Определение № 1094 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3916/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. М., представлявана от адв. Е. С., срещу решение № 488 от 23.05.2022 г. по в. гр. дело № 294/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което се потвърждава решението от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1991/2021 г. на Бургаския районен съд. В проведеното производство по трудов спор са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ѝ поради съкращаване на щата, извършено със заповед № ЛС-07-114/14.01.2021 г. на директора на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „административен секретар“. За да постанови обжалваното решение състав на Бургаския окръжен съд приема за установено, че ищцата К. М. е заемала горепосочената длъжност при ответника по силата на безсрочен трудов договор от 09.03.2020 г. Съгласно заповед на работодателя от 11.12.2020 г. е утвърдена промяна в длъжностното щатно разписание, изразяваща се в закриване на единствената щатна бройка за длъжността „административен секретар“, считано от 15.12.2020 г. В мотивите си въззивният съд приема, че е извършено реално съкращаване на щата, при отпадане на трудовата функция на горепосочената длъжност, поради което и за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор.Съответно е сметнал за ирелевантни наведените оплаквания, че ищцата е по-високо квалифицирана от други останали на работа служители, които доводи биха имали значение единствено при извършването на подбор. От фактическа страна е установено още, че на 14.01.2021 г. на ищцата е връчено предизвестие,с което е уведомена за предстоящото уволнение на основание чл. 328, ал.1, т. 2, предл. 2-ро КТ, както и че следва да представи информация дали попада в някоя от категориите за защита по чл. 333 КТ. Предвид констатацията, че ищцата е членувала в КТ „Подкрепа“, съдът е изследвал и спазването на изискването по чл.333, ал. 4 КТ. Приел е в тази връзка, че в случая процедурата е спазена, като предварително е поискано и получено съгласие от синдикалния орган, обективирано в писмен документ, подписан еднолично от председателя на КТ „Подкрепа“. При това положение е формиран извод за наличие на предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, без да предмет на съдебно изследване дали е спазена вътрешноорганизационната форма на синдикалния орган при вземане на решение. Като недоказани са отхвърлени и доводите за „тенденциозност“ на извършеното уволнение. Що се отнася до оспорените от ищцата писмени документи от значение за изхода на спора, обосновавайки се с изслушаната СТЕ по делото,съдът приема за недоказани твърденията същите да са антидатирани и манипулирани. На последно място е съобразено и че с процесната заповед за уволнение е разпоредено на служителката да се изплатят обезщетения за неползван платен годишен отпуск, както и за неспазен срок на предизвестие, доколкото правоотношението е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта – 19.01.2021 г. /5 календарни дни след предизвестието/. Гореизложените обстоятелства са мотивирали извод за законосъобразност на извършеното уволнение, поради което и предявените от ищцата искове са отхвърлени като неоснователни. Според касаторката, решението е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В изложение към жалбата се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване при формулирани многобройни правни въпроси, които настоящата инстанция намира за необходимо да обобщи и конкретизира съобразно правомощията ѝ по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Освен това се позовава на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В писмен отговор ответната по касация ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ изразява становище за необоснованост на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски за адвокатска защита в касационното производство. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение намира постъпилата касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срок,от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. По основанията за допускане на касационно обжалване намира, че такива не се обосновават. Първата група въпроси касае задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по предмета на спора, като се произнесе по всички доводи и възражения на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Отговорът на тези въпроси е утвърден в практиката на ВКС, като по тях, в правния им аспект, не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Задължението на съда е е да обсъди фактическите твърдения, доводи и възражения на страните, които са правно релевантни за решаващите изводи по предмета на спора /в този смисъл решение № 34 от 08.06.2022 г. по гр. д. № 2447/2021 г. ІІ г. о., решение № 134 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 1081/ 2020 г., ІV г.о. и др./ На поддържана от жалбоподателя теза,която се основава на неотносими факти въззивният съд съответно дава отговор като посочи именно кои са правнорелевантните факти,обсъди събраните във връзка с тях доказателства и се произнесе по наведените по отношение на тях доводи като инстанция по същество. случая съдът е формирал собствени констатации за установената фактическа обстановка на база на събраните в хода на делото относими доказателства, като е изложил кратки и ясни мотиви по приетите за установени факти, защитните тези на страните и приложимите правни норми, съобразно предявените искове и очертания от въззивната жалба предмет на делото.С това задължителните указания на раздел I, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 г. и т. 1, т. 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се явяват изпълнени.Не съставлява противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК такова произнасяне от въззивния съд по исканията, доводите и възраженията на страните, каквото те считат за неправилно. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Формулираните в изложението към касационната жалба доводи по така повдигнатите процесуални въпроси се свеждат именно до оплаквания за необсъждане на неотносими факти и обстоятелства, както и до оспорване на фактическите изводи на съда, които не могат да бъдат проверявани в хода на настоящото производство.Относно твърденията за порочност на връченото на ищцата предизвестие са изложени подробни мотиви още в първоинстанционното решение. Прието е, че в него са посочени фактическото и правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, без да съществуват каквито и да било неясноти в тази насока. А когато срокът на предизвестието не бъде спазен, санкцията за работодателя е да заплати предвиденото в чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение, което в случая е сторено. Както следва от текста на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, трудовият договор се прекратява при неспазване на срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. Когато първоинстанционният съд вече е изложил в мотивите си съображенията по доводите във въззивната жалба, тъй като тези доводи са били изтъкнати още в първа инстанция и жалбоподателят само ги преповтаря във въззивната жалба, въззивният съд може да възприеме изцяло изводите на първоинстанционния и да препрати към тях без да излага доводи – решение № 186 от 02.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2014 г., IV г. о. Съобразена е и трайно установената съдебна практика /в това число цитираната от касаторката/ по приложението на разпоредбата на чл. 335 КТ. Съгласно приетото в нея, правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. Във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 КТ, респ. независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с изтичането на срока на предизвестието /така напр. решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2015 г., IV г. о., решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о./ В хипотезата на неспазване срока на предизвестието обаче, заповедта за уволнението придобива конститутивен характер, като прекратяването на правоотношение настъпва с връчването ѝ на служителя, а вместо реално отработени дни се заплаща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – решение № 22 от 04.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3146/2013 г., III г. о. В разглеждания случай съдът се е произнесъл в пълно съответствие с така изложената съдебна практика,като е преценил законосъобразността на извършеното уволнение към съответния правнорелевантен момент и след като е констатирал, че не са налице основания за неговата отмяна е отхвърлил исковете като неоснователни. Фактическите му констатации в тази връзка могат да бъдат проверявани за обоснованост единствено в производството по чл. 290 ГПК, едва след допускане на жалбата до касационно разглеждане по същество. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси за дължимия контрол за законосъобразност в хипотезата на съкращаване на щата ,при извършване на подбор. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата и решение за реално съкращаване на щатната бройка за определена длъжност. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите ѝ функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности /така решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о./В случая функциите на съкратената длъжност са преминали към по-вишестояща длъжност. Именно в този смисъл е и произнасянето на въззивната инстанция, поради което не може да се приеме, че не е осъществена дължимата преценка за законосъобразното извършване на съкращаването на заеманата от ищцата щатна бройка. Съответно не е налице противоречие с цитираните решения на ВКС № 152 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 215/2020 г., III г. о., № 210 от 08.10.2018 г. по гр. д. № 4971/2017 г., IV г. о. и т. н Изследвана е идентичност на трудовите функции с тези на други служители, като отрицателният извод на въззивния съд по този въпрос не обективира противоречие с решение № 246 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1152/ 2010 г., III г. о., съгласно което работодателят има задължение за подбор и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Както следва от ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, при съкращаване на единствената или всички щатни бройки за длъжността,за работодателя не съществува задължение да извърши подбор. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по поставените въпроси, касаещи приложението на законовата уредба относно предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, за характера и доказателствената стойност на изходящ от председателя на синдикалната организация удостоверителен документ. Въззивното решение е съобразено и с дадените задължителни указания по приложението на закона в ТР № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГК. Съгласно дадените задължителни разяснения, решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред, като писменото уведомление на работодателя за взето от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, както в случая .След като е обективирано съгласие по този ред,то изводът за законосъобразност на извършеното уволнение поради преодоляване на закрилата на синдикални членове не противоречи на цитираната практика на ВКС. Закрилата по чл.333, ал. 4 КТ не се преодолява тогава, когато уведомлението до работодателя явно не се засвидетелства взето решение на колективния орган, а се изразява воля еднолично. След като по гореизложените въпроси е налице трайно установена съдебна практика ,включително тълкувателна и същите са разрешени от въззивния съд в съответствие с нея, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице също така основанието по чл. 280, ал. 2, предл трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховния касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. При този изход, в полза на ответната по касация ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“, представлявана от адв. Б. Т., следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 008 лв. с вкл. ДДС, която сума е действително договорена и заплатена по банков път, съгласно представените списък, договор за възлагане на правна защита от 19.09.2022 г. и платежно нареждане от 27.09.2022 г. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.