Определение № 5878 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „СМ Джиджитал Холдинг“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. Е. Е. срещу решение № 6129/30.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 12939/2022г. по описа на Софийски градски съд, поправено с определение № 6942/07.05.2024г. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 9338/19.08.2022г. постановено по гр.д. № 21032/2022г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Р. В. Х. с ЕГН [ЕГН], извършено със Заповед № 30/21.03.2022г. на управителя на „СМ Джиджитал Холдинг“ ЕООД, ЕИК 205707241 на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимата професионална квалификация и Р. В. Х. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в дружеството, а след ревизия на първоинстанционното решение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ „СМ Джиджитал Холдинг“ ЕООД е осъдено да заплати на Р. В. Х. сумата от 35655.23 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 21.03.2022г. до 21.09.2022г., след прихващане на изплатено от работодателя обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на сумата от 7080.07 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022г. до окончателното плащане. В жалбата се поддържат доводи за частична недопустимост и касационни основания за частична неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че притежанието на сертификати за специалист по борба срещу изпирането на пари /CAMS/ и по сигурност на информацията /CIPP/E/, удостоверяващи професионална квалификация в сферата на защитата и обработването на лични данни, мерките срещу изпирането на пари и законодателството в областта на сделките с крипто и виртуални валути, като въведено от работодателя изискване в утвърдената нова длъжностна характеристика за длъжността „юрисконсулт“ не спадат към изискванията за професионална квалификация, а към другите изисквания по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, както и че е установена злоупотреба с право от страна на работодателя, каквато не е доказана по делото. Тези изисквания, въведени към лице с юридическо образование, работещо на длъжност „юрисконсулт“ и предполагащи придобити знания в отделни области или отрасли на правото не могат да бъдат друго освен изискване за знания по професия и специалност, т.е. свързани са с професионалната квалификация на служителя и не са „други“ общи изисквания по смисъла на т. 11 от чл. 328, ал. 1 от КТ. Поддържа, че съдът не е отчел, че определянето на изискванията за професионална квалификация за дадена длъжност е въпрос на работодателска целесъобразност, както и че няма основание специализацията в даден клон, област или отрасъл на правото да се приеме, че не спада към професионалната квалификация на юриста. Поддържа необоснованост на извода на въззивния съд, че в общия курс на обучение по специалност право ищцата е придобила необходимия набор от знания и умения с оглед спецификата на материята и законодателната й уредба, няколко години след придобитата от ищцата магистърска степен. Като необоснован поддържа също извода на съда, че е необходимо на работника да се даде възможност да придобие изменената квалификация. Частична недопустимост касаторът поддържа по отношение на частта от решението, с която е присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение за оставане без работа в нарушение на диспозитивното начало, евентуално – неправилност, поради ненастъпила изискуемост на вземането към датата на подаване на исковата молба. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Р. В. Х., чрез процесуален представител адв. М. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: В решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 003/01.08.2020г., по силата на което ищцата заемала длъжността „юрисконсулт“ при ответника. В периода 26.01.2021г. – 12.03.2022г. ползвала законоустановен отпуск поради бременност и раждане по реда на чл. 163, ал. 1 от КТ. В длъжностна характеристика за заемане на длъжността „юрисконсулт“ от 16.03.2022г. работодателят разширил необходимите изисквания за заемане на длъжността с въведено изискване за притежаване на сертификат на специалист по борба с изпирането на пари /CAMS/, както и на сертификат на специалист по сигурност на информацията /CIPP/Е/. Със заповед от 21.03.2022г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на професионална квалификация необходима за изпълняваната работа, считано от 22.03.2022г. В исковата молба законността на уволнението е било оспорено с доводи за неосъщественост на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор, доколкото въведеното изискване за притежание на сертификати за специалист по борба с изпирането на пари и за специалист по сигурността на информацията /в областта на защитата на личните данни в Европа/ не кореспондира с разписаните трудови задължения и отговорности на юрисконсулта в дружеството; нови такива не са включени в длъжностната характеристика за длъжността и не е приложима към дейността изпълнявана от него; че изискването за притежание на описаните сертификати не е относимо към професионалната квалификация, а към допълнителния опит и по-задълбочените знания в специална област на правото, поради което попадат в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ; че е налице заобикаляне на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ /с оглед качеството на ищцата на майка на дете до 3 годишна възраст/; че потестативното си право работодателят упражнил формално, при заобикаляне на закона и с единствена цел да се прекрати правоотношението на конкретния служител при злоупотреба с работодателска власт и дискриминацинен подход по признак „семейно положение“ и „пол“. При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че променените с новата длъжностна характеристика изисквания по