Определение № 2687 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. И. К., с юридическа правоспособност, срещу въззивно решение № 1366/06.12.2024 г. по гр. дело № 1287/2024 г. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 220/04.03.2025 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу УНИКА АСИГУРАРИ /UNITA ASIGURARI SA/ ех – „UNITA VIENNA INSURANCE GRUP SC“-ROMANIA /RO-12/ считано от 01.06.2011 год./- P Румъния, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лева– частичен иск от 95 666.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплащане на сумите, които ищцата е осъдена да заплати по гр. д. № 192/2017 год. на ОС-Разград, като следствие от съставянето и представянето на 07.06.2017 год. по в. гр. д. № 185/2017 г. на Апелативен съд - Варна на застрахователна полица серия RO/I2/S5/KX № *, ведно със законната лихва считано от датата на влизане на решението в сила-06.08.2021 год. до окончателното изплащане на сумата; за отхвърляне на иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лева - частичен иск от 50 000 лева, изразяващи се в стрес, безсъние, хипертония, тромб в окото, пречки за осъществяване на нормалния начин на живот и трудова дейност, неудобство от запорирани банкови сметки и възбрана върху движимо и недвижимо имущество, опис, оценка и други изпълнителни способи, като следствие от съставянето и представянето на 07.06.2017 год. по в. гр. д. № 185/2017 г. по описа на Апелативен съд-Варна на застрахователна полица серия RO/I2/S5/KX № *, ведно със законната лихва считано от датата на влизане на решението в сила-06.08.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс Груп“ ЕАД на страната на ответника.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1. „следва ли въззивният съд да формира собствени фактически и правни изводи по съществото на спора въз основа на събрания пред първата инстанция фактически и доказателствен материал?“.

2. “следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът ги счита за неоснователни?“

3. „правомерно ли въззивният съд е отказал събирането на доказателства, без да изследва дали са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с възражения по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК за нищожност и недопустимост на решението“.

По тези въпроси се сочи противоречие с решение № 295/19.12.2019 г. по гр. д. № 2620/2019 г. на четвърто г. о., решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на четвърто г. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на четвърто г. о., решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2014 г. на четвърто г. о., решение № 191/25.03.2013 г. по гр. д. № 63/2013 г. на трето г. о. и решение № 20/09.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г. на четвърто г. о.

4. „налице ли е процесуално нарушение в случаите, в които въззивният съд с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, без да е дал указания на страната или е поставил въпрос към нея, без да й е указал значението им по делото, да приеме, че тази страна процесуално е бездействала, тъй като не е ясно какви са критериите, по които е направено извлечението на Регистъра на застрахователите и брокерите в Р Румъния, в което не фигурира „Унита Виенна иншурънс груп С.А.“, при твърдение, че към датата на издаване на застрахователната полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“-13.08.2008 г. дружеството не съществува и е заличено в търговския регистър на 12.08.2004 г.“

5. „разгледал ли е въззивният съд всички поставени правни въпроси и доказателствени искания от жалбоподателя за събирането на доказателства за румънското право“;

По тези въпроси се сочи противоречие с решение № 886/23.12.2010 г. по гр. д. № 1533/2009 г., решение № 458/23.11.2011 г. по гр. д. № 73/2011 г., решение № 700/06.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г., решение № 429/25.11.2011 г. по гр. д. № 3/2011 г. и решение № 307/20.03.2012 г. по гр. д. № 284/2011 г.; решение № 74/25.07.20019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на четвърто г. о. и решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на четвърто г. о.

6. „обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства за датата на правоприемство между застрахователите при частично разделяне, съгласно Предоставяне на информация от МП, Национално управление на Търговския регистър на Р Румъния за „Уника Асигурари“ АД и за „Унита Виенна иншурънс груп С.А.“;

7. „задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страните и да мотивира решението си, като посочи правните норми на българското и чуждото право, въз основа на които извежда фактически и правни изводи“;

8. „задължен ли е въззивният съд да разгледа искането за събиране на нови доказателства по приложимото материално право на Р Румъния, след като в мотивите приема, че не е ясно какви са критериите, по които е направено представеното извлечение от Регистъра на застрахователите и брокерите в Румъния, в което не фигурира „Унита Виенна иншурънс груп С.А.“;

Цитирано е решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, четвърто г. о.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност, обоснована с нарушаване на основните принципи на гражданския процес-чл. 5, чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК.

По делото е установено, че с влязло в сила на решение по в. гр. д. № 470/2019 г. на Варненския апелативен съд Е. И. К. е осъдена да заплати на В. Г. И., Д. Ю. З. и З. Ю. З., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г. И. сума в размер на 25 100 лв. на всеки от тях, съставляваща обезщетение за пропуснати ползи от изгубената възможност да получат застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на техния наследодател Ю. З. И., предявен като частичен иск, целият от 120 000 лв., на основание чл. 51 Закон за адвокатурата, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-22.08.2016 г. до окончателното й изплащане. В процеса е участвало като трето лице – помагач на страната на ответницата: Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс Груп“ ЕАД.

Наследодателят на ищците е починал при ПТП на 28.11.2008 г., настъпило в Р Румъния, което е причинено от водач на автомобил „Волво“, с рег. № ****, застрахован в „Унита Виена Иншурънс Груп“. През 2009 г. ищците са сключили договор с адвокат К. с предмет да ги консултира и подпомага във връзка с получаване на застрахователно обезщетение и за завеждане на претенция за това. Установено е, че е прекратено образуваното производство по искове с правно основание чл. 26 КЗ /отм./ срещу ЗК „Уника“ АД, като представител за България на румънския застраховател „Унита Виена Иншурънс Груп“, на основание оттеглянето им от адвокат К..

Решението е постановено след като първоначално постановеното по делото въззивно решение /по гр. д. № 185 от 2017 г. на същия съд/ е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд. В открито съдебно заседание на 07.06.2017 г. при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд е прието като писмено доказателство заверено копие на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност за МПС № RO/12/S5KX ****“, с превод на български език, представено от „Булстрад Виена иншурънс Груп“. Полицата е издадена на 13.08.2008 г. от „Унита Виена Иншурънс Груп СА Букурещ“, като е поставен кръгъл печат на застрахователно дружество „Унита СА, Унита Виена Иншурънс Груп-клон Алба Юлия“. Посочени са както номерът от търговския регистър */*/* и ЕИК 1813613, така и застрахованото лице- ТД „Интарсиа СРЛ“.

Полицата е подписана за застрахованото лице – дружество, като същата е с валидност до 12.02.2009 г. и носи подписа на издалото я от името на застрахователя лице. Застрахованият автомобил е марка „Волво“, с рег. № ******.

Във влязлото в сила решение е прието, че полицата е издадена от съществуващ застраховател, чието променено наименование към момента на издаването й тя не отразява, но другите индивидуализиращи признаци на издателя съвпадат /по доводите, че не е съществувало застрахователно правоотношение/.

Твърденията в настоящата искова молба са, че вредите са настъпили в резултат на противоправни действия на служители на ответното дружество по издаване на 13.08.2008 г. на застрахователна полица и представянето й в открито съдебно заседание на 07.06.2017 г. по гр. д. № 185/2017 г. на Варненския апелативен съд. Претендираните имуществени вреди са в размер на присъденото обезщетение по исковете с правно основание чл. 51 ЗА. Изложени са обстоятелства за неосъществен контрол от застрахователя – ответник и бездействие на натоварените да сключват договори по застраховка „Гражданска отговорност в Румъния“. Полицата е нищожна, тъй като застрахователното дружество-издател не е съществувало като правен субект. Жалбоподателката е твърдяла, че според представено от нея в процеса извлечение от регистър на застрахователите и брокерите за застраховки, не фигурира „Унита Виена Иншурънс Груп“ АД.

Съдът е преценил, че следва да се произнесе по твърдяната нищожност на застрахователната полица, като свидетелстващ документ за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от извършителя на ПТП, настъпило на 28.11.2008 г. и „Унита Виена Иншурънс Груп“ /понастоящем „Уника Асигурари СА“/. Изискал е писмена информация от Националното управление на Търговския регистър на Румъния. В нея е посочено за „Унита“ АД“ /Unita SA/, че е с пореден номер в Търговския регистър */*/* г., предоставен на 31.01.1991 г. и единен регистрационен код 1813613, със седалище в община Тимишоара. В регистъра е отразено заличаване, но поради промяна на седалището в друг окръг от 12.08.2004 г., като е посочен и новият номер на регистрация в търговския регистър */*/*.

Решаващите изводи в обжалваното въззивно решение са изведени от възприетото, че не е доказано, че представената застрахователна полица е нищожна, като издадена от несъществуващо лице. От писмените доказателства не може да бъде прието, че считано от 12.08.2004 г. „Унита Виена Иншурънс Груп“ е заличено застрахователно дружество. Действително, така е посочено в представената от ищцата писмена информация, съдържаща се в регистъра на застрахователите. Справката се отнася за „Унита“ АД /Unita SA/ със седалище в гр. Тимишоара. Липсва ангажирана писмена информация за издателя на полицата- „Унита Виена Иншурънс Груп“ АД. От друга страна, в тази информация е посочено, че мотивът за заличаването е промяната на седалището на дружеството. На същата дата е регистрирано „Уника застраховки“ АД /Uniqa Asigurari SA/, но със седалище гр. Букурещ. Според представените от ответника писмени доказателства, взето е решение за промяна в устава, фирменото лого и наименованието на „Унита Виена Иншурънс Груп“ АД, което дружество е издателят на процесната застрахователна полица и промяната е вписана в търговския регистър на 06.09.2009 г. Представено е решение № 25018/02.04.2009 г. на Градския съд в Букурещ, издадено въз основа на решение на общото събрание на акционерите на „Унита Виена Иншурънс Груп СА“ от 06.02.2009 г. На 06.04.2009 г. в търговския регистър са вписани промените в учредителния акт, включително промяната в наименованието на застрахователя на „Уника Асигурари СА“, със седалище гр. Букурещ. Същото е правоприемник на „Унита Виена Иншурънс Груп“ АД, което дружество е съществувало към датата на издаване на застрахователната полица.

Направено е заключение, че полицата е валидно издаден документ, съдържащ всички необходими реквизити, с оглед на което не се установява неправомерно действие на издалия полицата служител на застрахователя „Унита Виена Иншурънс Груп“ АД /понастоящем „Уника Асигурари СА“/, за което дружеството да носи отговорност.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Първият поставен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства в съвкупност.

Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, следва да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани по предвидения от процесуалния закон ред доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и не възприема други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Правните изводи в обжалваното въззивно решение не са основани на произволно избрани доказателства. Всички събрани доказателства са обсъдени, като направените въз основа на тях изводи не могат да бъдат проверени в производството по чл. 288 ГПК.

Вторият и седмият въпрос са мотивирани с излагане на собствени мотиви от въззивната инстанция и с обсъждане доводите на жалбоподателката.

В обжалваното въззивно решение са изложени мотиви, които съдържат изводи, основани на собствена преценка на фактите и доказателствата, както и произнасяне по направените оплаквания, като е прието, че същите са неоснователни. В този смисъл не е налице противоречие с цитираната съдебна практика относно мотивирането на въззивното решение.

Третият въпрос е относим към произнасянето на въззивния съд по доказателствени искания на жалбоподателката.

Във въззивното производство са били направени следните доказателствени искания: за допускане на експертиза с вещо лице експерт по МЧП, което да изследва материално-правната уредба в Румъния; да посочи кое е материалноотговорното лице при издадена застрахователна полица от клон на застрахователно дружество, за което е установено, че е заличено от търговския регистър; да се изиска от Министерство на правосъдието приложимото национално право на Румъния; ответникът да бъде задължен да представи оригиналната застрахователна полица; да се изиска от Бюрото на застрахователите на МПС и от Комисията за застрахователен надзор на Румъния информация кой е издателят на застрахователната полица. Тези доказателствени искания не са уважени от въззивната инстанция с определението по чл. 267, ал. 1 ГПК. Съдът е приел, че така поисканата експертиза не изисква специални експертни знания, а цели даване на отговори на правни въпроси. По отношение на исканите справки е посочил, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като по приложеното в. гр. д. № 185/2017 г. на Варненския апелативен съд е приета застрахователната полица, представена с превод на български език, като от същата е видно кой е нейният издател.

Четвъртият въпрос е свързан с тезата на жалбоподателката, че полицата е издадена от несъществуващ правен субект, с оглед на което е липсвала възможност за изплащане на застрахователно обезщетение. Въз основа на обсъдените доказателства е прието, че застрахователната полица е сключена със съществуващ застраховател.

Шестият въпрос е фактически и е свързан с преценката на доказателствата от въззивната инстанция. Жалбоподателката всъщност цели да обори изводите, направени във влязлото в сила решение по в. гр. д. № 470/2019 г. на Варненския апелативен съд, за това, че не е положила дължимата като адвокат грижа във връзка с възложената й работа.

Решаващите изводи в обжалваното решение произтичат от липсата на установено противоправно поведение на служител на ответното дружество, което да е в причинна връзка с настъпилото увреждане.

Въпроси пети и осми са обусловени от доводите в касационната жалба, че не е изследвано приложимото материално право на Р Румъния. По делото са изяснени правнорелевантните факти чрез събиране на информация от Националното управление на Търговския регистър на Румъния.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, която не се разкрива директно от мотивите на обжалвания съдебен акт. Същата е обоснована с неправилно прилагане на материалноправни и процесуалноправни норми. Не се установява прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, нито прилагане на закона в неговия противоположен смисъл.

Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение