Определение № 713 от 02.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2849/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт П. И., против въззивно решение на Окръжен съд-Велико Търново № 24/11.02.2014 г., постановено по гр. д. № 1479/2013 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Горнооряховски районен съд № 467/25.10.2013 г., постановено по гр. д. № 724/2013 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка”, предявен от П. Р. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място], като заповед № Н-252/23.04.2013 г. на управителите на [фирма], с която на П. Р. Х. е наложено дисциплинарно наказание „забележка” е отменена изцяло. С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретното оплакване е срещу извода на въззивния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулиран материалноправен въпрос относно приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, касаещ необходимото съдържание на реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Позовава се на Р. № 278/19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2010 г., ІV г. о.; Р. 642/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., ІV г. о.; Р. № 1069/24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г.; Р. № 593/6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 31/2010 г., ІІІ г. о.; Р. № 177/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., ІV г. о.; Р. № 647/11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2009 г., ІV г. о.; Р. № 676/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о.; Р. № 857/25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г., ІV г. о., копия от които са приложени. За ответник по касация П. Р. Х. е подаден писмен отговор на жалбата от процесуален представител адвокат М. С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел за безспорно, че П. Р. Х. е в трудово правоотношение с ответника и заема длъжността „началник влак-пътническо движение” към Превозна служба-Горна О., както и че със заповед № Н-252/23.04.2013 г., издадена от управителите на [фирма], [населено място] на Х. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Съдът е приел за безспорно между страните, а и установено от събраните пред първата инстанция доказателства, че при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил изискванията на чл. 193 и чл. 194 КТ-от наказания служител са поискани обяснения по надлежния ред, наказанието е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ и заповедта е издадена в писмена форма. За да признае за незаконно наложеното дисциплинарно наказание въззивният съд е приел, че не са спазени формалните изисквания, свързани с мотивирането на заповедта, с която е наложено наказанието-не са посочени времето и мястото на извършване на нарушението и не са налице специфики, които да препятстват да се посочи точното време на извършване на нарушението-ден и час; нарушението на трудовата дисциплина не е описано в пълнота със своите обективни и субективни признаци-не е конкретизирано по какъв начин всеки един от посочените факти попада в приложното поле на цитираните норми, които наказващият орган е счел, че са нарушени; не е посочена формата на вината, при която наказаното лице е действало. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. решение не е постановено по правен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. С Р. № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г., ВКС, ІV г. о. досежно изискването за посочване в заповедта кога е извършено дисциплинарното нарушение съставът се е позовал на Р. № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ВКС, ІV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. В. решение по настоящото дело не е в противоречие с даденото разрешение, тъй като в конкретния случай не е налице хипотеза на извършени нарушения в рамките на определен период от време, нито спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им. С Р. № 278/19.05.2011 г. по гр. д. № 1276/2010 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., ВКС, ІV г. о. касаят хипотеза, при която в мотивите на заповедта се препраща към друг документ, какъвто конкретният случай не е. В. решение не противоречи на дадените правни разрешения и с останалите приложени към изложението съдебни решения на състави на ВКС. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 600.00 лв. заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна помощ от 25.04.2014 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение