Определение № 60702 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1830/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ООД със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 20 от 3.02.21г. по в.гр.дело № 4/21г.на Окръжен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 412/317/ 17.11.20г.по гр.дело № 1323/20г.на Горнооряховския районен съд.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, предявени от С. Л. С.. Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса :След като едно деяние е инкриминирано по Наказателния кодекс дали представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, като счита, че е от съществено значение за развитие на правото. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата С. Л. С. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 704 от 7.07.20г. на управителя на „В и К Йовковци“ООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца С. Л. С., на длъжност „„техник В и К“, на основание чл.328 ал.2 т.6 КТ, поради дисциплинарно уволнение, е незаконосъобразна.Приел е за установено от фактическа страна, че ищецът е разпоредил неправомерно свързването на обект в [населено място], [улица]към водоснабдителната мрежа,тъй като собствениците на този недвижим имот не са притежавали договор за присъединяване по смисъла на чл.18 т.2 вр.с чл.14в от Наредба № 4. Според съда това деяние на работника представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3 и т.10 КТ,но от него не са произлезли вреди за работодателя.Водомерът,който е бил неправомерно свързан от него, не е бил въведен в експлоатация и собствениците на имота не са ползвали В и К услуги, без да се отчита потреблението им, а и впоследствие, след месец и половина,те са сключили съответния договор. Направен е извод,че извършените нарушение по чл.187 ал.1 т.3 и т.10 КТ не могат да се квалифицират като тежки и дисциплинарното наказание „уволнение“ е несъответстващо на тежестта им по смисъла на чл.189 ал.1 КТ.С оглед основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ са уважани и аксесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 КТ и по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. Въпросът за наказателната отговорност на лицето, не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение на същото лице от фактическа страна, когато нарушението е обусловило дисциплинарно уволнение. Тази разлика спрямо вида отговорност съдилищата следва да съобразяват, предвид изричното правило на чл. 186 от КТ, но във всички случаи принципните разрешения от практиката на ВКС насочват към изясняване на решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно нарушение, като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на работника, това действие следва да бъде установено от обективна страна, следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност.В този смисъл е решение № 967 от 18.12.09г.по гр.дело № 258/09г.на Трето г.о. на ВКС. По въпроса за обстоятелствата, които следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание има формирана задължителна съдебна практика на ВКС, намерила израз, както в решение № 167/2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 3/2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ІV ГО на ВКС, така и в други решения по чл. 290 ГПК на състави от Върховния касационен съд. Тълкуването е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав, а именно, че при избора на наказание, съгласно чл. 189 ГПК, работодателят следва преценява тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на служителя. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посочената практика.При наличие на постоянна практика по поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 КТ. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.