Определение № 49 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 26/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба от адв. В процесуален представител на М. К. М. от град С. против въззивно определение №13464/13.11.2009 г. по ч.гр.д. №10021/2009 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 10 състав, с което е отменено определение от 09.6.2009 г. по гр.д. №28098/2009 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 57 състав, и отхвърлена молбата на М. К. М. за допускане на обезпечение на иск, предявен против “Г” ЕООД-София, с правно основание чл.128 КТ и допълнително трудово възнаграждение по т.5 и т.5.1 от трудовия договор. Обстоятелствата по делото са следните: С определение от 09.6.2009 г. по гр.д. №28098/2009 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 57 състав, е допуснато обезпечение, посочено по-горе, чрез налагане на запор върху сметките на Г. трейд нет” ЕООД-София, в посочените търговски банки. С определение №13464/13.11.2009 г. по ч.гр.д. №10021/2009 г., по частна въззивна жалба от молителката М. М., Софийският градски съд е отменил определението на първата инстанция, отхвърлил е молбата на посоченото лице за допускане на обезпечение и е обезсилил издадения от районния съд изпълнителен лист. Срещу въззивното определение на Софийския градски съд е подадена частна касационна жалба от адв. В процесуален представител на молителката М. М., по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваното определение и допускане на обезпечение, така както е поискано. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната касационна жалба от М. К. М. е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Обжалваното определение не прегражда развитието на спора, тъй като не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона - чл. 396 вр. чл. 274, ал. 1, предл. 2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. По отношение на определенията с които въззивната инстанция се е произнесла по обезпечителна мярка не намира приложение чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като препращането на чл.280, ал.1 към чл. 274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на СГС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл. 274, ал. 3 ГПК - не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. Налице е привременна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на същото производство от съда, който я е допуснал или да бъде допусната нова (подходяща) обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Ето защо частната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения и Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,