Определение № 50304 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2712/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1887/11.04.2022 година, подадена по пощата на 08.04.2022 година, от „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник, срещу решение № 75/08.03.2022 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 52/2022 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Перник е потвърдил първоинстанционното решение № 261 139/11.11.2021 година на Районен съд Перник, гражданско отделение, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 2110/2021 година, с което са уважени предявените от Е. К. Й. срещу „Стомана Индъстри“ АД Перник искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението му от длъжността „механошлосер“, извършено със заповед от 08.03.2021 година на упълномощения представител на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, Е. К. Й. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като дружеството е осъдено да му заплати сумата от 4234.72 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2021 година до окончателното й заплащане. В подадената от „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба Е. К. Й. е подал отговор с вх. № 3622/08.07.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 75/08.03.2022 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 52/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник е било уведомено за обжалваното решение на 22.03.2022 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 1887/11.04.2022 година, като е подадена по пощата на 08.04.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Перник е посочил, че Е. К. Й. и „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник били сключили трудов договор № 167/15.12.2014 година, въз основа на който Й. бил започнал да работи от 15.12.2014 година на длъжността „механошлосер“ в Електростоманодобивен цех ЕСДЦ в ответното дружество, при трудово възнаграждение от 580.00 лева. Впоследствие с няколкократни двустранно подписани споразумения трудовото възнаграждение било увеличавано, като Й. продължавал да работи на същата длъжност. По делото липсвали каквито и да е доказателства, включително и атестационни формуляри, от които да можело да се направи извод, че докато бил работел на заеманата от него длъжност „механошлосер“, Й. можел да се справя добре с възложената му работа, т. е. да му липсвали качества за изпълнение на възложената му работа или за ефективното й изпълнение. На 14.04.2020 година, около 16. 00 часа, при преминаване през пропускателен пункт на „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник, Й. без маска, като демонстративно отказал да вземе предложената му маска от специално поставена за тези цел служителка на дружеството, на пропускателния пункт. Това обстоятелство се установявало от започналата процедура за налагане на дисциплинарно наказание на Й., която била останала неприключена, / както и от свидетелските показания на Ч. Д. Д.-началник цех ЕСДЦ, който специално бил запознат с този инцидент и гледал записа му от камера за контрол по пропускателния пункт. Й. излязъл в продължителен болничен отпуск от 01.05.2020 година до 08.03.2021 година по време на който му били направени две операции от двустраннаингвинална херния (отляво и отдясно)-едната на 12.05.2020 година, а другата на 02.11.2020 година. След завръщането му от болничния отпуск, още в първия му работен ден на 08.03.2021 година, му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а като причини за прекратяване на трудовия договор (безвиновно прекратяване на трудовия договор), в заповедта било посочено: „На работника обективно липсват личностни и професионални качества, необходими за ефективно изпълнение на работата му по трудовото правоотношение и съгласно задълженията по длъжностната характеристика за заеманата длъжност, които са – неспособност да изпълнява резултатно възложената работа, неосигуряване на своевременна информация до работодателя /преките ръководители/ за резултатите от изпълнението на оперативно възлаганата му работа и задачи, липса на оперативност в работата, липса на съобразителност и инициативност като професионални качества при изпълнение на работата, неумение за работа в екип с негови колеги, на работника липсват личностни качества – контактност с колегите, комуникативност, неумение ефективно да прилага производствените решения и задачи в изпълняваната работа, липса на стремеж към професионално усъвършенстване, проявяване на немарливост и нехайство в работата, липса на съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация в работата. Липсата на посочените личностни и професионални качества при работника се проявяват като трайно състояние на работата като в резултат на тази обективна липса на качества, е налице неизпълнение, лошо или недостатъчно качествено или резултатно изпълнение на работата, във връзка с обективните възможности на самия работник, като в тази връзка получените резултати в работата са неубедителни и незадоволителни“. Окръжен съд Перник възприемал доводите във въззивната жалба, че заповедта била мотивирана, но следвало да се отбележи, че изложените в нея мотиви не се подкрепяли от нито едно доказателство по делото, поради което заповедта по същество била незаконосъобразна. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, самият работодател бил посочил, че се касаело за безвиновно прекратяване на трудовия договор, поради което въззивният съд не възприемал доводите във въззивната жалба, че отказът на работника да си постави предпазна маска, сам по себе си бил основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Този отказ можел да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание, но не и за прекратяване на трудовото правоотношение, още по-малко пък на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Съставът на Окръжен съд Перник не възприемал и оплакванията във въззивната жалба, че не били обсъдени задълбочено свидетелските показания на Ч. Д. Д.. Единственото нарушение на трудовата дисциплина от страна на Й. било непоставянето на предпазната маска, което споменавал този свидетел. Самият свидетел нямал непосредствени впечатления за това как Й. изпълнявал трудовите си задължения, тъй като той като началник на ЕСДЦ поставял задачи за изпълнение на ръководителите, а те поставяли задачи на работниците, в това число и на механошлосера. Работниците и механошлосера пък се отчитали после за изпълнението на задачите пред ръководителите им, като такива ръководители били последователно М. и А. (свидетелските показания на М. Г. М.). Самият свидетел Ч. Д. Д. заявявал, че на 99 % бил сигурен, че той не бил отнемал бонуси на Е. К. Й.. Затова макар и мотивирана, процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била незаконосъобразна, тъй като по делото липсвали каквито и да било доказателства, които да били в подкрепа верността на изложените в нея мотиви. Напротив от представените по делото доказателства-дипломи, удостоверение за придобита квалификационна степен „заварчик“, и т. н., както и от свидетелските показания на М. Г. М. и Р. Р. К., които кореспондирали помежду си и с всички останали доказателства по делото се установявало, че Е. К. Й. си бил вършел качествено работата, имал колегиални отношения с останалите, притичал им се на помощ, когато имали необходимост от такава, самият той искал помощ, когато имал потребност и останалите са му я оказвали, полагал бил извънреден труд и не било имало случай някой от ръководителите да бил оставал недоволен от неговата работа. Затова въпреки, че доказателствената тежест да се докаже законосъобразността на уволнението и то точно на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, е била върху „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник, но то не я било доказало, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явявал основателен и следвало да бъде уважен. По отношение исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Във въззивната жалба имало оплакване, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че бонусите имали характер на допълнително възнаграждение с постоянен характер. Видно от приложените заверени копия от фишове за трудови възнаграждения на Е. К. Й., във всеки фиш имало отбелязване, че работникът получавал „производствен бонус и целева награда“, които били в различни размери за всеки месец. В чл. 16, ал. 5 от Вътрешните правила за работната заплата на „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник, било посочено, че за работниците и служителите, заемащи длъжности в ЕСДЦ, както и за работниците и служители от отдел Автоматизация и Електроподдръжка, полагащи физически труд на територията на ЕСДЦ се установява допълнително месечно възнаграждение, като поименен списък на работниците и служителите, за които се установявало допълнително месечно възнаграждение, както и реда, начина и условията на плащане се определяли в заповед на работодателя, до нейната отмяна. Е. К. Й. бил работил като „механошлосер“ в ЕСДЦ, поради което той постоянно получавал такова допълнително възнаграждение, което имало постоянен характер. Затова първоинстанционният съд правилно бил определил дължимото се обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, в размера изчислен от вещото лице Н. С. И. и в първоначалното заключение и в допълнителното такова. Именно в резултат от незаконосъобразното уволнение от страна на работодателя, Е. К. Й. бил останал без работа за периода от 09.03.2021 година до 11.05.2021 година. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник е поискало въззивното решение на Окръжен съд Перник да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това липсата на качества на работника или служителя по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ може ли да се изразява в липсата както на професионални, така и на личностни качества и недостигът на тези качества води ли до липса на качества необходими за изпълнение на възложената работа?; за това липсата на качества за изпълнеше на възложената работа подлежи ли на доказване с атестационни формуляри за оценка и представяне при работа на такава карта задължително ли е при липса на личностни качества?; за това отказът на работника да носи маска по време на пандемия и епидемична обстановка от коронавирус съставлява ли липса на личностно качество на работника за изпълнение на работата и съставлява ли безвиновно основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ или е основание за налагане на дисциплинарно наказание? За задължението на въззивния съд, съгласно чл. 271, чл. 272, във връзка с чл. 236, ал. 1 от ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и събраните по делото доказателства? И за това трайно получаван доход ли е производствения бонус и целевата награда или не? По отношение на третия от въпросите се навеждат доводи за разрешаването му от въззивния съд в противоречие с разрешението му по решение № 283/14.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1609/2014 година, решение № 27/02.02.2015 година, постановено по гр. д. № 4265/2014 година и решение №40/04.02.2015 година, постановено по гр. д. № 4297/2014 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което се твърди наличието на предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнителна предпоставка за допускане на исканото касационно обжалване. Същата обаче не е налице доколкото при постановяване на обжалваното въззивно решение съдебният състав се е съобразил с установеното от закона и доразвито в съдебната практика задължение, действайки не като контролна инстанция, а като такава по съществото на спора, да извърши самостоятелна преценка на всички твърдения, доводи и възражения на страните, като след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, да посочи кои от тях приема за доказани и кои не. По този начин въззивният съд е установил самостоятелно фактическата обстановка по поставения за разрешаване пред него спор, като е изложил съображения за приложимите към тази фактическа обстановка правни норми и произтичащите от тях правни последици с оглед установените по делото факти. Твърдението на „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник се основава на това, че въззивният съд не бил обсъдил твърдението им, че липсата на личностни качества на Й. се установява и от отношението му, по скоро липсата на такова към колективната защита и осигуряването на превенция за безопасна работна среда при работа, защита на здравето при пандемия от коронавирус, съответно неумение за работа в екип. Касае се до правно твърдение на касатора, което се основава на факта на отказа на Й. да постави предпазна маска. Този факт обаче е обсъден и е приет за доказан от въззивният съд, който обаче е приел, че от него следват различни правни последици от тези твърдени от касатора. Във връзка с това е и третият от постановените от „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси, който е по-скоро фактически, с оглед на което не би отговарял на изискванията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС за въпрос, който може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Такъв би могъл да бъде ако се поставяше въпроса за разграничението на липсата на качества по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ и на дисциплинарното нарушение. Във връзка с това е съобразена установената практика, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно и при него не се изисква наличието на субективно отношение на работника или служителя към липсата на качествата за изпълнение на възложената работа, съответно към действията чрез които тази липса се установява. В противовес на това ако действието е извършено виновно-т. е. при умисъл или при неполагане на дължимата грижа от страна на работника и това действие представлява нарушение на задълженията на работника или служителя е налице дисциплинарно нарушение, което подлежи на санкциониране по съответния ред, който не е този по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Първият и вторият от поставените от „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси също не обосновават допускането на въззивното решение на Окръжен съд Перник до касационно обжалване. Същите не съответстват на приетото от въззивният съд, тъй като той не е приемал, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е приложимо само при професионални, а не и/или при липса на личностни качества на работника или служителя за изпълнение на възложената работа. По идентичен начин въззивният съд не е приемал, че липсата на професионални или лични качества се установява само с атестационни формуляри, а същите са посочени като едно от възможните доказателства. Последният въпрос в изложението на „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поставен във връзка с твърдението за противоречие между въззивното решение и приетото с решение № 55/12.03.2014 година, постановено по гр. д. № 4256/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В същото е прието, че допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Във връзка с това обаче трябва да бъде взето предвид и приетото с решение № 847/14.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1558/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в което е посочено, че в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер-предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 от Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ) се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд по посочените критерии, а и защото отчитането им зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време-подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. От двете решения следва извод, че основното е да бъде установено, дали допълнителното възнаграждение се дължи постоянно и сигурно или е периодично, като е поставено в зависимост от преценката на работодателя. Тази преценка се извършва от с оглед тези критерии и на данните по делото, като не може да бъде проверявана на този етап от касационното производство. При положение, че въззивният съд е преценявал наличието на допълнително възнаграждение при определянето на обезщетението по чл. 225 от КТ, то решението му не следва да бъде допускано до касационно обжалване по този въпрос. В изложението на „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник липсват твърдения, които да обосноват приложното поле да допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник е поискало въззивното решение на Окръжен съд Перник да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените от „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Перник. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 75/08.03.2022 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 52/2022 година, по подадената срещу него от „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник, касационна жалба с вх. № 1887/11.04.2022 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на спора „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник ще трябва да заплати на „Е. К. Й. сумата от 1600.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение