Определение № 1177 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4914/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“ чуждестранно акционерно дружество, извършващо търговска дейност в Република България, чрез клона си „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България“, подадена от пълномощника адв. Е. П., против решение № 2405/17.04.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 12790/2024г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Ж въззивен състав. С това решение, след потвърждаване на решение № 1213/22.01.2024г. по гр. д. № 13260/2022г. на СРС 145 състав касаторът е осъден да плати на Ц. К. К. следните суми: на основание чл.215, ал.1 КТ сумата 3094,03 лева-неизплатени командировъчни пари за полети в периода от 01.02.2019г. до 14.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-10.03.2022г. до окончателното плащане; на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата 928,59 лева, представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които К. е ползвала платен годишен отпуск в периода от 01.03.2019г. до 14.01.2020г., ведно със законната лихва от 10.03.2022г. до окончателното плащане (този иск е отхвърлен за разликата над 928,59 лева до пълния предявен размер 1126,09 лева); на основание чл. 264 КТ дружеството ответник е осъдено да плати на К. сумата 106,22 лева-дължимо трудово възнаграждение за положен труд през официални празници в периода от 01.02.2019г. до 14.01.2020г., ведно със законната лихва от 10.03.2022г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 26,89 лева-обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през официални празници за периода от падежа на съответното плащане, първото от което е падежирало на 10.04.2019г. до 10.03.2022г. С въззивното решение, след потвърждаване на първоинстанционното решение, са отхвърлени исковете на Ц. К. срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“, както следва: иск по чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузата на т. 5б от трудовия договор, сключени между страните на 01.01.2015г.; иск по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 10 543,67 лева, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното („секторни плащания“) в периода от 01.02.2019г. до 14.01.2020г.; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 421,99 лева-обезщетение за забава, начислено върху секторните плащания от трудовите възнаграждения за периода от падежа на съответното плащане, първият от които е настъпил на 11.03.2019 г., до 10.03.2022 г. С въззивното решение е потвърдено и решение № 12314/21.06.2024г. по гр. дело № 13260/2022г. на СРС, 145 състав, в частта, с която е оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка от 30.04.2024г. на „Уиз Еър Унгария“ Црт., в частта по отношение на искане във връзка с предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 177, ал. 1 КТ. Касаторът „Уиз Еър Унгария“ Црт. обжалва въззивното решение изцяло, като излага подробни съображения за неговата недопустимост, поради неконституиране на клона като задължителен необходим другар в производството и поради произнасяне по ненаведено основание. Счита, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Ц. К. К., чрез пълномощника адв. А. К., в писмен отговор излага становище за липса на правен интерес от страна на касатора за обжалване на въззивното решение в отхвърлителните му части; за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира същата за процесуално недопустима по следните съображения: Ищцата Ц. К. е предявила против „Уиз Еър Унгария Црт.“ следните искове: иск по чл. 74, ал. 4 КТ за прогласяване недействителността на клаузата по т.5б от трудов договор от 01.01.2015г.; иск по чл.128, т.2 КТ за сумата 10 543,67 лева, представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения според изработеното („секторни плащания“) в периода от 01.02.2019г до 14.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; иск по чл. 215, ал. 1 КТ за сумата 3 94,03 лева-неизплатени командировъчни пари за периода от 01.02.2019г до 14.01.2020г.; иск по чл. 177, ал. 1 КТ за сумата 1 126,09 лева-сбор от неплатените възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск от 01.03.2019г до 14.01.2020г.; иск по чл. 264 КТ за сумата 106,22 лева-сбор от неплатените двойни трудови възнаграждения за положен труд през официалните празници в периода от 01.02.2019г до 14.01.2020г. и искове по чл. 86 ЗЗД. Инстанциите по същество са уважили иска по чл. 215, ал.1 КТ, иска по чл. 177, ал. 1 КТ, иска по чл. 264 КТ и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Отхвърлили са иска по чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузата на т.5б от трудовия договор от 01.01.2015г., както и исковете по чл.128, т.2 КТ за сумата 10 543,67 лева-сбора от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното („секторни плащания“) в периода от 01.02.2019г. до 14.01.2020г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 421,99 лева-обезщетение за забава, начислено върху секторните плащания. Касационната жалба на дружеството е недопустима в частите, с които въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска по чл.128, т.2 КТ и на инцидентния установителен иск по чл.74 КТ. В тези части решението удовлетворява дружеството като резултат и то не може да обжалва само мотивите. В същия смисъл са разясненията, дадени в т.18 на ТР №1/04.01.2001г. по тълк.дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Неотносимо и неприложимо в случая е цитираното от касатора решение по гр.д.№7446/2014г. на ІV ГО на ВКС, тъй като въззивният съд не е отхвърлил иска по чл.128 КТ поради прихващане. В случая ответното дружество не е релевирало поредица от правоизключващи или правопогасяващи възражения по отношение на тази ищцова претенция, поради което и въззивният съд не е разглеждал, нито се е произнасял по подобни възражения в поредността, която следва от правното им естество. Касационната жалба е недопустима, на основание чл. 280, ал.3, т.3 ГПК, в останалите части против въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл. 215, ал.1 КТ, по чл. 177, ал. 1 КТ, по чл. 264 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по искове за трудово възнаграждение с цена на иска до 5 000 лева. Цената на иска за парично вземане се определя от търсената сума - чл.69, ал.1, т.1 ГПК. За допустимостта на касационното обжалване от значение е цената на всеки един от предявените искове. В случая постановеното въззивно решение в посочените части не подлежи на касационно обжалване и е окончателно, тъй като е постановено по гражданско дело, образувано по искове за заплащане на трудово възнаграждение и по което цената на всеки един от исковете е под 5 000 лева. Следователно, подадената от „Уиз Еър Унгария Црт.“ касационна жалба срещу въззивното решение, постановено по тези искове, е насочена срещу неподлежащ на обжалване и влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения касационната жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“ следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по нея-да се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО