Определение № 60615 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 454/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Е. Ф. С. и Б. Р. А. срещу решение № 280 от 30.01.2020г. по в.гр.д.№ 146/2019г. на Апелативен съд София, ГО, 10 състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковете, квалифицирани по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за разликата над 120 000лв. до 200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ш. Б. Р., настъпила при пътно произшествие на 14.04.2016г. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, при съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Твърдението е, че апелативният съд е нарушил съдопроизводствените правила чрез отказа си да допусне допустими, относими и своевременно заявени доказателства в нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.2, т.2 и ал.3 ГПК. Поддържа се, че същевременно е нарушен и материалният закон - чл.52 ЗЗД чрез намаляване на размера на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди и то без излагане на мотиви и аргументи за формирането на този извод. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, които се свеждат до: 1/Правомощията на въззивната инстанция да даде възможност на страната да предприеме процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства при въведено от нея с отговора на въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с дължимия по делото доклад и дължимо произнасяне по заявените доказателствени искания; 2/ Преклудирането на възможността на страната да поиска пред въззивната инстанция доказателства при отсъствие на доклад и разпределяне на доказателствената тежест в първоинстанционното производство; 3/ При направено вече своевременно доказателствено искане, необходимо ли е то да бъде повторно извършено, за да се поправи грешката на съда изрично да се произнесе по същото; Процесуалното нарушение на съда, изразяващо се в отказ или липса на произнасяне за събиране на допустими и относими доказателства, заличава ли се, ако страната не е направила повторно доказателствено искане - т.е. отново да направи искането си пред същата съдебна инстанция. При заявено доказателствено искане с исковата молба, недопуснато поради липса на доклад и произнасяне от съда и поддържано пред въззивната инстанция, предвид допуснатите процесуални нарушения, налице ли са процесуални пропуски на страната, обосноваващи недопускане на доказателствата, или са налице процесуални нарушения на въззивния съд по допускане и събиране на доказателства, водещо до лишаване на страните от основното им процесуално право - да установят фактите по предмета на делото, на които основават претенцията си. 4/ Поставени са и група въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД и необходимостта съдът да мотивира своите съображения за счетения за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторите се позовават на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и сочат практика на състави на ВКС по чл.290 ГПК. 5/ Въведено е и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280,ал.2 ГПК, но съображения за приложното му поле не са изложени. В писмен отговор насрещната страна „ДЗИ-Общо застраховане“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба на ищците. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С исковата молба е претендирано обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищците под формата на частични искове от по 200 000лв. - част от вземания в общ размер от по 280 000лв. Заявени са доказателствени искания: изслушване на двама свидетели при довеждане за доказване на причинените неимуществени вреди, за установяване на личността на починалия, за отношенията в семейството, как ищците приемат загубата на сина си и налице ли е промяна в живота им; поискано е и назначаването на експертиза от психолог, която да установи загубата на сина дала ли е отражение на психиката на родителите, какво е състоянието им, налага ли се лечение. Първоинстанционният съд е допуснал на ищците един свидетел при довеждане, посочил е, че по останалите искания ще се произнесе в открито съдебно заседание. Доклад по делото не е изготвен. В съдебното заседание е изслушан доведеният от ищците свидетел, представителите на страните не са имали искания за други доказателства и е даден ход на устните състезания. С първоинстанционното решение исковете са уважени в размер от по 200 000лв., ведно със законна лихва от предявяване на исковете - 24.01.2017г. Претенциите за законна лихва са отхвърлени за периода от датата на деликта - 14.06.2016г. до предявяването на иска - 23.01.2017г. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни като ищците са обжалвали отхвърлянето на претенцията им за законна лихва от датата на смъртта на сина им, съвпадаща с датата на пътното произшествие, а ответната страна е възразила срещу уважаването на исковете за сумата над 100 000лв. С отговора на въззивната жалба на застрахователното дружество ищците са поискали пред въззивната инстанция да бъде изслушан свидетел за установяване на търпените морални вреди и назначаване на психологична експертиза, по съображения, че тези искания са заявени своевременно пред СГС и не са уважени поради процесуални нарушения, като са се позовали на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК. В определение от подготвително заседание по чл.267 ГПК исканията за събиране на нови доказателства не са уважени по съображения, че съгласно чл.266,ал.1 ГПК страните не могат да ангажират във въззивното производство нови доказателства, които са могли да бъдат събрани в първоинстанционното производство. Счетено е, че в този смисъл искането на жалбоподателя за допускане на свидетел и експертиза е преклудирано, тъй като при приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, процесуалният представител на ищците изрично е заявил, че няма други доказателствени искания. С обжалваното решение е прието, че правното основание на иска не е даденото от СГС - чл.432 КЗ, а са приложими на основание пар.22 ПЗР на КЗ от 2016г., разпоредбите на част ІV от отменения КЗ, т.е. исковете намират своето основание в разпоредбата на чл.226,ал.1 КЗ. Жалбата на ответника е приета за частично основателна, като е счетено, че справедливото обезщетение е в размер на по 120 000лв., върху което законна лихва се дължи от датата на деликта. Това е обусловило отмяната на първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковете за разликата до 200 000лв. и потвърждаването на първоинстанционното решение за уважаване на исковете до размер от по 120 000лв. Върху последните суми законна лихва е присъдена, считано от 14.06.2016г. Настоящият състав счита, че касаторите са обосновали предпоставките за допускане на касационното обжалване по проблемите, изложени в пункт.3 от изложението. Обжалването следва да бъде допуснато по въпрос, който съобразно правомощията си настоящата инстанция уточнява в следния смисъл: За приложението на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК по отношение на допустими и относими доказателства, посочени своевременно пред първоинстанционния съд, по допускането на които той не се е произнесъл. Предпоставка ли е за приложението на чл.266,ал.3 ГПК повторното сезиране на първоинстанционния съд да се произнесе по искането за събиране на доказателствата. Наличието на допълнителната предпоставка - чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК е обосновано с позоваването от касаторите на Решение № 7 от 27.01.2015г. по гр.д. № 2427/2014г. на 3 г.о. на ВКС. Искането за допускане на обжалването по останалите въпроси, както и на основанието по чл.280,ал.2,предл.трето ГПК не следва да бъде уважено. Касаторите са освободени от заплащането на държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.