Решение № 162 от 4.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4418/2008 г.

Решение № 162 от 4.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4418/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 352/09 от 7.05.2009 г. по гр. д. № 4418 по описа за 2008 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 7.04.2008 г. по гр. д. № 39 от 2008 г. на К. окръжен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за условията при които следва да се прекрати трудовото правоотношение със служител, който страда от хронично заболяване, което е включено в списъка на Наредба № 5 от 1987 г. на МЗ и което пречи да изпълнява трудовите си задължения за което са необходими определени условия, включително и невъзможност на предприятието да му осигури подходяща работа. Ответника Т. д. НАП - К. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Кюстендилския окръжен съд е отхвърлил предявените в обективно съединение искове от М. Х. Д. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за отмяна на заповед № 12 от 13.07.2006 г. на Директора на ТД на НАП - К. за прекратяване на трудовото правоотношение като "инспектор по приходите" на основание чл. 325, т. 9 КТ, считано от 14.01.2007 г. и е намерил същите за неоснователни защото е счел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е правилна. С писмо изх. № Р* от 10.07.2006 г. Дирекция "ОИТ", гр. К. не е дала съгласие за прекратяването на трудовия договор с Д., които е страдал от заболяването "захарен диабет". Писмото съдържа указания съгласно чл. 317, ал. 3 КТ, той да бъде преместен на подходяща за здравословното му състояние работа. Посочено е решение № 1* на ТЕЛК -"Общи заболявания", гр. К. от 21.06.2006 г., в което са определени 42% намаляване на трудоспособността и е предписано ЛКК да го устрои на работа, която не е свързана със стрес, тъй като е с понижени адаптивни възможности. При тези данни извода на Аргументацията на К. окръжен съд противоречи на трайната съдебна практика по приложението на чл. 325, т. 9 от Кодекса на труда. Настоящия състав се съгласява с изводите, изложени от първата инстанция относно безвиновното прекратяване на трудовия договор поради наличието на една от двете хипотези на чл. 325, т. 9 КТ, която в настоящия случай е "здравни противопоказания" да изпълнява конкретно посочената работа, свързани и усложняващи общия здравен статус на работника или служителя. Наличието на "здравните противопоказания" следва да е констатирана от ТЕЛК и то за конкретно изпълняваната работа от лицето по сключеният от него трудов договор. В този случай, както се посочи по-горе в експертното решение на ТЕЛК № 1* от 21.06.2006 г. са посочени противопоказаният, но не е отбелязано, че длъжността "инспектор по приходите" е свързана с тях. На второ място заповедта е неправилна и в частта, с която е посочено, че Д. не може да бъде преместен на подходяща работа. Наличието на свободна длъжност, която може да бъде заета от лице страдащо от диабет II тип и хипертония II степен също следва да се определи от здравните органи, което в случая не е сторено. Заповедта е неправилна и следва да бъде отменена. Този юридически факт и направеното искане прави основателен и иска по чл. 344, ал. 2 КТ за възстановяване на предишната работа. Основателен е и иска по чл. 225, ал. 1 КТ като ответника следва да заплати обезщетение от шест месечни брутни заплати, считано от 14.07.2006 г. до 14.01.2007 г. в размер на 2 715 лв. ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумата. Решението е неправилно и следва да се отмени като ВКС при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се произнесе по съществото на спора. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.