Определение № 33 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4201/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. К. У., чрез процесуалния й представител адв. М. Ч. против определение № 21017/06.10.2020 г., постановено от Окръжен съд Кърджали по в.ч.гр.д. № 226/2020 г., с което е оставена без уважение частната жалба на Е. У. против определение от 13.08.2020 г. на Районен съд Момчилград, постановено по гр.д. № 262/2020 г., с което е прекратено производството по делото, поради погасяване по давност на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Жалбоподателката Е. У. поддържа основания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон – чл.358, ал.1, т.2 КТ е чл.195, ал.2 КТ. Основните доводи са, че предявяването на иска за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ след изтичането на двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ, води до неоснователност на същия и съответно до отхвърлянето му като погасен по давност, но преди това съдът е бил длъжен да изследва спорния между страните въпрос на коя дата е наложено дисциплинарното наказание с оглед разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ и заявеното в тази връзка от ищцата оспорване на авторството на подписа, положен за получателя С. У. – майка на ищцата. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по предявения иск. Претендира разноски за настоящото производство. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са формулирани материалноправни въпроси, които конкретизирани по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса от кой момент се счита за наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, при положение, че заповедта за дисциплинарно наказание не е връчена на работника или служителя лично срещу подпис, нито е получена от него, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 281/13.04.2010 г. по гр.д. № 1105/2010 г. на IV г.о. и решение № 209/13.04.2011 г. по гр.д. № 1105/2010 г. на IV г.о. В изложението се поставя и процесуалноправен въпрос, който преформулиран от касационната инстанция се свежда до въпроса длъжен ли е съда, преди да се произнесе по съществото на спора, съответно преди да разгледа възражението за погасителна давност, да събере доказателства във връзка с твърденията на страните относно момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. По този въпрос се поддържа допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В срока за отговор насрещната страна „Интерим БГ“ ЕООД, не е взела становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя в частната касационна жалба и изложението към нея приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение, Окръжен съд Кърджали е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради погасяване по давност на предявените от ищцата Е. У. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ. Въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание е връчена на ищцата, считано от деня на нейното получаване, извършено с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса, посочен от нея в трудовия договор, т.е. на 21.04.2017 г., поради което исковете за признаване за незаконно на уволнението и неговата отмяна и за поправка на основанието за уволнение, са погасени по давност. При тези фактически и правни изводи, въззивният съд е приел, че частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото поради погасяване по давност на предявените изкове, е неоснователна и я е оставил без уважение. На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от закона общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Настоящият състав намира, че е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради очевидната му неправилност – чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК, доколкото в случая неправилността се установява несъмнено и единствено от съдържанието на съдебния акт. Въззивният съд неправилно е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете поради погасяването им по давност. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение по гр.д. № 4163/2008 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 1451/2009 г. на IV г.о. срокът по чл.358, ал.1, т.2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. Давността е въпрос на материалната основателност на претенцията, поради което делото не се прекратява поради недопустимост на иска. Също така в доктрината и съдебната практика няма колебание, че погасителната давност погасява правото на иск, поради което съдът не се произнася по съществото на спора - в случая дали законосъобразно е упражнено правото на уволнение на приложеното от работодателя основание и то при съобразяване на релевираните от ищеца в исковата молба основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, след като възражението за погасителна давност е прието за основателно. В конкретния случай, преди да се произнесе по основателността на възражението за погасителна давност, съдът е длъжен да разгледа твърденията на ищцата относно датата, на която й е връчена заповедта за дисциплинарно наказание, като й даде възможност да вземе становище, както по възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба, така и по представените от него писмени доказателства, в това число и по представеното известие за доставяне от 21.04.2017 г., което удостоверява, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата чрез нейната майка и съответно да заяви дали оспорва същото, в какво се изразява оспорването. При заявено от ищцата оспорване на авторството на подписа, положен за получателя С. У. /майка на ищцата/, съдът е длъжен да открие производство по чл.193 ГПК и да укаже, че тежестта на доказване се носи от оспорващата страна с оглед характера на документа – официален, свидетелстващ и съответно да допусне събирането на поисканите доказателства за проверка на истинността на документа. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение на Окръжен съд Кърджали и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивите на настоящото определение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,