Определение № 137 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2012 г.

К. Ц. Ц. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение по гр. д. № 1742/2012 г. на Варненския окръжен съд и приложил изложение за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма], [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд поради липса на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по искова молба на Ц. срещу [фирма] за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 16. 09. 2011 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните и възстановяване на предишната му работа на длъжност „Р. помощник мениджър П. - М.”. Исковете са отхвърлени с решение по гр. д. № 17780/2011 г. на Варненския районен съд. Решението е потвърдено от Варненският окръжен съд с въззивно решение от 17. 07. 2012 г. по гр. д. № 1742/2012 г.. Въззивният съд е счел за недоказано твърдението на ищеца, че волеизявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение, материализирано писмено в приложеното към делото негово заявление от 16. 09. 2011 г., е недействително, тъй-като е резултат на упражнена принуда и психологически натиск чрез непозволени действия от длъжностни лица на ответното дружество, които са възбудили у него основателен страх и това го е накарало да извърши волеизявлението. Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От обстоятелствената част на искането следва, че жалбоподателят оспорва доказателствените изводи на съда като неправилни в резултат на недопускане на доказателствата, поискани от ищеца, които са относими към спорния въпрос и биха разкрили реалните факти при подаване на заявлението му за освобождаване от длъжност. В случая няма данни, че произнасянето на съда за недопускане на доказателствата е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно чл. 159, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да отхвърли исканията за доказателства, които нямат значение за решаване на делото и по настоящото дело, първоинстанционният и въззивният съд са отхвърлили двете доказателствени искания на ищеца на това основание. Исканата от ищеца комбинирана експертиза - психиатър, психолог и графолог, за установяване на психичното му състояние при написване на заявлението за освобождаване от работа, е преценена като неотносимо доказателство, защото релевантно за спора не е това му състояние, а упражнена принуда от другата страна, довела до възбуждане на основателен страх – чл. 30 ЗЗД. Същият съображения са взети предвид и при отхвърляне на искането за прилагане на запис от камерите в сградата на банката, които да установят влизанията на служителите С. и Ц. в стаята, където е бил сам ищецът и това до покаже неверността на свидетелските показания на С.. Действията на решаващия съд по преценката на събраните доказателства и изводите му за неотносимост на недопуснатите доказателства са въпроси, които касаят обосноваността на въззивното решение и спазването на съдопроизводствените правила и се преценяват в производството по чл. 293 ГПК при вече допусната касация. Те не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд