Решение № 5040 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 889/2026 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинския съвет Провадия, представляван от председателя Д.Николов, чрез процесуалния представител адв. Н. Николова, срещу решение №12268/10.11.2025г., постановено по адм. дело №1305/2025г. на Административен съд – Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения се прави искане решението на административният съд да бъде отменено и да бъде постановено ново по същество на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото. Представя писмена молба, в която е изложено становище по същество на спора и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна – К. П. Г., чрез процесуален представител адв. Недев, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и я счита за неоснователна, като моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В депозирано писмена молба, е заявено, че се оспорва касационната жалба и поддържа подадения писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че липсват законовите основания по чл. 209 от АПК за отмяна на съдебното решение. Приема същото за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. П. Г. от гр. София, срещу решение №167 на Общински съвет – Провадия, прието по Протокол №11 от заседание проведено на 27.06.2024г., с което на основание чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА и §27, ал.2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, са предоставени земеделски земи от ОПФ на Община Провадия, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ на наследниците на С. Н. Н.. С оспореното решение, съдът е отменил оспорения административен акт и преписката е върната на Общински съвет – Провадия за ново произнасяне по мотивирано искане изх. №ПО-15-328-14823.04.2024г. на Началника на Общинска служба „Земеделие“ – Провадия при спазване на дадените указания. За да постанови този резултат, съдът приел, че решението на Общинския съвет -Провадия е постановено от компетентен орган, с поименно гласуване съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, с участието на 18 от общо 21 общински съветника, при наличието на необходимия кворум по чл. 27, ал.2 от ЗМСМА и в изискуемото съгл. чл. 27, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА квалифицирано мнозинство. Административният съд е приел, че административният акт е постановен в нарушение на изискването за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. На първо място съдът е посочил, че решението на Общински съвет- Провадия е издадено в писмена форма, но при отсъствие на мотиви, който да обосновават крайния акт. Прието е, че нито в докладната – записка, нито в решението се изложени конкретни мотиви. В хода на производството по приемане на процесното решения, е имало дебати, но същите са били по отношение на предложените от кмета два варианта със земи от ОПФ, които да бъдат определени като обезщетение, съдът е посочил, че същите не съответстват на възстановената собственост на наследниците на С.Н.. Съдът е установил, че липсват мотиви дали наследствените имоти, посочени в съдебното решение, установяващи правото на възстановяване на собствеността, представляват земеделски земи, застроени с обекти – общинска собственост и са проведени мероприятия, представляващи обекти общинска собственост, в който случай обезщетението е със земи от ОПФ съгл. чл. 10б, ал.2, т. 1 от ЗСПЗЗ. Отчетено е, че не е извършено и обсъждане на възможността за обезщетяване чрез предоставяне на земи посочени в Приложение №1 към заявлението на К.Г., които са предмет на отправеното до общински съвет мотивирано искане от Началника на ОСЗ Провадия. Съдът е приел, че не е обсъдени и другите възможности от приложените към докладната – записка списъци на имоти общинска собственост с НТП – Нива в землището на с. Блъсково, с. Комарево и с.Кривня и на имоти общинска собственост с НТП – пасище в землището на с. Блъсково, с. Комарево, с.Кривня и с. Златина. Липсвала обосновка, защо при наличие на имоти с НТП ниви собственост на Община Провадия, голяма част от които са в землището на с. Блъсково, наследниците са обезщетени с имоти в други землища и то с имоти с НТП – Пасище. На следващо място съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. В производството по чл. 45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, преценката на общинския съвет е следва да се ограничи до обстоятелството, дали са налице условията за предоставяне на правоимащите лица на имотите, посочени от общинска служба по земеделие. Това се следва от разпоредбата на чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според която, общинска служба по земеделие, представя „мотивирано искане“ до кмета на общината, т.е. същата следва да обоснове необходимостта от предоставяне на конкретни имоти на лицата с възстановено право на собственост върху земеделски земи, за които е в правомощията на общинския съвет да прецени налице са предпоставките на §27, ал.1, т.1, т. 2 или т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно общинският съвет е имал задължението да извърши преценка на обстоятелствата по §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на имотите, описани в предложението на ОСЗ - Провадия. Но това не е сторено, както и че видно от отразяването в докладна записка по одобрения вариант 2 е видно, че един от имотите от ОПФ е в съсобственост с Община Провадия. По делото е била приета съдебна експертиза, като от отговора на поставения въпрос 2 е посочено, че само 2 от посочените от заявителката в Приложение 1, респ. от ОСЗ – Провадия земи не могат да се възстановят, а следователно и да бъдат ползвани за обезщетение, тъй като са частна собственост. Останалите описани имоти са включени в ОПФ, отговарят по качество и обем на признатите за възстановяване такива и могат да бъдат ползвани за обезщетение. В заключение съдът е подчертал, че на наследниците на С.Н. с влезли в сила решения са възстановени ниви, а им се предоставят само пасища. Съгл. §27 от ПЗР от ЗИДЗСПЗЗ е предвидена възможност обезщетяването да стане и с пасища и мери от ОПФ, но това не означава, че изцяло обезщетението следва да бъде в пасища, при положение, че част от земите върху които е възстановена собствеността съществуват и са включени в ОПФ и са посочени в мотивираното искане. Съдът е приел за неоснователен довода за нищожност на административният акт на основание чл. 177, ал.2 от АПК, поради противоречието му с решение №1 от 06.01.2011г. по гр.д. №208/2007 г. на РС-Провадия. Решението е правилно. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства, след анализ на събраните доказателства и в съответствие с установените факти, спрямо които правилно е приложен материалният закон. Наведеният в касационната жалба довод, че оспореният административен акт отговаря на законовите изисквания на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК е необоснован. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде административният акт. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Тук е мястото да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Република България, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, но за да е спазено това изискване, следва тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което да е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадения административен акт, видно от доказателствата по делото така заложеното изискване не е спазено в настоящия случай. Неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В настоящият случай правилно административният съд е приел, че решението на Общинския съвет- Провадия е издадено при липса на мотиви, тъй като нито в докладната записка, нито в самият административен акт са изложени конкретни мотиви. Видно от отразеното в протокол №11 от заседание на Общински съвет – Провадия проведен на 27.06.2024г. на обсъждане са били подложени двата варианта със земи от ОПФ, предложени от кмета в докладната записка, но същите не съответстват на възстановената собственост на наследниците на С.Н.. Не е извършена преценка на хипотезата на чл. 10б, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ дали недвижимите имоти намиращи се в землището на с. Блъсково, с. Комарево, с. Кривня, с. Златина описани в съдебното решение, установяващо правото на възстановяване на собственост, представляват земеделски земи, застроени с обекти общинска собственост и са проведени мероприятия, представляващи обекти – общинска собственост, поради което обезщетението следва да се извърши със земи от общинския поземлен фонд. Не е обсъдено Приложение №1 към заявлението на К.Г.. Следователно е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила- нарушена е императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно съдът е приел. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон от страна на съда и необоснованост на първоинстанционното решение. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, със съответните приложения. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В случая административният орган е сезиран по инициатива на Общинската служба по земеделие с предложение от кмета на община Провадия при условията на § 27, ал. 2, от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към искането са приложени и изискуемите документи. По силата на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2016 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е следвало да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, по отношение на имотите описани в предложението на ОСЗ-Провадия, но същия не е сторил това, както правилно е приел административния съд. Настоящият съдебен състав, счита че административният съд е изложил подробни фактически и правни мотиви, по отношение на допуснатото нарушение на материалния закон, които се споделят от настоящата инстанция и към които се препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неотносим за спора е довода, че административният акт не е бил оспорен от областния управител, който упражнявал контрол за законосъобразност. Не се споделя възражението на касатора, че административният съд е заставен да разгледа съдебното производство. С определение № 3002/11.06.2025 г., постановено по гр.д. №1651/2025г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е прието, че компетентен да разгледа жалбата на К. Г. е Административен съд – Варна. Следователно в настоящият случай съдебният акт е постановено от компетентния съд, в рамките на правораздавателната му власт. По отношение на направеното възражение на касационния жалбоподател, отнасящи се до присъдените съдебно-деловодни разноски по първоинстанционното производство следва да се посочи, че административният съд се е произнесъл изцяло по искането за присъждане на разноски за съответната инстанция. В случай, че касатора не е съгласен, същият е следвало да прояви процесуална активност като поиска от съда изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Касационната инстанция се произнася по отговорността за разноските направени за тази инстанция и няма правомощие да изменя решението в частта за разноските, с оглед правилото на § 40 от ПЗР ЗИД АПК. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно направено е своевременно, но недоказано, поради което тази претенция следва да бъде оставена без уважение, с оглед доказателствата по делото е представен списък, договор за правна защита и съдействие на л. 30 от делото, в което е договорено възнаграждението да е платимо по банков път, представена е разписка за извършено плащане, но в същата като основание е посочен адвокатски хонорар по първоинстанционното съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение