Определение № 2307 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4544/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Ф. срещу решение №.291/14.06.23 по г.д.№.17/22 на ОС В.Търново, с което, след частична отмяна на реш.№.245/17.06.21 по г.д.№.1476/20 на РС Горна Оряховица, предявеният от касатора иск с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за разликата над 20000лв. до 82000лв. Ответната страна „Велпа Трейд“ЕООД оспорва жалбата. Третото лице помагач ЗАД„Булстрад Иншурънс груп“ не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че са налице условията на чл.200 КТ за ангажиране на обективната имуществена отговорност на ответника-страните са били обвързани от трудово правоотношение, като А.Ф. е заемал длъжност „Машинен оператор, производство на хартия“; на 09.10.17, в 13,00ч., през време и във връзка с изпълняваната от него работа, е настъпила злополука по смисъла на чл.55 ал.1 КСО, приета за трудова с Разпореждане №.5104-04112/25.10.17 от ТП на НОИ В.Търново /ищецът, с оглед скъсване на хартията от машината, извършвал операцията „запрайване“ (опитвал се да заправи хартиеното платно към навиващото устройство /наката/), при което накатът захванал пръстите на лявата му ръка/; в резултат на това получил внезапно увреждане на здравето и търпял неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът, на база заключение на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и показания на свидетели, като е съобразил характера и степента на увреждане /травма /конваксация/ на лява длан, пръсти и предмишница, с последващо счупване на дисталните фаланги на III и IV пръсти /средна телесна повреда/ и компартмент синдром на лява предмишница, наложили трикратно оперативно лечение в рамките на две седмици/, продължителния период на лечение и възстановяване - 180дни /15дни болничен престой (09.10.17-24.10.17), 5м. и 21дни отпуск поради временна неработоспособност/, интензитета и проявлението на търпените болки и страдания /60-70дни/ и преживени неудобства, в това число предвид извършената рехабилитация, начина и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, последиците за здравословното състояние, вкл. обема на възстановените функции и остатъчните последици и белези /според СМЕ движенията на ищеца в лява гривнена става са в пълен обем, болезнени в крайните фази, възможен е юмручен захват, намалена мускулна сила, лявата предмишница е с изразена хипотрофия на мускулатурата, наличие на стар голям оперативен цикатрикс, разположен по воларната повърхност на средната трета с площ с размери 21/8см, като в същия участък липсва чувствителност /изтръпнал/, движенията в лява лакътна става са в пълен обем и е намалена мускулната сила на левия горен крайник-поради което същият е трудно функционален и ще бъде трудно да се изпълняват някои по-фини и по-тежки задължения/, възрастта на ищеца /34г. към датата на увреждането/, отражението на злополуката върху психиката и настроението /след инцидента се затворил повече от половин година/, неустановяване твърдяното обостряне на психичното заболяване да е в резултат и в пряка причинно-следствена връзка с нея, заявеното от вещото лице по СМЕ, че е можело да се продължи лечението, липсата на данни А.Ф. да го е осуетил или неспазил медицински препоръки, признанието в исковата молба на факта, че увреждането е излекувано до възстановяване на работоспособността преди трудовата злополука - при съобразяване обаче на последиците за здравето, установени от СМЕ, обществено-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането /09.10.17/, съдебната практика по аналогични казуси, спецификата на случая, е приел, че сумата 40000лв. би била справедлив еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Възражението по чл.201 ал.2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя е намерено за основателно. Посочено е /при позоваване на практика на ВКС/, че при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност, но това съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение; такова може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност; грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен; тя е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които, в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението /реш.№178/02.01.19 по г.д.№4579/17, III ГО/. Изяснено е, че превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение -от една страна работодателят има задължение съгласно чл.275 ал.1 КТ и чл.4 ал.1 ЗЗБУТ да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, така че опасностите за живота и здравето им да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като прилага необходимите мерки, включително визираните в чл.4 ал.1 от ЗЗБУТ; от друга страна съгласно чл.126 т.5 и т.6 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва техническите и технологическите правила, както и правилата за здравословни и безопасни условия на труд, да се грижи за здравето и безопасността си в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции /чл.33 от ЗЗБУТ/. В случая ответникът не е взел достатъчно ефикасни мерки за премахване на риска при манипулация „запрайване на наката“, извършвана от ищеца /доколкото при нея не е възможно изцяло да се изключи рискът за безопасността и здравето на работещите на нея оператори-поточната линия за производство на хартия не е автоматизирана и е с участие на работници в технологичния процес; с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с навиващото устройство /наката/, работодателят е осигурил монтиране на допълнително приспособление-сприска /системата за подаване на хартията с въздух/, приел е ведомствена инструкция за безопасна работа с машината накат и физиологичен режим на работа, въпреки което съществуващата поточна линия за хартия, в частност машината за накат, не е безопасна на 100% за работещите с нея-безспорно е установено, че движещите се части на наката, създаващи риск за злополуки, не са оградени с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или снабдени с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от работници, обслужващи машината; в случая, обаче, неспазването от работодателя на изискването по чл.186 ал.1 от „Наредба №.7/23.09.99 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат - т.е. наличието или неналичието на такива предпазни устройства няма отношение към настъпилата с ищеца трудова злополука, тъй като хартията в конкретния случай няма как да бъде подадена към наката; отразено е, че съгласно СТЕ при такива производства с такъв тип машини за навиване на хартията в машината накат не може и няма как да се монтират предпазни устройства, които да ограничават движенията на оператора да не достига ръката му до опасната част - ако има такива, те биха пречили за извършването на манипулацията и ограничавали възможността за обслужване на наката и ще се наложи да бъдат премахнати временно при извършване на конкретната манипулация по запрайване. Същевременно работникът е допринесъл за процесната трудова злополука, допускайки груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, доколкото действието му като оператор на машината /накат/ да доближи с ръката си до движещите се елементи-т.е. до „опасната зона“, при неспазване на безопасното разстояние от 25-30см, установено от СТЕ, не отговаря на инструкциите за безопасност, и нарушаването от ищеца на изискването за работа с машината - за бързина, точност и концентрация, представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Ищецът е пренебрегнал дадените му от работодателя инструкции за безопасна работа с машината при проведените му начален и периодични инструктажи /последният на 02.10.17-т.е. само седмица преди злополуката/, не е спазил приетата от ответника „Инструкция за безопасност при експлоатация на хартиена машина“ от 19.04.11 - според която придвижването на хартиеното платно в машинния каландър и наката следва да се извършва само със сгъстен въздух /т.10/, при манипулации с роли трябва да се проявява повишено внимание, работещите да предпазват ръцете си от премазване /т.14/, трябва да се работи със здраво и добре прибрано облекло, да се предпазват ръцете от увличане /т.19/, не е спазил определения технологичен режим и всички правила на обслужването на хартиената машина /т.21/. С тези действия той е проявил липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност, като от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия - а именно допускането да не работи с изискващите се бързина, точност и концентрация, и доближаването на ръката му до движещи се елементи на машината, т.е. по опасната зона, неотговарящо на инструкциите за безопасност, могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. При тези обстоятелства съдът е окачествил поведението на работника като проявена груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. С оглед установения механизъм на трудовата злополука и изхождайки от обективното съотношение на допринасянето за нея, предвид всички установени конкретни факти и обстоятелства по делото, и при съобразяване, че увреждането е настъпило при липса на елементарно старание и внимание на ищеца, при пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност, съдът е приел, че обективният му принос в съпричиняването на вредоносния резултат, при допусната от него груба небрежност, е в размер на 50%. При това положение, приспадайки съответна на същия процент сума от определеното обезщетение в размер на 40 000лв., е присъдил като дължими 20 000лв. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Съобразено ли е решението на Великотърновския окръжен съд с изрично посоченото в защитата реш.№.1026/18.12.09 на ВКС по г.д.№.4001/08, ІV ГО, което дава дефиницията за груба небрежност при трудова злополука по КТ, с извеждане по аналогия от нормата на чл.11 арл.3 от НК - грубата небрежност е налице само и единствено тогава, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати? Допустимо ли е определяне на съпричиняване без да се посочат кои точно факти налагат извода на съда да приеме съпричиняване и кои точно факти доказват грубата небрежност, а именно от кой факт приема, че пострадалият е знаел, че вдигнатия за монтаж панел с мотокара ще падне и е знаел, че ще получи сериозни телесни увреждания при изпълнение на тази работа, но въпреки това е смятал да предотврати същите?“; 2.“Има ли законно и обосновано решение на въззивен съд, който не разглежда изложените в жалбата искания за установяване на съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първата инстанция? Ограничават ли се правата на ищеца като по делото не се разглежда на съществения за решаването на делото въпрос относно работата на опасна машина в нарушение на Наредба №.7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, ДВ бр.88/8.10.99, като така наречената „сприска“ не е работила към момента на трудовата злополука и по делото няма данни кога е поставена?“; 3.“Какви критерии и факти взема предвид въззивният съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и защо не приема изложените в писмената защита квалификации на телесните увреждания в съответствие с чл.129 НК и доказано трайно затруднение на движението на пострадалата ръка, установено в СМЕ?“; 4.“Допустимо ли е въззивното решение, когато изложените мотиви не съответстват на всички изложени в жалбата оплаквания за пороци на първоинстанционното решение?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В първата си част въпросът не е общ и абстрактен, а конкретен, като отговорът му следва да се даде с акта по същество, решението, след обсъждане на събраните по делото доказателства - а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК. Втората част на въпроса не кореспондира на фактите и обстоятелствата по делото /процесната трудова злополука не касае механизъм на получаване, свързан с вдигане на монтажен панел с мотокар/ и е неотносима. Само за пълнота следва да се посочи, че във връзка с приетото съпричиняване въззивната инстанция подробно е изяснила кога е налице релевантно такова съобразно чл.201 КТ и груба небрежност съгласно задължителната практика на ВКС, ясно е посочила защо намира, че в случая са налице предвидените в закона условия за компенсация на вини, а приетият процент е определен при отчитане на практиката на ВКС /напр. реш.№.127/13.11.18 по г.д.№.3724/ 17, ІV ГО/. Изложени са подробни мотиви, които не са произволни. По горните съображения не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос също не удовлетворява изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. В първата си част той не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Във втората си част съдържа условие, което не е било прието за установено – съдът не е приемал, че към момента на злополуката сприската не е работила. Същевременно въззивната инстанция е обсъдила подробно, в това число на база събраните доказателства и заключенията на СТЕ, задължението на работодателя да осигури безопасни условия на труд, принципа на работа на машината, невъзможността за функционирането й при наличие на предпазна решетка, предприетото от ответника за минимализиране на риска, проведения инструктаж на ищеца, действията, с които се е поставил в риск, при пренебрегване на правила и не вземане на мерки, които и най-небрежният човек би взел в подобна ситуация. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК Третият въпрос съставлява годно общо основание само в първата си част-касаеща фактите и обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди /във втората си част е конкретен и фактически и следователно неотносим/. Във връзка със същия, обаче, не се сочи практика, на която да се твърди, че решението противоречи, и с която да се обосновава наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото по въпроса е налице трайно установена и безпротиворечива задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване /напр. т.ІІ ППВС №.4/23.12.68, решения по чл.290 ГПК на ВКС - №.149/02.05.11 по г.д.№.574/10, ІІІ ГО; №.67/16.03.12 по г.д.№.1101/ 11, ІІІ ГО; №.136/01.03.12 по г.д.№.414/10, ІІІ ГО; №.407/26.05.10 по г.д.№.1237/09, ІІІ ГО; №.259/19.12.14 по г.д.№.1746/14; №.86/06.06.17 по г.д.№.3856/16, ІІІ ГО; №.129/1.08.17 по г.д.№.3070/16, ІV ГО, и мн.др./. Съгласно същата размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съобразила е горепосочените критерии, в това число фактите, които обосновават присъждане на по-висок размер на обезщетението, и тези, които водят до намаляването му. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Четвъртият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала мотиви в тази връзка и поради това е неотносим. Отделно от изложеното недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, каквато не е разглежданата хипотеза. Евентуално необсъждане на доводи и възражения не прави постановеното решение недопустимо. Такова необсъждане в случая не е и налице, а несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното му допускане й до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Същевременно обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,