Определение № 50445 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1893/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 402 от 26.10.2021 г. на Окръжен съд - Бургас по в. гр. д. № 664/2021 г., след частична отмяна на решение № 260303/17.02.2021 г. по гр. д. № 6791/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, е постановено решение, с което [община] на основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е осъдена да заплати на Г. Д. Г. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на дясна ръка поради падане на кръстовището на [улица]и [улица]в[жк], [населено място] заради неравности на настилката на тротоара, ведно със законната лихва от дата на увреждането - 15.10.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 924,80 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото увреждане, ведно със законната лихва от дата на увреждането. На основание чл. 54 вр. с чл. 79, ал. 1, пред. второ ЗЗД и чл. 86 ЗЗД "П. Г." ЕАД, в качеството му на трето лице - помагач и ответник по иска по чл.219, ал.3 ГПК, е осъдено да заплати на [община] сумата от 8 924, 80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в плащане на обезщетение от [община].

В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от [община] против решението на ОС – Бургас в частта му, с която исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са уважени. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, следва ли съдът да обсъди и анализира всички относими към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните и може ли да се позове само на определени, избрани от него доказателства, без да обсъжда и съпоставя останалите?

2. Допустимо ли е съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?

3. Може ли въззивната инстанция за първи път, извършвайки съдопроизводствени действия, да замени налични и достъпи първични с вторични /производни/ доказателства и да се позове на последните в крайния си акт, при наличие на съществени противоречия между първичните и производните?

4. Допустимо ли е съдът да се позове в крайния си акт само на производни доказателства, когато е налице несъвпадение между тях и събраните първични?

5. При проведено неуспешно доказване на предпоставките на иска по чл. 49 ЗЗД, при прекъсната причинно- следствена връзка в процеса на доказване, налице ли са други основания за приемането му за основателен?

По поставените въпроси се поддържа противоречие на решението на въззивния съд с т. 5 от ППВС 1/13.07.1953г.; Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС; т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; определение № 621/16.07.2020г. по гр.д. № 4714/2019г. на ВКС, III г.о.; решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о. и определение № 307/02.05.2018г. по гр.д. № 53/2018г. на ВКС, III г.о.

На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане до касационно обжалване по въпроса за приложението разпоредбата на чл. 153 ГПК и за начина, по който следва да се определят връзките между всички събрани и относими към предмета на спора факти.

Против решението на въззивния съд, с което са уважени главният и обратният иск, е постъпила касационна жалба от третото – лице помагач и ответник по обратния иск "П. Г." ЕАД. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да допусне събиране на доказателства и доказателствени средства в нарушение забраната на чл.266, ал.1 ГПК и на изискванията на чл. 266, ал.3 от ГПК, без да констатира в своя акт допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, вкл. във връзка с изготвения по чл. 146 ГПК доклад по делото? По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 79/03.02.2010г. по гр.д. № 56/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 33/09.04.2020г. по търг. д. №693/2019г. на ВКС, I т. о. и решение № 72/09.07.2012г. по търг. д. № 398/2011г. на ВКС, II т.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си ? Поддържа се противоречие с решение № 60215/09.12.2021г. по гр.д. № 4178/2020г. на ВКС, III г.о. и определение № 60439/07.12.2021г. по гр.д № 2447/2021 г. на ВКС, II г.о.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване.

С писмен отговор [община] оспорва касационната жалба на "П. Г." ЕАД в частта й, с която се обжалва въззивното решение, постановено по предявения обратен иск.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, счита следното:

Касационните жалби против решението в частта му, с която е уважен предявеният иск за присъждане обезщетение за имуществени вреди следва да се оставят без разглеждане като подадени срещу решение на въззивен съд с цена на иска под 5 000 лв./ предявеният иск е с цена от 2656 лв./, което по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

В останалата им част касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /ответник по делото и от трето лице помагач и ответник по предявен обратен иск/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд от фактическа страна е приел за установено, че на 15.10.2017 г. около 02.30 часа сутринта свидетелят П. и ищцата вървели по десния тротоар на [улица]в [населено място]. Ищцата вървяла пред свидетеля. След пресичане на ул.“Г. К.-Д.“ ищцата паднала, като падането настъпило след като тя се спънала в ръба на дупка с дълбочина над 6 см., намираща се около шахта, разположена непосредствено след бордюра на тротоара. Към момента на инцидента е имало улично осветление. Покрай мястото на инцидента минавал свидетелят М.. Последният закарал ищцата в Спешен център към "УМБАЛ-Б." АД, където е констатирано счупване на долния край на дясната лъчева кост. Ръката е гипсирана и на 16.10.2017 г. ищцата е приета в отделението по ортопедия и травматология към "УМБАЛ-Б."АД, където й е извършена операция под обща анестезия за поставяне метална остеосинтеза с плака. След операцията ищцата продължила да изпитва болки и не е могла да движи пръстите. На 13.03.2018 г. е постъпила в неврохирургично отделение, където е оперирана отново. Вещото лице П. установява, че движенията в дясна гривнена става са запазени, има тремор на пръстите на дясна длан. Ю. захват е запазен. При допир на пръстите ищцата реагира с отдръпване, съобщава за болки и неприятно усещане. Запазени са фини движения на пръстите, но има намалена мускулна сила на дясна ръка. При продължителна работа с дясна ръка получава болка с крампи на 1, 2 и 3 пръсти.

Въз основа заключението на назначената съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че в процесния участък тротоарната настилка е бетонова, без циментова замазка или друго покритие. Около и по контура на шахтата бетоновата настилка е недовършена. Налице е силен надлъжен наклон на тротоара малко след шахтата. Тротоарната повърхност в участъка около шахтата е неравна поради недовършена тротоарна настилка от бетон около шахтата.

При приетата за установена фактическа обстановка, съдът е направил извод, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника [община], защото е доказано, че наличието на неравност – ръб на дупка с дълбочина над 6 см., намираща се около шахта на тротоара е причинила падане на ищцата и е довело до посоченото травматично увреждане. Полученото увреждане е в резултат на бездействието на длъжностните лица, на които Община – Б. като собственик на улиците и тротоарите, е възложила изпълнението на задълженията за поддръжка на тротоарите. За неоснователно е счетено възражението на ответната страна, че не е доказано наличието на неравности, като съдът се е мотивирал, че ако за това е имало съмнение пред първоинстанционния съд, то с оглед приетото от въззивния съд заключение по съдебно-техническата експертиза и от показанията на повторно разпитания свидетел М. съществуването им към датата на инцидента категорично се установява. Съдът е дал вяра на показанията на свидетеля М., посочвайки, че той познава добре мястото на инцидента, тъй като живее в[жк]и системно минава оттам. В допълнение съдът се е мотивирал, че относно обстоятелството, че процесните неравности са съществували към датата на инцидента свидетелства и фактът, че третото лице- помагач признава, че доклад и възлагане за извършване на ремонт на мястото не е имало.

Съдът е приел, че сумата от 10 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените неимуществени вреди, която сума е намалена съобразно приетия от съда процент на съпричиняване /20 %/, предвид на което и искът е уважен за сумата от 8 000 лв.

За да уважи предявения обратен иск, съдът е приел за установено, че между [община], в качеството й на възложител, и третото лице помагач "П. Г." ЕАД, в качеството му на изпълнител ,при участието му в консорциум, организиран като гражданско дружество Д. "П. БЕТОН" е възникнало договорно правоотношение, породено от сключен между тях Договор № 93 – ОП– 156 (60) от 19.06.2015г., с който Община –Б. е възложила на Д. "П. БЕТОН" строителството, ремонт и поддържане на улиците, в т. ч. участъка, където е настъпил процесният инцидент. Съдът е изложил мотиви, че по делото не е представено възлагателно писмо, с което да е възложено извършването и ремонт на проблемен участък. Въпреки това съгласно т.15 от раздел V от договора, изпълнителят е длъжен до всеки първи понеделник на месеца да представя доклад за необходимите ремонтни дейности по договора. Въз основа на тази уговорка е направен извод, че "П. Г." ЕАД е било длъжно да извършва оглед и обход на улиците, чиито ремонт и поддръжка са му възложени, като дружеството е неизправна страна по договора и отговаря пред възложителя за претърпените от последния вреди, изразяващи се в заплащане на обезщетения на ищеца.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

По поставените правни въпроси от касатора [община]:

Първият, вторият и четвъртият правни въпроси са за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства. Тези въпроси са от обуславящо значение за крайните изводи на съда, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Според трайната практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., ОСГК; решение № 96/03.12.2020г. по гр.д.№ 1076/2020г., решение № 40/04.02.2015г. по гр.д.№ 4297/2014г., ІV г.о.; решение № 44/10.07.2020г. по гр.д.№ 1963/2019г., ІІ г.о., вкл. и цитираната от касатора, въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Видно от обжалваното решение, съдът е обсъдил относимите към спора доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели П. и М., като показанията на първия са обсъдени във връзка с механизма на настъпване на увреждането, а на М. относно състоянието на участъка, в който е станал инцидентът. Съдът не е констатирал противоречие между тези показания, а и касаторът в изложението си не сочи в какво конкретно според него се изразява твърдяното несъответствие. Касаторът не е конкретизирал и кои доказателства, имащи значение за спора, са останали необсъдени.

По третия правен въпрос, също не следва да се допуска касационно обжалване. Условие за допускане на касационно обжалване е съдът да се е произнесъл по поставения въпрос, а в случая не се установява наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. Във въззивното производство са допуснати доказателства за установяване състоянието на участъка, където е настъпил инцидентът, а не за механизма, по който е настъпило увреждането. В този смисъл преразпитът пред въззивната инстанция на свидетел, който не е бил пряк очевидец на самия инцидент, а е дошъл на мястото непосредствено след това, не съставлява „замяна“ на вече събрани преки доказателства с други – непреки такива, а доизясняване на спорни по делото обстоятелства, чрез преразпит на свидетел, който може да бъде допуснат и служебно от съда на основание чл.267, ал.2 ГПК. Преценката на събраните доказателства и правилността на изводите на съда, направена въз основа на нея, е въпрос, по който касационната инстанция не може да се произнася в производството по чл. 288 ГПК.

Петият правен въпрос не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото не е изведен от решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния съд, е приел наличие на причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат и е уважил иска с правно основание чл. 49 ЗЗД. Въззивният съд не е уважил иска въпреки направен извод за недоказаност на причинна връзка. По съществото си въпросът е свързан с правилността на изводите на въззивния съд за наличие на причинна връзка, каквато проверка обаче е недопустимо да се извършва в производството по преценка наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал.1,т.3 ГПК при обосноваване на петте правни въпроса, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с чл.7, ал.1 изр. 2, чл. 8, чл.9 и чл. 10 ГПК, като е съдействал само на едната страна по спора, отказвайки да допусне поставени от другата страна задачи на съдебно- техническата експертиза, с което са нарушени принципът на равенство на страните в процеса и за установяване на истината. Тези твърдения не кореспондират с фактите по делото, защото във въззивното производство [община] не е правила доказателствени искания, вкл. и за поставяне задачи на съдебно- техническата експертиза.

Липсват предпоставки за допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението разпоредбата на чл. 153 ГПК - за начина, по който следва да се определят връзките между всички събрани и относими към предмета на спора факти по следните съображения:

Относно приложението нормата на чл. 153 ГПК е налице трайна практика на ВКС /решение № 215 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2157/2013 г., I г. о.; решение № 97 от 15.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2479/2019 г., IV г. о.; решение № 83 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2016 г., II г. о.; решение № 784 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 246/2010 г., III г. о. и др./, според която съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а по силата на чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Не подлежат на доказване само общоизвестните и служебно известни на съда факти - чл. 155 ГПК. Тази практика не се нуждае от осъвременяване, като касаторът не обосновава защо счита, че следва да бъде изоставена, а навежда доводи за неправилност на изводите на съда по съществото на спора, както и че мотивите на съда почиват върху неправилна преценка на събраните доказателства, предвид на което и не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, защото въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е допуснал доказателства относно спорните по делото факти и е извършил анализ и преценка на събраните в хода на производството пред двете инстанция доказателства, отнасящи се до тези факти и връзките между тях.

По правните въпроси, формулирани от касатора "П. Г." ЕАД:

По първия поставен правен въпрос не се установява съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.266 ГПК, вкл. и цитираната от касатора, според която съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство е недопустимо заявяването на нови обстоятелства и представяне на доказателства, които страните са могли да посочат и представят пред първоинстанционния съд, а при направено доказателствено искане в условията на чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка за относимостта и допустимостта на доказателствата и да се произнесе относно основанието на чл. 266, ал. 3 ГПК. В случая с въззивната жалба не е правено доказателствено искане, основано на чл.266, ал.1 ГПК, а е поискано допускане на съдебно- техническа експертиза поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ за допускането й и това искане е счетено за основателно от въззивния съд и е уважено, като съдът е приел, че е относимо към правния спор и е допустимо, т.е. съдът е извършил дължимата се от него преценка по чл. 266, ал.3 ГПК. Непосочването на конкретния акт на първоинстанционния съд, с който е постановен този отказ, няма за последица неправилност на приложението разпоредбата на чл. 266, ал.3 ГПК от въззивния съд, защото касае не предпоставките, уредени в процесуалния закон за допускане на доказателства пред въззивната инстанция, а мотивите на въззивния акт, с който съдът се е произнесъл по направеното искане.

Въпросът е обоснован и с довод, че в нарушение забраната на чл. 266 ГПК за въвеждане на нови обстоятелства във въззивното производство е допуснато ищцата да поясни за първи път пред въззивната инстанция твърденията си за конкретното място на падане и естеството на неравностите на тротоарната настилка и в тази връзка е допуснато събирането на доказателства в противоречие с разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК.

Действително въззивният съд с определението си от 14.05.2021г. е дал възможност на ищцата да поясни твърденията си, изложени в исковата молба относно конкретното място, на което е настъпило твърдяното от нея увреждане, както и относно вида и естеството на неравностите на тротоарната настилка. Видно от мотивите на определението, въззивният съд изрично е посочил, че във въззивната си жалба ищцата е въвела оплаквания за неправилен и неточен доклад на първоинстанционния съд, тъй като не са й дадени указания да посочи какво точно представляват тези неравности. Въззивният съд е приел, че твърденията относно тези факти в исковата молба не са достатъчно конкретни и е дал указания на ищцата да поясни твърденията си. Следователно въззивният съд, давайки възможност на ищеца да изправи нередовност на исковата си молба, като конкретизира фактическите си твърдения, не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а е процедирал в съответствие с приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, съобразно което, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. В този случай не се касае за въвеждане на нови, различни фактически твърдения, а за изясняване на изложените такива в исковата молба и пропускът на първата инстанция да поиска от ищцата да ги конкретизира е отстранен от въззивната инстанция в съответствие с правомощията й на инстанция по съществото на спора. Допускането на доказателства във връзка с направеното уточнение на исковата молба също не е в противоречие с практиката на ВКС по чл. 266 ГПК. Неконкретизираните фактически твърдения в исковата молба са довели до непълен доклад, несъдържащ указания за всички подлежащи на доказване факти, в който смисъл са и направените във въззивната жалба оплаквания. В подобна хипотеза, предвид разясненията, дадени в т.2 ат ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, задължение на въззивната инстанция е да осигури възможност на страните да посочат относими за делото доказателства, които са пропуснали да посочат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Следователно по поставения правен въпрос не се установява наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се констатира въззивният съд да се е произнесъл по него в разрез с практиката на ВКС.

По втория правен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, защото въззивният съд е изложил собствени мотиви като инстанция по съществото на спора, обсъдил е релевантните за спора факти и събраните доказателства във връзка с тези факти, с което се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора.

Касаторът "П. Г." ЕАД обосновава въпроса си и с довод, че липсва произнасяне по наведеното от него възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищцата си е причинила втора травма на същото място, но водеща до допълнително счупване на друга кост.

Относно вида на уврежданията въззивният съд се е основал на заключението на съдебно- медицинската експертиза и е приел, че ищцата е получила счупване на долния край на лъчевата кост. Друго /второ/ счупване съдът не е приел да е настъпило и съответно и не е бил длъжен да се произнася дали твърдяното от касатора второ счупване е в причинна връзка с процесния инцидент или е настъпило по друго време и на друго място и съответно налице ли е съпричиняване, изразяващо се в това, че ищцата си е причинила втора травма на същото място.

Касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Следователно в случая не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съдът намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,