Определение № 834 от 02.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма], [населено място] против решение №277/10.01.2013 год., постановено по в. гр.д. №497/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решението по гр.д. №2634/2011 год. на Районен съд [населено място], с което е отменена заповед № 693/08.11.2011 год. на Директора на МБАЛ [фирма], [населено място], с която на Б. И. К. е наложено дисциплинарно наказания „Предупреждение за уволнение” на осн. чл. 186, във вр. чл. 189,ал.1, чл. 195, чл. 187,т.8 и т.10 КТ във връзка с чл. 8,ал.5 от Правилника за устройства, дейността и вътрешния ред на МБАЛ [фирма] – [населено място]. Ответникът по касационната жалба Б. И. К. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.. С касационната жалба e представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне касационно обжалване и касационната жалба се разгледа по същество, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Върховният касационен съд счита, че тези изисквания в случая са изпълнени по отношение на материалноправния въпрос дали обясненията дадени във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, установени при извършени проверки, които са послужили като повод за налагане на дисциплинарно наказание и дадени преди дисциплинарното наказание съставляват обяснения по чл. 193 КТ, който въпрос съдът уточнява съгл. т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в решение № 398/25.02.2002 год. на ВКС по гр.д. №748/2001 год. на ІІІ г.о., постановено по чл. 218а,б.”а” ГПК. Доколкото последното няма задължителен характер касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.