Определение № 631 от 03.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. В. чрез пълномощник адв. Д. А. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 475 от 05.11.2014г. по в. гр. дело № 768/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 288 от 16.07.2014г. по гр. дело № 356/2014г. на Димитровградски районен съд и вместо това са отхвърлени исковете на В. И. В. против [фирма] [населено място], ПТП [населено място] за признаване за незаконна и отмяна на заповед № 125 от 30.12.2013г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинист, локомотивен, влакова работа” в локомотивен филиал Д. към Локомотивно депо Стара З., поделение П. и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3862,60 лв., със законните последици. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпросите - следва ли работникът лично да получи заповедта за уволнение и какви са условията за нейното връчване извън пределите на обстоятелствата посочени в КТ; следва ли част от доказателствата по едно дело да не се обсъждат от съда, а съдебните актове да се произнасят въз основа на избрани доказателства. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика - ТР № 2/23.10.2012г. по т. д. № 2/2012г. на ОСГК на ВКС и решение по гр. дело № 606/2011г. ВКС, четвърто г. о., основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се й на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да са развити конкретни съображения по приложението на посочената хипотеза. Ответникът [фирма], Поделение за товарни превози П. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика и същите не са обуславящи за изхода на делото. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените правни въпроси не обосновават основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът, дали работникът следва лично да получи заповедта за уволнение и какви са условията за нейното връчване е поставен с оглед твърдението в исковата молба, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е била лично връчена на ищеца и реда за връчване бил нарушен - връчването е оформено в присъствието на двама свидетели, но в отсъствието на ищеца. С обжалваното решение по оплакването е прието, след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, че заповедта е била предоставена на ищеца на работното му място, след като ищецът е започнал да изпълнява трудовите си задължения; същият се запознал със съдържанието, подписал декларация, че не страда от заболяване по Наредба № 5/1987г., след което заявил, че иска да проведе разговор по личния си телефон, излязъл от стаята и повече не се върнал; същия ден ищецът си извадил болничен лист за три дни нетрудоспособност. При тези обстоятелства работодателят оформил връчването в присъствието на два свидетели, прието от съда, че връчването е осъществено при отказ и надлежно оформено. Твърденията, че ищецът бил в обективна невъзможност да подпише заповедта и било нарушено правото му да се защити, с оглед здравословното му състояние са несъстоятелни. Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, макар и за същият ден да има болничен лист за временна неработоспособност (решение по гр. дело № 1696/2011г., 4-то г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.). Обжалваното решение не влиза в противоречие с приетото в представено от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 606/2011г., 4-то г. о., ВКС, с което е даден отговор на въпроса, дали работодателят е изпълнил задълженията си да събере информация съгласно чл. 1 от Наредба № 5/1987г. в случай, че работникът е отказал съдействие. Този въпрос не е обсъждан по делото, тъй като при поисканата информация ищецът не е заявил пред работодателя, не заявява и сега, че страда от заболяване, което дава закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ. Жалбоподателят представя Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012г. на ОСГК на ВКС, с което е даден отговор на въпрос - може ли да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл. 326, ал. 1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срока на предизвестието. Представената съдебна практика няма отношение към предмета на делото и се явява ирелевантна към постановените правни въпроси. П. въпрос също не дава основание за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение съдът е дал отговор на наведените в исковата молба основания за отмяна на заповедта за уволнението като незаконна - прието е, че ищецът е запознат със съдържанието на заповедта и същата е връчена по надлежен ред, визираните нарушения на трудовите задължения са доказани от работодателя, спазени са разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 КТ, поради което уволнението е законосъобразно с последица отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и на обусловените искове по т. 2 и т. 3. Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, т. 8 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна юрисконсултско възнаграждение поискано с писмения отговор в размер на 380 лв. по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.