Определение № 110 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3114/2020 г.
ВКСIV гражданско отделение24.02.2021 г.докладчик Василка Илиева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20226/14.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 206/2020 г. на Окръжен съд - Смолян. ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на Община Доспат разноски за настоящата инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Н. М., подадена чрез адв. Р. П., против въззивно решение № 20226/14.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 206/2020 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е отменено решение № 17/13.02.2020 г. по гр. д. № 1/2020 г. на Районен съд - Чепеларе и са отхвърлени предявените от Г. Н. М. против Община Доспат искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № ПТД-005/13.06.2019 г. на Кмета на Община Доспат на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност главен експерт „Стопанска дейност и екология“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без работа поради уволнението през периода от 14.06.2019 г. до 14.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 08.08.2019 г. и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съда да обсъди и се произнесе по всички релевантни факти, обстоятелства, доказателствени искания, допуснати доказателства и доводи на страните в тяхната взаимовръзка, за да постанови решението си относно законосъобразността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ?”; 2. „Преклудирано ли е и въззивният съд, в съответствие с чл. 317 във вр. с чл. 146 от ГПК и фактите по делото, се е произнесъл, като е приел, че е налице реално съкращаване на щата - „трансформация” на трудовите функции на М., чрез разпределението им на други три длъжности от същия отдел „СДЕ“ (на съществуващите към този момент длъжности - Началник отдел „СДЕ”, Ст. Специалист „Екология“ и новосъздадената длъжност Техн. Сътрудник „СДЕ“), когато това обстоятелство е въведено от работодателя едва с въззивната жалба, а не и с отговора по чл. 131 от ГПК и с дадени указания и в срока по чл. 312 от ГПК, доколкото с доклада по чл. 146 от ГПК първоинстанционния съд му е дал указания да представи доказателства в насока основанието на „съкращаване на щата” посочено в заповедта за уволнение, а той е твърдял, че реалното съкращаване на щата се изразявало в „намаление на трудовите функции”, „за икономии” и „вследствие на закриване на щат на който функциите са намалели или са пренасочени в други звена... обемът на работа в отдел „Стопанска дейност и екология“ на Община Доспат, значително е намалял. Голяма част от дейностите са пренасочени в други отдели?”; 3. „Как следва да се материализира решението на Кмета за промяна на ДР/ПДР - устно, с писмена заповед по чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА като индивидуален административен акт (ИАА) или е достатъчно да се отрази в последващата техническата дейност по изготвянето на ДР/ПДР, с отбелязване „утвърдил ” (подпис, без дата и други реквизити на ИАА) ?”; 4. „Иманентна част на решението на Кмета за промяна на ДР/ПДР ли е издаването и на заповед по чл. 44, ал. 2 от 3МСМА за съответното изменение и на Устройствен правилник за дейността на общинската администрация (УПДОА), съгласно ЗМСМА и Наредбата за прилагане на КДА?”; 5. „Налице ли е валиден ИAA на Кмета по чл. 44, ал. 1, т. 3 от 3МСМА за промяна на ДР/ПДР - „съкращаване на щата” по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, когато в заповедта за уволнение, препраща не към своето решение за тази промяна, а към решение на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА за „закриване“ на конкретна длъжност от ДР, а не относно общата численост и структура на ОА, съгласно правомощията си?” и 6. „При т. нар. „трансформация”, като форма на реално съкращаване на щата към кой момент следва да се извърши преразпределението на трудовите функции на съкратения щат - към момента на прекратяване на ТПО или може да стане впоследствие и в какъв срок след това, ако е допустимо?”. Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015 г. на ВКС, I т. о.; решение 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1845/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др., вторият с решение № 149/08.06.2011 г. по гр. д. № 1884/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 468/23.11.2011 г. по гр. д. № 124/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 69/07.05.2013 г. по гр. д. № 372/2012 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 100/28.01.2016 г. по гр. д. № 6077/2015 г. на ВКС, IV г. о. и посочените в него решения на ВКС; определение № 994/14.12.2018 г. по гр. д. № 3155/2018 г. на ВКС, IV г. о. и др., третият, четвъртият, петият и шестият въпроси с решение № 29/26.02.2016 г. по гр. д. № 2841/2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 436/28.12.2012 г. по гр. д. № 1086/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 1015/30.12.2009 г. по гр. д. № 287/2009 г. на ВКС, III г. о.; определение № 828/24.07.2017 г. по гр. д. № 5448/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.; решение № 121/08.08.2016 г. по гр. д. № 5289/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 139/21.06.2016 г. по гр. д. № 6226/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.; решение № 141/10.07.2019 г. по гр. д. № 2588/2018 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 108/09.07.2018 г. по гр. д. № 4341/2017 г. на ВКС, III г. о.; решение № 210/08.10.2018 г. по гр. д. № 4981/2017 г. на ВКС, III г. о.; решение № 36/19.02.2018 г. по гр. д. № 3244/2017 г. на ВКС, III г. о.; решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.; решение № 1371/14.07.2004 г. по гр. д. № 2416/2002 г. на ВКС, III г.о.; решение № 1756/03.11.2006 г. по гр. д. № 384/2004 г. на ВКС, III г. о.; решение № 106/30.03.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Община Доспат, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че по силата на трудов договор от 31.07.2012 г. и допълнително споразумение към него от 30.06.2016 г. ищцата се намирала в трудово правоотношение с Община Доспат, като първоначално заемала длъжността главен експерт „Стопанска политика“, а след това длъжността главен експерт „Стопанска дейност и екология“ в отдел „Стопанска дейност и екология“. Със заповед № ПТД-005/13.06.2019 г. на Кмета на Община Доспат, връчена й при отказ на 13.06.2019 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 2, КТ трудовото й правоотношение е прекратено, поради съкращаване на щата на основание решение № 764, прието с протокол № 56/29.05.2019 г. на Общинския съвет и във връзка с отправено предизвестие № 1375/13.06.2019 г. Въззивният съд е посочил, че общинският съвет взема решение за намаляване щатната численост в бюджетното учреждение, а кметът е компетентен да изготви щатно и поименно разписание в изпълнение на актове на общинския съвет. Изложил е, че в случая кметът в изпълнение на правомощията му по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА е утвърдил длъжностно разписание на общинската администрация, в сила от 14.06.2019 г. В издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата от 13.06.2019 г. е посочено, считано от 14.06.2019 г. и следователно не е налице прекратяване на трудовото правоотношение преди утвърждаване на длъжностното разписание, както е приела първата инстанция - длъжностното разписание е в сила от 14.06.2019 г., от която дата се счита прекратено и трудовото правоотношение. Въз връзка с твърдението на ищцата, че не е налице реално съкращаване на длъжността й, въззивният съд е съпоставил длъжностното разписание от 12.01.2017 г. и длъжностното разписание от 14.06.2019 г., като е съобразил, че щатното разписание от 01.05.2018 г. е представено от ответника след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК. Констатирал е, че бройките в отдел „Стопанска дейност и екология” и в двете щатни разписания са три, като двете длъжности са едни и същи – началник отдел „Стопанска дейност и екология” и специалист „Екология”; като третата длъжност в разписанието от 12.01.2017 г. е тази на главен експерт „Стопанска дейност и екология", а третата длъжност в щатното разписание от 14.06.2019 г. е технически сътрудник „Стопанска дейност и екология”, тоест числеността на щатовете в отдела се запазва. Въззивният съд се е аргументирал, че е въпрос по целесъобразност и оперативна самостоятелност на кмета на общината да утвърди щатно разписание, в което се извършва закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно се създава на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, когато става въпрос за нова длъжност, но не като наименование, а по трудови функции. Изложил е, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразно, тъй като реално трудовите функции на заеманата от нея длъжност са разпределени между другите длъжности в отдел „Стопанска дейност и екология”. Като несвоевременното представяне на щатното разписание от 01.05.2018 г. създава впечатлението, че с щатното разписание от 14.06.2019 г. се създава нова длъжност – технически сътрудник, но не е налице само промяна в наименованието на длъжността, а функциите се различават съществено. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос е обусловил решаващите изводи на съда, но по него не се разкриват поддържаните специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Смолянският окръжен съд се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните, извършил е цялостна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и е постановил аргументирано решение. Във връзка с оплакването, че не е налице реално съкращаване на щата, съдът е изложил, че трудовите функции на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност главен експерт „Стопанска дейност и екология“ са разпределени между другите длъжности в същия отдел, а не се изпълняват единствено от техническия сътрудник и следователно не е налице само промяна на наименованието на длъжността. Вторият въпрос относно преклудирано ли е възражението за „трансформация“, чрез разпределение на трудовите функции на ищцата на други служители от отдела, когато това обстоятелство е въведено от работодателя едва с въззивната жалба не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като в решението е прието, че доводите са въведени още с отговора на исковата молба. Третият, четвъртият, петият и шестият въпроси са изцяло хипотетично и теоретично зададени, същите на са били предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и не могат да послужат за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите съдържат възражения относно процедурата, формата и съдържанието на издадената от Кмета на Община Доспат заповед за утвърждаване на длъжностното разписание на служителите от общинската администрация, които са заявени за пръв път пред настоящата инстанция. По естеството си представляват оплаквания за необоснованост на решението, за неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Тези оплаквания жалбоподателката привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Несъгласието с крайния резултат по спора и начините на формиране на вътрешното убеждение на съда, не може да обуслови извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, а представлява единствено оплакване по правилността на решението. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване, не следва да се разглежда наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че жалбоподателката се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не е обосновала какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на жалбоподателката следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,за изготвяне на отговор на касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Цитирани разпоредби
21- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
- чл. 131 ГПК
- чл. 146 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 312 ГПК
- чл. 317 ГПК
- чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА
- чл. 44, ал. 2 ЗМСМА
- чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 328, ал. 1, т. 2
- чл. 44, ал. 1, т. 3
- чл. 44, ал. 2