отношение на притежаваните от служителя допълнителни квалификации, не попадат в обхвата на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а на това по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ – промяна на изискванията за изпълнение на длъжността. Споделил като правилни правните изводи на първата инстанция, че въведеното от работодателя изискване за притежаване на знанията, за които се изискват допълнителни сертификати, няма относимост към нивото на професионалната квалификация за заеманата от ищцата длъжност "юрисконсулт" с оглед характерните за нея трудови функции, задължения, знания и умения и следователно не може да бъде отнесено към хипотезата на чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ. Приел, че въведените от работодателя нови компетентности за длъжността не са съществени за нея – касаят материята с крипто и виртуални валути, сделките с тях, придобиването, търгуването и разплащането с такива валути, регистрацията и лицензирането им; материята, свързана с изпирането на пари и защитата на личните данни, все изискващи знания в областта на националното и международното законодателство. Съобразил, че характерът на заеманата от ищцата длъжност и изискуемите за придобиването й образование, а именно юридическо такова, предполага изпълняваните от нея функции да са свързани изцяло с работа със законодателството, независимо дали е национално или международно и без значение от материята, до която се отнася. Посочил, че единствените изисквания за заемане на длъжността „юрисконсулт“ са притежаването на професионална квалификация „юрист“, която се придобива след проведен пълен курс на обучение във висше учебно заведение, в резултат на което се придобива образователно-квалификационна степен „магистър“, успешно положени държавни изпити и теоретикопрактичен изпит за придобиване на професионална квалификация "юрист". Отчел, че по делото не е установена настъпила промяна в основните задължения на ищцата, в качеството й на юрисконсулт, които да изискват въведените завишени изисквания, допълнителни квалификации и притежавани сертификати. Минималният набор от знания, получавани от един дипломиран и квалифициран юрист, имплицитно включват и познаването на европейското и националното законодателство без значение от областта, предмет на регулация. Заключил, че цитираните в заповедта от 21.03.2022г. изисквания за сертификати не могат да се определят като отговарящи на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, но дори да отговаряха, приел, че задължение на работодателя е било да осигури възможност на служителя да придобие изискуемите сертификати и едва при отказ или неизпълнение да пристъпи към уволнение на посоченото основание. Приел в този контекст за доказан доводът за злоупотреба с право от страна на работодателя. Обосновал решаващ извод за незаконност на оспореното уволнение, съответно за основателност и на обусловените искове. По осъдителния иск приел, че ищцата е останала без работа на 21.03.2022г. и има право на обезщетение за 6 месеца, а размерът на претенцията приел за доказан от 42735.30 лева. Намалил същия със сумата по своевременно направеното възражение за прихващане от ответника – 7080.07 лева, или до сумата от 35655.23 лева, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът „СМ Джиджитал Холдинг“ ЕООД обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 и ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК поставяйки следните правни въпроси: 1/ Следва ли въведената от работодателя промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация да бъде обусловена от промяна в основните задължения на служителя, за да има работодателят право да прекрати трудовият договор на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ? Въпросът се сочи като разрешен в противоречие с практиката на ВКС по решения № 730 от 29.11.2010г. по гр.д. № 28/2010г., III ГО; № 350 от 17.01.2013г. по гр.д. № 75/2012г., III ГО и решение № 137 от 23.06.2016г. по гр.д. № 5734/2015г. 2/ При предявен иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за целия 6-месечен период след датата на уволнението длъжен ли е ищецът да ангажира доказателства, които да установяват факта на оставането му без работа през целия 6-месечен период? 3/ Кои доказателства са годни да установят факта, че служителят е останал без работа през целия 6-месечен период по чл. 225, ал. 1 от КТ? Според касатора тези два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановките на ТР № 6 от 15.07.2014г. по тълк.дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 50050 от 10.04.2023г. по гр.д. № 2366/2022г. на ВКС, III ГО; с решение № 129 от 20.05.2019г. по гр.д. № 4466/2018г., IV ГО и решение № 324 от 06.11.2012г. по гр.д. № 1728/2011г. на ВКС, III ГО. 4/ Изискването за притежаване на правни знания в областта на мерките срещу изпирането на пари и защитата на личните данни /или по-общо формулирано – знания по определени правно регламентирани области/, удостоверени със съответните сертификати, следва ли да се причисли към изискванията за професионална квалификация за заемане на длъжност „юрисконсулт“ по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ или се отнася към всички останали изисквания за длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ; 5/ Може ли работодателят да въведе допълнителни изисквания за образование и/или професионална квалификация за заемане на длъжността „юрисконсулт“ извън наличието на юридическо образование и юридическа правоспособност или за тази длъжност изискванията за образование и професионална квалификация са предопределени и въвеждането на всякакви други изисквания за заемане на длъжност следва да се счита за такова по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ? 6/ При въведена от работодателя промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация длъжен ли е работодателят първо да даде възможност на служителя да придобие съответното образование и/или професионална квалификация, така че да изпълни новите изисквания за заемане на длъжността преди да пристъпи към уволнение па основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ? 7/ Следва ли извършените от работодателя промени в изискванията за образование и/или професионална квалификация да бъдат съществени, за да има работодателят право да прекрати трудовия договор на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ? 8/ Представянето на извлечение от трудова книжка, което обаче не съдържа данни за периода след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника работодател, доказва ли факта, че служителят е останал без работа след процесното уволнение? 9/ Регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ доказва ли факта на безработица за периода след нейното издаване? 10/ Нужно ли е съдът да посочи на база на кои доказателства е основал своите изводи относно установените по делото факти? Включването на определени факти в мотивите на решението, без да бъде изрично посочено, че решението е базирано на тях, означава ли, че съдът не е изградил своите изводи върху същите? Последните седем въпроса се сочат от касатора като значими за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото доколкото по тях не е налице установена съдебна практика на ВКС. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът съобрази следното: С оглед мотивите в обжалваното решение, че по делото не е установена настъпила промяна в основните задължения на ищцата, в качеството й на юрисконсулт, които да изискват въведените завишени изисквания, допълнителни квалификации и притежавани сертификати, релевантният правен въпрос, подведен от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване и който е включен в предмета на делото и разрешаването му е обусловило по определящ начин правната воля на съда и изхода на делото, е: Обусловено ли е законосъобразното упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовият договор на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради въведена промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация и от промяна в основните задължения на служителя? По този материалноправен въпрос са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване за проверка съответствието на въззивното решение на практиката на ВКС. Правните изводи в обжалваното решение, че променените с новата длъжностна характеристика изисквания по отношение на притежаваните от служителя допълнителни квалификации, не попадат в обхвата на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а на това по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ – промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, представляват разрешаване на значим за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 от ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. По поставения на тази плоскост въпрос № 4 от изложението, съдебният състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК като отговора на въпроса би бил значим за точното прилагане на закона в практиката по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба на прекратяването на трудовия договор от работодателя в хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, а разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите, има поначало приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. На това основание касационно обжалване на въззивния съдебен акт следва да се допусне по следния прецизиран материалноправен въпрос: Изискването за притежаване на съвкупност от специални знания и практически умения в една област, необходими за изпълняването на определена трудова функция в рамките на една или част от професия е изискване за професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 от КТ или е изискване за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ? По този въпрос са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки, които в съвкупност обосновават приложно поле на касационно обжалване. По останалите правни въпроси, с оглед връзката им с изведените, както и по тези, които по същество представляват оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, съдът ще вземе отношение при постановяване на решението си. Недопустимостта на решението в частта по присъдената законна лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е основана на твърдения за допуснато от въззивния съд нарушение на диспозитивното начало – съдът е присъдил повече от поисканото, за по-ранен период от поискания, тъй като е присъдил лихва от деня на подаване на исковата молба, а не от изтичането на всеки отделен месец, включен в претендирания период, така както е поискано от ищцата. Доколкото тази недопустимост може да бъде установена директно само от прочита на решението, както и обстоятелството, че законна лихва за забава е присъдена за период преди възникване на главното вземане, а евентуално преди настъпване на неговата изискуемост, то порокът е видим prima facie от съдържанието на решението и може да бъде констатирана преди същинската касационна проверка по същество, касаторът поддържа и очевидна неправилност на решението в тази част. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК за проверка дали в частта, с която е присъдена законна лихва върху вземането за обезщетение за оставане без работа от датата на предявяване на исковата молба в съда, обжалваното решение има вероятност да е процесуално недопустимо. Не са налице предпоставки, обуславящи приложно поле на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 1 от ТДТССГПК на касатора следва да бъдат дадени указания в установения от закона срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 763.10 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение