Определение № 583 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4984/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор В. А. Н., против въззивно решение № 179/30.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 357/2023 г. на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено решение № 352/18.06.2023 г. по гр. д. № 80/2023 г. на Районен съд - Козлодуй, с което е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ наложеното на М. Х. П. дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител сектор „Складово стопанство“ в Дирекция „Икономика и финанси““, отдел „Логистика на запасите“, сектор „ Складово стопанство“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Х. П., сумата от 24 480 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 05.01.2023 г. до 05.07.2023 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и да заплати разноски на М. Х. П.,направени пред двете инстанции, в размер на 7 000 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В изложението за допускане до касационно обжалване, се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните? Длъжен ли е въззивният съд в решението си да изложи обосновани правни и фактически изводи?“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото?“; 3. „Длъжен ли е съдът, при преценка на събраните доказателства, да съобрази логическите и опитните правила?“; 4. „По какъв начин се установява обемът и съдържанието на задълженията на служителя?“; 5. „Длъжен ли е съдът при преценка на тежестта на дисциплинарното нарушение да вземе предвид мястото и характера на работа на уволнения служител?“; 6. „Включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание, с цел осъществяване на съдебен контрол от въззивната инстанция и кои са допустимите доказателствени средства?“; 7. „Как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?“; 8. „Следва ли при преценката дали нарушението е „тежко”, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?“; 9. „Кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението?“; 10. „Дали при преценка на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина” освен посочените в чл. 189 КТ критерии следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за конкретния случай факти и обстоятелства, включително характера и важността на работата, възможните неблагоприятни последици за работодателя с оглед обществената му значимост и субективното отношение на служителя към извършеното и липсата на самокритичност?“; 11. „Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?“ и 12. „Как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника или служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, когато трудовата функция изисква една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, а осъществяващия тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на задълженията си да престира поведение, при което да полага, съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството работодател?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото по първия въпрос в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 50150/20.03.2023 г. по гр. д. № 3133/2022 г. на ВКС, III г. о., решение № 60102/13.10.2021 г. по гр. д. № 965/2021 г. на ВКС, I г. о. и решение № 60/15.06.2022 г. по гр. д. № 248/2021 г. на ВКС, IV г. о., по втория в решение № 107/25.06.2019 г. по гр. д. № 2737/2018 г. на ВКС, III г. о., ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 217/06.09.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 553/27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 101/28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 112/02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г. на ВКС, IV г. о., по третия в решение № 305/27.06.2012 г. по гр. д. № 1110/2011 г. на ВКС, IV г. о., т. 3 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, по четвъртия в решение № 257/10.06.2010 г. по гр. д. № 3681/2008 г. на ВКС, III г. о. и определение № 415/09.05.2018 г. по гр. д. № 168/2018 г. на ВКС, IV г. о., по петия в определение № 60777/30.11.2021 г. по гр. д. № 1770/2021 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 835/25.04.2023 г. по гр. д. № 4846/2022 г. на ВКС, III г. о., по шестия в решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 на ВКС, IV г. о. и определение № 1099/23.11.2017 г. по гр. д. № 3858/2017 г. на ВКС, IV г. о., по седмия в решение № 4/13.03.2020 г. по гр. д. № 544/2019 г. на ВКС, III г. о. и цитираните в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по осмия в решение № 324/06.01.2017 г. по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, IV г. о. и цитираните в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по деветия в решение № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 81/12.05.20212 г. по гр. д. № 2618/2020 г. на ВКС, IV г. о., по десетия в решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 1440/03.10.2005 г. по гр. д. № 974/2003 г. на ВКС, III г. о., решение № 1383/14.07.2006 г. по гр. д. № 3160/2003 г. на ВКС, III г. о., определение № 344/15.04.2019 г. по гр. д. № 4190/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г.на ВКС, IV г. о., по единадесетия с решение № 299/09.04.2020 г. по гр. д. № 1503/2019 г. на ВКС, III г. о. и по дванадесетия в решение № 516/28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 112/07.04.2015 г. по гр. д. № 4587/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 585/10.07.2019 г. по гр. д. № 4197/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 244/07.11.2017 г. по гр. д. № 574/2017 г. ВКС, IV г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба М. Х. П., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ, от оправомощено лице, като преди това е спазена законовата процедура и работникът е дал писмени обяснения. Посочил е, че първото нарушение – по т. 1 от уволнителната заповед се отнася до това, че не е осъществил контрол върху дейностите по бракуване, изнасяне от склад 002 на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и предаване за разкомплектоване на 2 бр. приводи СУЗ с ИД 77191 от служители на дружеството, което било извършено в противоречие с приложимата действаща нормативна уредба и действащите в дружеството правила. Във връзка с това нарушение съдът е приел, че процесните приводи са били бракувани,позовавайки се на представения по делото протокол № 2, съставен на 18.04.2008 г., и утвърден от Директор „Ф и Б“,а нормативната база от 19.05.2021 год., на която се позовава „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е неприложима към протокола от 2008 г. Доколкото „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не е ангажирало доказателства за това какъв е бил редът за бракуване към 2008 г., съдът е приел, че с утвърждаването на протокола от 18.04.2008 г. от Директор „Ф и Б“ приключва процедурата по бракуване. Посочил е,че не е ясно и защо не са последвали действия по изваждането на бракуваните активи от склад 002 и бракуването не е отразено счетоводно,поради което не е доказано ищецът да е извършил посоченото нарушение. По отношение на нарушенията посочени в точки 2 и 3 от заповедта, въззивният съд след анализ на изложеното и представените доказателства, е приел, че всъщност се касае до едно нарушение. В твърдените нарушения е посочено, че М. П. самоволно е организирал и подписал еднолично документи за изнасяне от склад 002 на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД – 2бр. приводи СУЗ с ИД 77191, без знанието и съгласуването на документите от материално отговорните лица, както и че е изготвил приемо-предавателен протокол на 15.03.2022 г. за предаване и разкомплектоване на процесните приводи, без същият да е подписан от МОЛ и без да са попълнени всички колони, включително не са класифицирани отпадъците като не е посочен код на отпадък.Позовавайки се на т. 2.2.5.25 от Правилник за движението на счетоводните документи съдът е посочил,че приемо-предавателният протокол на бракуваните активи, демонтирани резервни части, оборудване и други запаси от технологичен брак и отпадъци /Приложение № 29/, се изготвя на основание: протокол за демонтиране на резервни части, оборудване и други запаси, протокол за брак, протокол за разкомлектовка и служи за счетоводното им отчитане в склад; задължително следва да съдържа: наименование и количество на предадените бракувани активи, демонтирано оборудване и РЧ във вид и и количество, задължително съответстващи на придружаващите го протоколи, въз основа, на които се предават, основание за предаване, код на отпадъка, номер на отпадъка; подписва се от предаващите и приемащото лице и се отчита в Управление „Счетоводство“ ежеседмично, но не по-късно от 5-то число на месеца, следващ отчетния. Посочил е ,че от Протокол 114/15.02.2022 г. за предаване на бракувани активи от склад 002 на склад 009 – Приложение № 41 от Инструкция за движението на материалните запаси и дълготрайни активи в складовете на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е видно, че в него липсват реквизитите – не е посочено съгласно какъв протокол се бракуват посочените в него активи, ред № 1 не е попълнен с протокол №, дата, поз., тегло /кг./ липсва код на отпадъка, номер на отпадъка, липсва отбелязване в квадратчето за приложен предходен протокол, въз основа, на който е изготвен същият. Отделно М. П. се е подписал в качеството си на председател/член на комисия, без да е притежавал някое от двете качества към момента на подписване на документа. Съдът обаче е посочил, че в цитираните приложения с номера 29 и 41, както и съгласно т. 2.2.5.25 от Правилник за движението на счетоводните документи липсва изискване да има подпис на МОЛ, а е отбелязано „предал“, „чрез кого /непосредствения предаващ/“ и „приел“ без повече конкретика. Приел е,че нарушението на служителя в случая се изразява в това, че същият се е подписал в качество, каквото не притежава – председател или член на комисия и в това, че не е спазил всички изискващи се реквизити на приемо-предавателния протокол,поради което твърдението за самоволна организация на изнасянето на процесните вещи е неоснователно. По делото от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е представена заявка за транспорт от 15.03.2022 г., в която е отразено, че ще извършва превозване на бракувани метални приводи СУЗ, като същата е одобрена от началник отдел „ ЛЗ“ - свидетелят Б. Б., пътен лист и товарителница. От показанията му се установява, че е било налице указание за разчистване на склад 002 и той е присъствал на огледите на процесните приводи в склада,като заявява, че е подписал заявка за транспорт на приводите. Въз основа на така установеното,съдът е приел,че е налице индиция, че М. П. не е извършал сам и самоволно изнасянето и предаването на бракуваните активи. От показанията на свидетелката М. В. е установено, че с камион от автотранспорт на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД са докарали приводите СУЗ; същите били в сандъци, имало хартии, дърво, неръждавейка; тя не е разкомплектовала приводите, имало други хора за тази работа; М. П. присъствал на предаването и след като направила протоколите, ги приела, осчетоводила ги и ги предала на счетоводството; последващите действия по продажбата на активите били на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, не на М. П.. С т. 4 от диспозитива на уволнителната заповед е вменено нарушение, че служителят самоволно и еднолично е предал 2 бр. приводи СУЗ с ИД 77191 за разкомплектоване на 15.03.2022 г. и е лишил дружеството от възможността за използването на приводите по най-целесъобразен и финансово изгоден за дружеството начин. Съдът е установил, че процесни приводи са превозени от склад 002 до склад 009 и същите са с остатъчна стойност от 1 лв. на бракуван актив, позовавайки се на Писмо Рег. № 888/07.03.2023г. до Началник РУ-АЕЦ КОЗЛОДУЙ, към което са приложени извлечения от счетоводните регистри на дружеството, за периода от 2003-2023 г. Безспорно установено е /свид. М. В./, че е извършена продажба на процесните активи, но тези действия не са извършени от М. П. ,а активите не са предадени извън самото дружество, а само са преместени от един склад в друг. От представения договор за продажба на процесни приводи след разкомплектоването им като отпадъци от стомана и отпадъци от черни метали, сключен между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и „К.“ АД, [населено място], съдът е установил, че получената борсова цена за метала е повече от 1 лв. Отделно не са ангажирани доказателства евентуално каква друга цена би могла да се получи, за да се приеме, че дружеството е лишено от възможността за използване на приводите по най- целесъобразния и финансово изгоден начин за дружеството. Съдът е приел,че извършените от ищеца нарушения – подписал в качество, каквото не притежава на Протокол 114/15.02.2022 г. за предаване на бракувани активи от склад 002 на склад 009 и това, че не е спазил всички изискващи се реквизити на същия, не разкриват характеристиката на „тежки“ или „системни“ нарушения, които да са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. М. П. е действал по нареждане на висшестоящите от него и в изпълнение на задачата да бъдат разчистени складовете.Отчитайки чистото дисциплинарно минало на М. П. ,както и факта, че доказаните нарушения не разкриват степен на устойчивост в неправомерното поведение на работника,съдът е приел,че всичко в съвкупност не обосноват това тежко дисциплинарно наказание. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Изложените от касатора съображения, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и липса на обоснованост на правните изводи на съда не могат да обусловят очевидна неправилност. Поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първите три въпроси се отнасят до задълженията на въззивния съд при решаване на спора по съществото. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната от касатора задължителната практика на ВКС, съгласно която съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което тези въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на решението. По четвъртия и шестия въпроси не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са твърде общо теоретично и хипотетично поставени, касаторът не ги привързва с конкретни оплаквания, които да могат да се отнесат към решаващите изводи на съда за недоказаност на законността на уволнението, а именно непредставянето от работодателя на действащите към 2008 г. вътрешни правила в предприятието за реда и начина на бракуване на наличното имущество. При липсата на общо основание не следва да се обсъжда поддържаното по въпросите допълнително основание – противоречие с практиката на ВКС. Останалите формулирани въпроси имат отношение към преценката на решаващия състав спазени ли са установените в чл. 189, ал. 1 КТ критерии за определяне на дисциплинарното наказание. По въпросите е налице обилна практика на ВКС, от която въззивният съд по същество не се е отклонил, а правилността на констатациите му не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Въпросите се отнасят до правилността на решението, по която ВКС следва да се произнесе евентуално след като бъде допуснато касационно обжалване на решението. Трайната практика по въпросите изключва наличието на бланкетно поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.