Определение № 181 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2822/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.86/2017г., образувано по касационна жалба на синдиците на „КТБ“АД/н/ вх.№ 13928/08.08.2017г. против Решение № 1505 от 29.06.2017г. по в.т.д.№ 978/2017г. на СОС, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 2016/2016г. на СГС, е отхвърлен иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН, предявен от синдиците на банката, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „КТБ“АД/н/, извършеното с изявление вх.№ 10470 от 03.11.2014г. от ответника „Черно море 2001“АД, [населено място] прихващане на придобитите по договор за цесия от 31.10.2014г. с цедент В. С. Д. вземания по договор за безсрочен депозит № 8021/26.04.2005г. в общ размер на 360 000лв. със задължения на „Черно море- 2001“АД към банката по договор за кредит от 24.01.2007г., освен в частта за сумите, които ответникът би получил при разпределение на осребреното имущество. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се правилността на извода, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителната недействителност на прихващането е законовата норма, действала към момента на извършване на прихващането. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Какъв е характерът на нормата на чл.59,ал.5 ЗБН - материалноправна или процесуалноправна, и ако е материалноправна, дали преурежда правоотношения, възникнали преди изменението и, обн. ДВ 98/2014г.; 2/ С предявяване на иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение; 3/Към кой момент следва да се извърши преценката за относителната недействителност на извършеното прихващане по реда на чл.59,ал.5 ЗБН- към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност, или към момента на обявяването й в несъстоятелност - 22.04.2015г.; 4/Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл.59,ал.5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията към момента на обявяването на несъстоятелността та банката, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност. Допълнителната предпоставка е въведена чрез довода, че в обжалваното решение тези въпроси за решени в противоречие с влязлото в сила решение № 2112/19.12.2016г. по т.д.№ 1765/2016г.- на СГС, ТО, 9 състав – основание за касационно обжалване по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК както чрез тезата, че всеки един от тези въпроси поради липса на съдебна практика е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за касационно обжалване по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела, че нормата на чл.59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал.1, съответно урежда недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезата на ал.3 и ал.5. Счела е, че при преценката на недействителността/действителността на прихващането, следва да бъде приложен материалният закон, действал към момента на изявлението за прихващане - редакцията, преди изменението на разпоредбата на чл.59 ЗБН с пар.9 от ЗИД на ЗДБ за 2014г.- ДВ бр.98 от 28.11.2014г., в сила от същата дата, съгласно която: недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен в частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо кога са възникнали двете насрещни задължения. Съставът на САС е посочил, че тази приложима разпоредба счита за недействително прихващането, извършено от длъжника, а с оглед разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗБН, няма съмнение, че длъжник е „банка със седалище в България“. Като е съобразено, че процесното прихващане не е извършено от длъжника, а от кредитора с придобитото по силата на договора за цесия вземане, е обоснован крайният правен извод, че по отношение на това правно действие не е налице фактическият състав на чл.59,ал.5 ЗБН в приложимата редакция. Поставените от касатора въпроси относно приложимата редакция на чл.59,ал.5 ЗБН по отношение на прихващания, извършени до изменението на нормата ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г. са въведени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на САС по съществото на спора. Същевременно с пар.8 на ЗИД на ЗБН - ДВ бр.22 от 13.03.2018г. е внесено законодателно изменение, съгласно което разпоредбите на чл. 59,ал.5 ,6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г. Това изменение е прието по време на висящността на настоящото дело във фазата по чл.288 ГПК и доколкото следва да бъде отчетено при произнасянето по искането за допускане на обжалването, настоящият състав счита, че следва производството да бъде спряно на основание чл.229, ал.1,т.6 ГПК. С Определение от 03.07.2018г. по конст. дело № 11/2018г., Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 год./ в частта: „Чл. 59 ал. 5 и ал. 6 се прилагат от 20.06.2014 год.“. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.