Определение № 656 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 734/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Столичен автотранспорт“ ЕАД срещу решение № 8238 от 04.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 11684 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, в частите, с които е отменено решение от 6.6.2019 г. по гр. д. № 38170 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявените от В. Г. М. срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл.74, ал. 4 КТ, чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ и вместо него е постановено друго, с което е обявена за недействителна поради противоречие със закона клаузата за срок за изпитване, включена в допълнително споразумение от 28.09.2016 г. към трудов договор № 10/03.09.2013 г., сключен между В. Г. М. и „Столичен автотранспорт“ ЕАД, на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на В. Г. М. от длъжността „чистач/хигиенист, метач и мияч“ в „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ на посочената длъжност и работодателят е осъден да заплати на ищеца 2 616,75 лева обезщетение за оставането му без работа за периода от 10.04.2017 г. до 10.10.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното му изплащане.

Касаторът „Столичен автотранспорт“ ЕАД твърди, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с В. Г. М. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Счита, че правото на прекратяване е упражнено от страната, в чиято полза е уговорено изпитването, волеизявлението за прекратяване е ясно и безусловно изразено, без да е нужно мотивиране на заповедта за прекратяване, извършено е в рамките на срока за изпитване. Пояснява, че съгласно чл. 70, ал. 4 КТ в срока за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Затова смята, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. При постигнато писмено съгласие на основание на подадена писмена молба за изменение на осъществяваната трудова функция, недействителна ли е уговорката със срок за изпитване между работник и работодател, между които е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност?

2. Назначавайки работника на нова длъжност с изричното му писмено съгласие на лице, което е трудоустроено, възниква ли право за работодателя то да бъде изпитвано?

3. До изтичане на срока за изпитване може ли трудов договор със срок за изпитване да бъде прекратен без изричен акт за прекратяване и възможно ли е трудовият договор, сключен със срок за изпитване, да бъде обсъждан като прекратен и да се счита като безсрочен без изричното му прекратяване с нарочен акт/заповед?

За да обоснове противоречието на обжалваното решение с практиката на ВКС, касаторът се е позовал на решения № 215 от 17.07.2012 г. по гр.д. № 722/2011 г. на ІV ГО, № 11 от 27.01.2015 г. по гр.д. № 4911/2014 г. на ІІІ ГО, № 344 от 29.11.2015 г. по гр.д. № 1407/2010 г. на ІІІ ГО, № 369 от 03.02.2015 г. по гр.д. № 3007/2013 г. на ІV ГО, № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г. на ІІІ ГО и на определение № 417 от 04.06.2019 г. по гр.д. № 1553/2019 г. на ІV ГО.

Ответникът по жалбата В. Г. М. счита, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Твърди, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Клаузата за срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона, като с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договор с работника по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на 400 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. Г. В. е изложил в исковата молба, че по силата на сключен със „Столичен автотранспорт“ ЕАД трудов договор № 49/11.09.2012 г. на основание чл. 68, ал. 1, т.3 във връзка с чл. 70 КТ е заемал по заместване и със срок за изпитване длъжността “шофьор автобус/единичен сл.№ 859“, като този трудов договор е прекратен с акт № 4178 от 05.12.2012 г. на основание чл. 325, т. 5 КТ, считано от 07.12.2012 г. На 03.09.2013 г. между страните е сключен нов трудов договор със срок за изпитване на длъжност „шофьор автобус/единичен сл. № 281“. С решение на ТЕЛК от 20.06.2016 г. е била дадена препоръка на работодателя той да бъде трудоустроен на работно място съобразно здравословното му състояние. Работодателят обаче не го е трудоустроил, а го е преназначил с допълнително споразумение № 601 от 28.09.2016 г. на длъжността „чистач/хигиенист, метач и мияч“ за неопределено време и със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. След това, с акт № РД – 28 от 15.03.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 10.04.2017 г. Според ищеца преназначаването му от страна на работодателя и сключването на трудов договор за новата длъжност със срок за изпитване представлява злоупотреба с право. Целта на тази клауза не е била да бъде изпитана неговата годност за новата длъжност, а да се прекрати трудовото правоотношение по облекчения за работодателя ред по чл.71 от КТ, вместо по реда на чл.325, т.9, предложение второ от КТ. Затова е поискал от съда да обяви за недействителна тази клауза, да отмени прекратяването на трудовото правоотношение като незаконосъобразно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди работодателя да му заплати 2 616,75 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение.

В отговора на исковата молба работодателят е заявил, че работникът е бил преназначен с негово съгласие на друга длъжност, поради което клаузата за изпитване е действителна, а прекратяването на трудовото правоотношение на основание тази клауза е законосъобразно. Първоинстанционният съд е възприел тезата на работодателя и е отхвърлил предявените от работника искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в тези части и е постановил друго решение, с което е уважил исковете. Този съд е приел, че между страните са сключени две допълнителни споразумения: № 601/28.09.2016г. и № РД-251/20.10.2016 г.. В последното не е включена клауза със срок за изпитване, поради което извършеното прекратяване на основание чл. 71, ал. 1 КТ се явява незаконно. Като допълнителен мотив, въззивният съд е посочил, че дори да се приеме за неотменена с последното споразумение, клаузата е недействителна поради заобикаляне на закона. С нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред на чл.71, ал.1 от КТ по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. По делото е безспорно установено, че преназначаването на ищеца през 2016 г. е извършено в резултат от дадени с решения на ТЕЛК от 20.06.2016 г. предписания за противопоказни условия на труд. Съгласно трайната съдебна практика, определянето на работата като подходяща - такава, която работникът поради намалена работоспособност може да изпълнява при квалификацията и здравословното му състояние, се прави по реда и за целта на специалната закрила – трудовото правоотношение с работника да се запази за подходящата работа, като това изключва проверка на годността му да я изпълнява по договор със срок за изпитване в полза на работодателя, който е приложим при друга работа при същия работодател в общия случай, но не и за подходящата работа по чл. 314 КТ.

Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията за касационно обжалване, работодателят не оспорва фактическия извод на въззивния съд, че клаузата за срок за изпитване не се съдържа в последното допълнително споразумение между страните. Следователно работодателят не е могъл да прекрати трудовото правоотношение на посоченото от него основание и разрешението на поставените от касатора въпроси в желания от него смисъл не би се отразило на изхода на спора по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Допълнителните съображения на въззивния съд, които са свързани с действителността на клаузата за срок за изпитване, не са в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, тъй като не се касае за нормалната хипотеза на промяна на длъжността по съгласие на страните и сключване на клауза за изпитване годността на работника за новата длъжност В конкретния случай ищецът се е позовал в исковата молба на злоупотреба с право и е посочил конкретни факти, установяващи тази злоупотреба, които са доказани по делото. Преназначаването на работника е станало заради предписанията на ТЕЛК, според които заеманата дотогава длъжност е била неподходяща за здравословното състояние на работника. Вместо обаче да спази процедурата по чл.314 от КТ и с предписанията на съответния здравен орган да намери друга подходяща работа за ищеца, или да го уволни на основание чл.325, т.9 от КТ, работодателят го е преназначил с клауза за изпитване. Целта, преследвана от работодателя, е да може по-лесно да го уволни, без да доказва предпоставките на чл.325, т.9 от КТ. Следователно клаузата със срок за изпитване е включена в допълнителното споразумение не за проверка на годността за работника за изпълняваната работа, а за прекратяване на договора с конкретен работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ. по други причини. Затова тази клауза е недействителна и в този смисъл е приложимата практика, съдържаща се в решение № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/ 2017 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО. Ето защо разрешението на въззивния съд по първите два въпроса не противоречи, а съответства на практиката на ВКС.

Третият въпрос на касатора не обуславя изхода на спора. След като клаузата за срок за изпитване е недействителна, въпросът дали се изисква изричен акт за прекратяване на договор със срок за изпитване не е от значение за делото.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 400 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение