Определение № 60724 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1936/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Районна потребителна кооперация „Рила“ чрез адвокат С. Е. от АК-Благоевград и касационна жалба на В. К. И. чрез адвокат Е. А. от АК-Кюстендил срещу решение № 260016/28.01.2021 г. по в.гр.д.№ 520/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което се потвърждава решение № 406/17.07.2020 г. по гр.д.№ 1800/2019 г. на Районен съд Дупница, уважени са исковете на В. К. И. против РПК „Рила“, на основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, частично се отменя иска за обезщетение поради незаконното уволнение за периода от 04.07.2019 г. до 18.07.2019 г., като се отхвърля претенцията над 326,15 лева и е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 3735 лева и за периода 19.07.2019 г. до 04.01.2020 г., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 КТ. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ е подадена от РПК „Рила“ с доводи за очевидна неправилност поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по уточнените при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, въпроси за правната същност и последиците при отправено от работодателя писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на работника и издадена след изтичане срока на предизвестие уволнителна заповед на друго основание; за момента, от който се счита прекратена трудовоправната връзка между страните; следва ли в исковата молба да бъдат посочени всички опорочаващи уволнението факти и основания и преклудират ли се същите след изтичане на срока за оспорването му по реда на чл.358, ал.1, т.2 КТ. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационна жалба срещу решението, с което се отхвърля иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ е подадена от ищцата В. К. И., която счита, че решението е неправилно и необосновано в тази част. Изложени са доводи, че през исковия период от 19.07.2019 г. до 14.01.2020 г. тя не е работила по трудово правоотношение, поради което работодателят ѝ дължи обезщетение за оставането без работа и е поставен процесуалноправния въпрос: „Следва ли съдът да приеме, че е съществувало трудово правоотношение само на базата на справка от НАП, без да се изисква представянето на този трудов договор, както и без да се провери дали този трудов договор е само регистриран в НАП чрез подаването на уведомление от страна на работодателя, без на практика да е съществувало трудово правоотношение?“. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“ в РПК „Рила“, а работодателят е връчил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия й договор, считано от 03.07.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - закриване на част от предприятието. Със Заповед № 17/04.07.2019 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, работодателят е посочил, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 04.07.2019 г. „при намаляване на обема на работа“. Според мотивите на решението, с предявяването на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, макар да се иска отмяна на заповедта от 04.07.2019 г., ищцата всъщност търси защита срещу прекратяване на трудовото й правоотношение. Съдът е приел по делото, че към датата на връчване на писменото предизвестие, работодателят не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда, поради което уволнението е незаконно и е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. По отношение на иска за обезщетение поради оставането без работа, съдът е установил, въз основа на справка от НАП, че в периода от 19.07.2019 г. до 14.01.2020 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при друг работодател, с оглед на което претенцията е основателна само за периода от 04.07.2019 г. до 18.07.2019 г.до размер на сумата от 326,15 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с прекратяване на безсрочно трудово правоотношение от работодателя с предизвестие на основание чл.328 КТ, за значението на издадена заповед за уволнение, след изтичане на срока на предизвестие и последиците от неспазване на предварителна закрила на работника по чл.333 КТ. Липсва явна необоснованост на мотивите на съда и нарушаване на императивни правни норми, а въззивният съд е обсъдил всички изложени в исковата молба обстоятелства, поради което не е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите на касатора Районна потребителна кооперация „Рила“ поради следните съображения: Въпросите за правната същност и последиците при отправено писмено предизвестие до работника за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ и издадена впоследствие заповед за уволнение на друго основание от работодателя, обусловят изхода на делото и решаващите изводи на въззивния съд, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 75/17.06.2013 г. по гр.д.№ 876/2012 г., III г.о., решение № 183 21.12.2011 г. по гр.д.№ 565/2010 г., III г.о. и решение № 136/24.10.2018 г. по гр.д.№ 5070/2017 г., III г.о., с които се приема, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. С второто решение се разрешава спор за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 КТ, като се приема, че правоотношението се прекратява с постигане на взаимно съгласие на страните, изразено писмено, а последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Според третото цитирано решение, когато служител е отправил предизвестие до работодателя си за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ, но в срока на предизвестието е дисциплинарно уволнен от работодателя, след отмяна на дисциплинарното уволнение не може да бъде възстановен на предишната работа, ако междувременно срокът на предизвестието е изтекъл. В случая, мотивите на въззивния съд в обжалваното решение, че когато се предявява иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, ищецът всъщност търси защита срещу прекратяване на трудовото му правоотношение от работодателя и иска отмяна на издадената заповед за уволнение, която има констативен характер, са в същия смисъл с цитираната съдебна практика. Изводите на съда по поставените въпроси са съобразени с възприетите от ВКС разрешения по тълкуването на закона, че прекратяването на трудовоправната връзка между страните настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издаването на последваща заповед за прекратяване на това правоотношение има единствено декларативен характер, независимо от посоченото в нея основание, тъй като при липсата на валидно трудово правоотношение тя подлежи на отмяна. Процесуалноправните въпроси следва ли в исковата молба да бъдат посочени всички основания за оспорване на уволнението и преклудират ли се непредявените опорочаващи уволнението факти и основания също не обосновават допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл само по въведените с исковата молба доводи, че при уволнението на ищцата, работодателят е действал неправомерно /не е извършил подбор и не е съобразил закрилата по чл.333, ал.1 КТ/. След като е била оспорено прекратяването на трудовото правоотношение и законността на издадената заповед от работодателя, а съдът е установил по несъмнен начин, че не е спазена предвидената в чл.333 КТ закрила при уволнение, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 235/18.05.2011 г. по гр.д.№ 1919/2010 г., IV г.о., според което решението по иск за признаване на уволнението за незаконно не може да се основе на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива. В този смисъл, изложените от касатора съображения се основават на неговото възприятие за посочените в исковата молба обстоятелства и по своята същност си представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат проверявани за необоснованост в хода на настоящото производство. Съгласно дадените разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване съдържащи се в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК. Поставените въпроси от касатора са разрешени от въззивния съд в съответствие със съдебната практика на ВКС и липсват аргументи за нейното осъвременяване или изменение, поради което не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по повдигнатия въпрос на ищцата В. К. И.. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от изложеното, в задължителната съдебната практика на ВКС се приема, че при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение е на ищеца по делото /ТР № 6/15.07.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение