изискванията на закона както поради липсата на реално съкращение в щата /безспорно в отклонение от практиката на ВКС е прието, че правнорелевантният момент за преценка наличието на всички предпоставки за законосъобразност на уволнението е този на връчване на предизвестието (съгласно задължителната практика на ВКС при прекратяване на трудовия договор с предизвестие същият се прекратява с изтичането на срока на предизвестието и към този момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението-реш.№.38/ 4.03.15 по г.д. №.3695/14, IV ГО, реш.№.94/28.04.14 по г.д.№.2623/13, ІV ГО, реш.№.298/ 28.10.14 по г.д.№.977/14, ІV ГО, и др.) - но в случая това е ирелевантно/ и на предварително съгласие по реда на чл.333 ал.4 КТ, така и доколкото не е извършен законосъобразен подбор. При това положение решаващите му изводи не са свързани само с поставените от касатора въпросите относно съкращението в щата и предварителната закрила по чл.333 ал.4 КТ, но и с недоказаност в процеса на извършването на законосъобразен подбор по смисъла на чл.329 КТ - която, сама по себе си, е достатъчна, за да обоснове незаконност на уволнението. Предвид изложеното поставените от касатора въпроси, които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите съобразно разясненията в т.1, ТР №.1/09, ОСГТК, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната във връзка с четвъртия въпрос, съдът е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните от значение за изхода по спора. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, в това число инкорпорирайки подробните мотиви на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, правейки ги част и от своето решение. Доколкото въпросът се задава в контекста на твърдения за необсъждане на доказателства във връзка с подбора, в случая е прието, че тъй като представените по делото писмени протоколи за оценка работата на учителите до датата на извършения подбор не се отнасят до всички учители и не касаят еднакви проверки за всички учители, участващи в подбора, преценката за изпълнение на трудовите функции на участниците се прави до голяма степен на основа събраните гласни доказателства, оценени в съвкупност с останалия доказателствен материал. След съпоставка на показанията на разпитаните свидетели /кредитирани съгласно чл.172 ГПК/ и писмените доказателства е прието, че не е доказано, че отразената в протокола оценка за ищцата съответства на действителното ниво на изпълнение на работата и квалификацията й /в това число не са оценени адекватно и всички доказателства относно същата, за която са представени многобройни удостоверения, дипломи и др./, респективно, че тя се справя по-зле и има по-ниска квалификация от тези, на които са поставени по-високи оценки. Отделно от изложеното, като самостоятелно основание за незаконосъобразност на подбора е изтъкнато и недопустимото смесване на преценките за ниво на изпълнение на трудовите функции с тези на допълнителни показатели, като няма яснота каква стойност е поставена на Я.А. за ниво на изпълнение на трудовите функции и каква за тези допълнителни показатели, нито същите в какво съотношение са - за да е възможно да се направи обективно сравнение между участниците в подбора. При тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответната страна се дължат направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. с равностойност в евро 766,94евро. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,