Определение № 1431 от 23.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 246/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Техномодел“ ЕООД, подадена чрез адв. Ел. Д. - Р., против решение № 281 от 20.10.2022г., постановено по в.гр.д. № 223/2022г. на Окръжен съд – Смолян. С това решение, след потвърждаване на решение № 101 от 29.04.2022г. по гр. дело № 513/2021г. на Районен съд - Смолян (в обжалваната пред въззивния съд част), дружеството- касатор е осъдено, на основание чл.200, ал.1 КТ, да плати на И. С. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер 24 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер 1 600,60 лева, причинени от трудова злополука от 26.03.2021г., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на злополуката до окончателното плащане на сумите. С влязло в сила определение № 2839/04.10.2023г. по настоящото дело, съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на „Техномодел“ ЕООД срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решението на РС за осъждане, на основание чл. 201 ал.1 КТ, на „Техномодел“ ЕООД да плати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер 1 600,60 лева и е прекратил производството в тази част. Касаторът счита, че в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за обезщетяване на неимуществените вреди, решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Иска да бъде допуснат касационен контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК и формулира следните въпроси, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какви се критериите за съблюдаване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД; 2. Инфлационните процеси в страната представляват ли критерии за определяне размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 200 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД; 3. Справедливостта изисква ли сходно разрешаване на аналогични случаи. По тези три въпроса поддържа и противоречие с решение № 50155/21.11.2022г. по гр. д. № 4473/2021г. на III ГО, решение № 125/04.05.2016г. по гр. д. № 4417/2015 г. на IV ГО и решение №145/27.09.2022г. по гр. д. № 3365/2021г. на IV ГО. По въпроса 4. Длъжен ли е въззивният съд да приложи императивната материалноправна норма на чл. 200, ал. 3 КТ, като при присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, следва ли да приспадне полученото от пострадалия обезщетение за временна нетрудоспособност, сочи противоречие с решение № 149/ 13.01.2021г. по гр. д. № 4301/2019 г. на III ГО и решение № 50145/ 19.10.2022г. по гр. д. № 4609/2021г. на III ГО. Счита, че по въпроса 5. В какво се изразява задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, е налице противоречие с решение № 132/18.12.2020 г. по гр. д. № 4606/2019 г. на III ГО, решение № 290/18.11.2015г. по гр. д. № 15/2015г. на IV ГО, решение № 115/07.10.2020г. по гр. д. № 3739/2019г. на III ГО и решение № 218/15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020г. на IV ГО. По въпросите 6. Трябва ли съдът да изложи мотиви за значението на всички конкретно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта относно размера на дължимото парично обезщетение; В какво се изразява задължението на съда да изложи собствени мотиви на кои обстоятелства основава изводите си по същество за определяне обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД; Задължен ли е съдът да подложи на преценка и обсъждане всички факти и обстоятелства от значение за определянето на справедлив размер обезщетението; Може ли да даде превес на едни, а да игнорира напълно други факти, поддържа противоречие с решение № 119/12.07.2013г. по гр. д. № 675/2012г. на IV ГО, решение №16/17.05.2017г. по гр. д. № 2686/2016г. на III ГО, решение № 307/21.04.2020г. по гр.д. № 1974/2019г. на IV ГО и решение № 145/ 27.09.2022г. по гр. д. № 3365/2021г. на IV ГО. Според касатора въпросът 7. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор на същите, е налице противоречие с решение № 60025/30.07.2021 по т. д. № 2796/2019г. на I ТО, решение № 411/03.12.2015г. по гр. д. № 2987/2015г. на IV ГО и др. Не на последно място касаторът счита, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК по съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба И. С. Л., чрез адв. В. Р., излага съображения за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното: Ищецът претендира, на основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД осъждане на ответника да му плати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от трудова злополука на 26.03.2021г. в размер 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение е в размер 30 000 лева; намерил е за основателно възражението на работодателя за проявена от страна на работника груба небрежност; определил е приноса на пострадалия на 20% и е редуцирал обезщетението до 24 000 лева. Сезиран с въззивна жалба на ответника въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор от 18.03.2021г. ищецът работил при ответника на длъжността „машинен оператор-банцинг“; на 19.03.2021г. на работника е проведен начален инструктаж; на 26.03.2021г. по време на работа на гумено-транспортна лента за отвеждане на дървени отпадъци, без да спира машината от движение, при опит да почисти с ръка полепналите по лентата стърготини, била захваната от валовете ръкавицата на работника и те извили ръката му, като тя преминала през тях; в резултат на това на ищеца са причинени телесни увреждания-фрактура на предмишницата на горен десен крайник. Злополуката е декларирана от работодателя пред компетентните органи и е приета за трудова с разпореждане №5104-20-19/12.04.2021г. От представената медицинска документация, от заключението на СМЕ и от обясненията на експерта-медик, дадени в открито съдебно заседание, съдът установил, че в резултат на притискането на движещите се валове върху дясна ръка ищецът получил закрито счупване на лъчевата и лакътната кост на дясна предмишница (в средна 1/3). Според вещото лице злополуката е неочаквана (по невнимание), а не по случайност; първите два дни лечението е консервативно, след което е извършено оперативна интервенция-открита репозиция, с поставяне на остеосинтези на фрактурите-фиксация с 10-отворна копресивна плака и кортикални винтове на лъчевата кост и с 8-отворна копресивна плака и кортикални винтове на лакътна кост; проведено е медикаментозно лечение, поставена е и гипсова имобилизация; възстановителният период е от 6 до 8 месеца; болничното лечение е продължило 8 дни (от 26.03.21г. до 02.04.21г.) с последващ режим на лечение (домашно амбулаторен) за срок около 6 месеца. Експертът не е констатирал наличие на усложнения касаещи лечението на травмите; в острия период на заболяването (първите 5-6 дни) интензитетът на болките е бил силен, след което болките са намалели и затихнали. При извършения личен преглед на пострадалия, експертът установил, че пострадалият има 15% дефицит на ротацията на дясната ръка, което не би трябвало да пречи на ежедневните му дейности; ограничената ротация е във външна, а не във вътрешната посока на завъртане на ръката; мускулната сила в ръката е отслабена при натоварване, но се очаква за около 10 месеца този проблем да отшуми; металните импланти не са отстранени и според експерта към този момент не е необходимо да бъдат премахвани и пострадалият може да живее с тях. Въззивният съд е обсъдил и приетата СТЕ според която процесната машина е за транспортиране на дървени отпадъци; състои се от две подвижни ленти, които се задвижват от отделни електромотори, пускани от един бутон; първата лента е хоризонтална и е гладка, втората е под наклон около 45° и на нея има монтирани лопатки, които спомагат избутването на стърготините към чувала; към момента на увреждането транспортната лента не е била обезопасена и е имало достъп до въртящия вал; валът е на около 30 см от пода и ръката трудно може да попадне и да бъде увлечена от него, но към момента на събитието е бил възможен достъп до въртящия се вал, при условие че операторът се наведе за извършване на определени дейности. Според експерта липсата на предпазна преграда към момента на инцидента е допринесло злополуката. Към датата на огледа 16.01.2022г. вещото лице е констатирало, че транспортната лента вече е обезопасена с поставено предпазно ограничение, което възпрепятства достъпа до валовете. Според инструкцията за безопасна работа с гумено транспортни ленти почистването се извършва единствено при спряна лента. При така установените факти, въззивният съд е направил извод, че работодателят не е осигурил безопасни и опазващи здравето на работниците условия на труд, тъй като едва след настъпването на инцидент е поставил предпазен капак на машината и е бил проведен само начален инструктаж на пострадалия работник, без да му е проведен инструктаж на работното място. Още повече, че по длъжностна характеристика пострадалият не е трябвало да чисти дървени стърготини от лентата, но тъй като те полепвали, а е нямало други работници, той решил да свърши тази работа. При това положение работодателят е нарушил чл.13, ал.2 и ал.3 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В пряка причинна връзка с трудовата злополука на ищеца са причинени неимуществени вреди. При определяне справедливия размер на обезщетението съдът е отчел характера и степента на уврежданията, младата възраст на пострадалия-26 годишен, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, последвалите психически и емоционални проблеми, установени от гласните доказателства (свидетелите Н. и С. Л.–родители на пострадалия), липсата на цялостно възстановяване на ротацията на дясната ръка, което води до ежеминутен дискомфорт, настъпилите драстични инфлационни процеси в страната, получаваните доходи от пострадалия. Съобразил и, че металните импланти още не са премахнати, но в зависимост от състоянието на пострадалия тяхното оперативно премахване ще предизвика отново болки и страдания у същия. Въззивният съд е споделил изводите на РС, че пострадалият е пренебрегнал елементарни правила за безопасност, след като при включена в захранването машина е започнал да почиства полепналите стърготини по лентата, като това негово поведение представлява груба небрежност по смисъла на чл.200, ал.2 КТ. Споделил е и извода на първоинстанционния съд, че приносът следва да бъда определен на 20 %. В резултат на това въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца от трудовата злополука е 24 000 лева. За неоснователно съдът е счел възражението на работодателя за приспадане на платеното на пострадалия обезщетение от обществено осигуряване. Изложил е съображения, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания, чрез предоставяне на други блага; това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това, получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200, ал.1 КТ и отделно обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение не представлява двойно плащане, а е получено нещо на две различни основания и не води до неоснователно обогатяване, а до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. Върховният касационен съд намира, че така мотивиран въззивният съдебен акт не следва да бъде допускан до касационен контрол. Решението не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл), нито е постановено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съображенията на касатора за неправилно приложение на нормата на чл. 200, ал.3 КТ съставляват доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК и не могат да обосноват допускането до касационен контрол по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че по поставения въпрос 4 относно приложението на нормата на чл. 200, ал.3 КТ е постановено ТР № 1 от 05.03.2026г. по тълк. дело № 1/2023г. на ОСГК на ВКС, в което се прие, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ. Въззивният съд не е постановил нещо различно, напротив-отказал е да уважи направеното от работодателя възражение. Касаторът се обосновава със решения на ВКС, постановени преди обявяване на цитираното Тълкувателно решение, поради което разясненията в тях, които противоречат на тълкувателния акт, не следва да се считат за правилни. Предвид изложеното няма основание въззивното решение да се допусне до касационен контрол по този въпрос. Касационно обжалване не може да се допусне и по първите три поставени въпроса, както и по въпроси 6, отнасящи се до приложението на чл. 52 ЗЗД. Въпросите са обуславящи въззивното решение, но по отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът след анализ на събраните доказателства е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя за настъпилите вреди, като за да определи дължимото на ищеца обезщетение съдът е съобразил указанията в ППВС № 4/1968г. и многобройната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Преценката на въззивния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат от уврежданията при трудовата злополука, не е абстрактна, а се базира на приетите за установени по делото обстоятелства, като при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, включително и тази, цитирана от касатора. Отговор на поставения въпрос 5 е даден в решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011г. на IV ГО, решение № 291/11.07.2012г. по гр. д. № 951/2011г. на IV ГО, решение № 25/16.02.2016г. по гр. д. № 3233/2015г. на III ГО, решение № 252/30.09.2016г. по гр. д. № 1364/2016 г. на IV ГО на ВКС и др. Прието е, че грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като тя представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. В съответствие с цитираната практика на ВКС въззивният съд е съобразил в съвкупност установените по делото обстоятелства-извършените от работодателя нарушения, свързани с липсата на проведен инструктаж на работното място и липса на поставен предпазен капак на машината от една страна, а от друг-факта, че ищецът е бил запознат с правилата за безопасност на труда в предприятието и със задължението да ги спазва, тъй като му е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работата; поведението на пострадалия при извършване на възложената му задача, довело до злополуката и обстоятелството, че по длъжностна характеристика не е следвало да почиства останали по транспортната лента стърготини. С оглед това съдът е направил извода, че ищецът е допуснал грубо нарушение на правилата за безопасност на работа, доколкото по време на движение на транспортната лента е започнал да почиства полепналите по нея дървени отпадъци, поради което е приел, че приложение в случая намира разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ. И доколкото именно това поведение на работника, свързано с пренебрегване на основните технологични правила за безопасност е една от причините за настъпване на инцидента въззивният съд е определил приноса му на 20%. Въпросът на касатора-работодател е израз на несъгласието му с правните изводи на въззивния съд относно приетата степен на съпричиняване от страна на пострадалия и представляват оплаквания, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на въззивното решение, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Седмият процесуалноправен въпрос, доколкото касае правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, включващи и задължението да мотивира решението си и да обсъди всички доводи и възражения на страните и релевантните за спора доказателства, отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е разрешен обаче в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му, макар и лаконично изложени и недотам прецизни, в достатъчна степен обосновават решаващите правни изводи относно наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 200 КТ, за размера на дължимото на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди и за степента на приноса на пострадалия, поради проявена от ищеца груба небрежност, тоест атакуваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложението на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК. При този изход на делото и с оглед направеното в отговора на касационната жалба искане, на процесуалния представител на ищеца (ответник в касационното производство) се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв за защита по касационната жалба на „Техномодел“ ЕООД, което съдът на основание чл. 38, във вр. с чл.36 ЗАдв определя в размер 550 евро. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО