Определение № 50973 от 30.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Т., приподписана от пълномощниците му адв. И. П. и адв. Н. Д., срещу решение № 10 от 18.01.2022 г. по в. гр. дело № 1766/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което се потвърждава решението от 27.07.2021 г. по гр. д. № 200/2020 г. на Районен съд Гълъбово. В проведеното производство по трудов спор са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № РД-09-344/06.08.2019 г. на изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт Сигурност“ с място на работа „Мини Марица-изток“ ЕАД – Рудник 3, както и за заплащане на обезщетение за оставането без работа. В исковата молба ищецът е поддържал незаконосъобразност на уволнението поради това, че поисканите му обяснения не кореспондирали с вмененото нарушение и не било взето предварително разрешение от Инспекцията по труда. Оспорил е извършването на вмененото му нарушение.Полицейските органи са спрели за проверка личния му автомобил но установеното и иззето от него две туби индикирано гориво е било открито извън територията на предприятието и не е собственост на работодателя Изложени са и оплаквания за несъразмерност на наложеното наказание. При разглеждане на делото съдебните инстанции са приели за безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, съгласно представения по делото безсрочен трудов договор № 26 от 12.11.2013 г. Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ поради злоупотреба с доверието и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно неизпълнение на законните нареждания на работодателя и неизпълнение на конкретни трудови задължения. Прието е за установено, че ищецът пряко е нарушил служебните си задължения като: не е спазил инструкциите на прекия ръководител и утвърдената практика при намиране на горива и други СМЦ на „Мини Марица-изток“ ЕАД на и извън територията на рудника; допуснал е нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред, Наредба от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и длъжностната му характеристика; не е изпълнил задължението си за лоялност посредством ефективно изпълнение на трудовите си задължения, както и е злепоставил пред трети лица работодателя, доколкото действията му са станали повод за образуване на досъдебно производство за кражба срещу него – служител от сектор сигурност, който нарушил установените правила и решил да превозва в личния си автомобил намерените две туби индикирано гориво - собственост на работодателя, като по този начин били препятствани и оперативните действия по установяване на извършителя на престъплението. Във връзка с оплакванията на ищеца, че описаните в заповедта действия не били извършени на територията на рудника, първоинстанционният съд е посочил, че служителите от отдел сигурност следва да следят и спазват установените правила на територията на целия комплекс, включително на концесионната му площ.Предвид наведените с иска основания за незаконосъобразност на уволнението ,въз основа на приетите в хода на първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебно-медицински експертизи е установено и че ищецът не страда от болест, която да попада под закрилата на Кодекса на труда.Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения срок, служителят е дал обяснения, заповедта е мотивирана, а наложеното наказание съответства на тежестта на извършените нарушения. На свой ред въззивният съд е приел,че първоинстанционното решение е постановено при подробно, пълно и обосновано обсъждане на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и на заключенията на вещите лица, които намира за правилно анализирани. Изложени са конкретни съображения за неоснователност на доводите на ищеца за неизвършване на вменените нарушения на трудовата дисциплина, както и за несъответствие на наложеното наказание с тежестта на извършените нарушения. Съобразено е ,че в исковата молба няма оплакване за злоупотреба с право,нито са изложени фактически остоятелства - положителни или отрицателни твърдения на ищеца които да насочват ,че уволнението се оспорва и на това основание.В доклада по делото подробно и точно са били очертани насрещните твърдения на страните Обстоятелства, които да се разглеждат като нови за ищеца,не са изтъкнати и в отговора на исковата молба. Ищецът е взел становище по твърденията на ответника (допълнителна молба от 22.06.2020г) и е поискал доказателства/СМЕ/ относно диагнозата си по представен болничен лист ,както и един свидетел за обстоятелства относно връчването на заповедта.Доводи и твърдения за злоупотреба с право не са изтъкнати В порведеното на 25.06.2020г първо съдебно заседание по делото, съдът се е поизнесъл за допускане на поисканите доказателства. В заседанието е протоколирано искане на ищеца да се въведе ново основание за незаконосъобразност на заповедта – поради недобросъвестност при упражнява работодателски права – чл. 8 КТ,отказано от съда. Не било е спорно между страните ,че срещу ищеца е водено и разследане за извършено престъпление. Препис от постановление на РП Раднево от 23.12.2019г за прекратяване на досъдебното производство е било връчено на ищеца,както е посочено в същото.Бил е иззет лекия му автомобил ( върнат с постановление на РП от 30.10.2019г.)Първоинстанционният съд служебно е изискал справка за хода на наказателното производство, като е приобщил по делото изпратените копия от постановления на РП Раднево.В съдебно заседание ответникът се е позовал на постановление на ОП Ст.Загора от 05.03.2020г,за отмяна на тези постановления.Мотиви в този акт (постановен след завеждане на исковата молба) са дали повод на ищцовата защита да изтъкне злоупотреба с право. Поискано е новото основание да се въведе по реда на чл.214 ГПК.Ответникът е възразил.Според постановеното в същото заседание определение на първоинстанционния съд ,съгласно което измененеие на иска не се допуска, искането по чл.214 ГПК и изложените обстоятелства за злоупотреба с право са неотносими едно към друго,но правните аргументи за незаконосъобразност на заповедта съдът ще обсъди в решението. В мотивите на пъроинстанционното решение допълнително /не като решаващо съображение/ е изтъкнато ,че въвеждането на съвсем нови факти в първото по делото заседание по версията за намиране на тубите с гориво в автомобила на ищеца,като резултат от постановка и поради това - злоупотреба с право,са факти които ищецът е знаел/следва отлично да си спомня/,поради това въвеждането им не е допустимо.Освен това,наличието на анонимен сигнал не уличава работодателя в злоупотреба с право,като липсват единни и достоверни обяснения и доказателства защо в тази ситуация ищецът е действал така неадекватно и е нарушил трудовата дисциплина с което е злепоставил и себе си и работодателя пред трети лица. Относно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на районния съд във връзка с направеното в първото открито заседание искане за допълване основанието на иска е прието, че първоинстанционният съд се е произнесъл своевременно и правилно е оставил искането по чл. 214 ГПК без уважение.Затова не се дължи произнасяне по несвоевременно наведено основание за отмяна на уволнението поради „злоупотреба с право“ от страна на работодателя.С искането в съдебно заседание ищецът е посочил ново основание ,не е заменил някое от вече наведените по иска.Прибавянето му в първото о.с з. е несвоевременно ,при което РС Гълъбово се е произнесъл веднага, а не едва с решението си ,както е поддържал жалбоподателя. Основание за„злоупотреба с право„няма наведено в исковата молба ,нито в протокола от 22.06. 2020г на РС Гълъбово Ответникът не би могъл да се защити по реда и в сроковете по чл.131-133ГПК, ако въззивният съд го разгледа, акто е искал жалбоподателят. Затова оплакването на последния е прието от въззивния съд за неоснователно В касационната жалба се изтъква неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон,повърхностна и превратна интерпретация на събраните доказателства и неспазване разпоредбите на ГПК. Според касатора, въззивният съд е следвало да се произнесе по искането за отмяна на определението на първоинстанционния съд по чл. 214 ГПК, като се излагат твърдения за неправилност на отказа на съда да разгледа въведеното ново основание за незаконосъобразност на извършеното уволнение. В изложение се изтъква противоречие с практиката на ВКС по формулирани въпроси в 6 точки. Отделно от това касаторът поддържа и наличие на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК поради противоречие в мотивите, явна необоснованост на фактическите констатации и грубо нарушение на правилата на формалната логика и основополагащите принципи на съдопроизводството. Счита също така, че в конкретния случай изобщо не намират приложение правилата на работодателя ,чието неспазване да води до отговорността по КТ, тъй като не се установявал собственикът на намереното гориво и същото било намерено извън територията на предприятието, в частен имот – общинска собственост. От „Мини Марица-изток“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. К., е подаден писмен отговор, в който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и се излагат доводи за неоснователност на постъпилата касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният в т. 1 от изложението въпрос - относно изменението на иска чрез прибавяне на допълнително основание за незаконосъобразност на уволнението в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, не може да обоснове допускане на касационното обжалване. При иск, с който се оспорва законността на уволнение, необходимото обстоятелствено съдържание по предмета на спора се задава от ищеца с посочване основанията при които се оспорва упражнено от ответника потестативно право-на уволнение. Излагането на фактическите обстоятелства въз основа на които ищецът оспорва уволнението в трудовия спор, са от съществено значение за съда, който само в рамките на посоченото може да изследва подлежащите на доказване факти по законосъобразността на уволнението.Съдът не може да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, или не са сторили това своевременно(решение № 58/ 12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/ 2013 г., ІІ г.о., ВКС реш.№113/2017 по гр.д № 3842/2016г 3-то г.о ). ,нито да се произнася по невъведени възражения (реш. № 156/ 10.06.2013 г. по гр.д.№ 1497/ 2013г, І г.о., ВКС).След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите на които то се основава. (реш. №57 от 02.03.2011 г. по гр. дело №1416/2010 г. на ВКС, III г.о., реш.№66 от 26.05.2010 г. по гр. дело №1471/2009 г. на ВКС, IV г.о., реш №19/2014 гр. дело № 4322/2013 г.) По-специално, при оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания,които според уволненото лице опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение(реш. № 158/ 01.07.2013 г. по гр.д.№ 1008/ 2012 г., ІV г.о., реш. №23/2016 по гр.д.№ 4553/ 2015 г.ІV г.о, реш.№ 205/13 гр.д. № 1244 / 2012 год. на 4-то г.о на ВКС,решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г.,решение № 237/09.07.2012 г. по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение №459 от 27.10.2011 г. по гр. дело №1532/2010 г., на ВКС, IV г.о., решение №290/2012 гр. дело № 882/2011 г.ІV г.о на ВКС ) Злоупотребата с право от страна на работодателя при уволнение ( чл 8 КТ) също следва да се наведе с исковата молба,като основание за оспорване на уволнението.Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя,когато такива факти,съответно възражения,са въведени в преклузивните срокове по ГПК(реш. № 239/21.05.2012 г. по гр. дело № 799/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,реш №235/2017 по гр.д №4531/2016г на 4-то г.о ) Доводът се основава на обстоятелства,които следва да се въведат своевременно,тъй като подлежат на доказване (реш № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, реш №71/2013г по гр.д №284/2012г на 4-го г.о, реш № 239/20912г по гр.д № 779/2011г на 4-го г.о ,реш. № 73/2022г по гр.д № 1968/ 2021г и др) Ищецът може да се позовава на нови обстоятелства,но когато същите нямат характер на правопораждащи факти и ако са налице предпоставките на чл. 147 ГПК.Искът може да бъде изменян,но при условията на чл.214 ГПК. Защитата на касатора неотносимо изтъква решение №1/2012г по гр.д №1106/2010г на 4-ТО г.о ,което квалифицира липсата на произнасяне по надлежно и своевременно предприето изменение на иска по чл.214 ГПК като съществено процесуално нарушение, което подлежи на отстраняване от въззивния съд. В кои случаи въвеждането на съответните обстоятелства е своемременно,очертава установената практика на ВКС по прилагането на чл. 147 ГПК ,чл.146, ал.3, във връзка с 127, ал.2, и чл.266 ГПК.Разяснена е и отликата при прилагане на на чл.214 ГПК (реш. №59/2015г по гр.д № 4647/2014г на 3-го г.о/ с която установена съдебна практика въззивното решение не е в противоречие.Съдът е обвързан от твърденията на ищеца, в исковата молба, изложеното от него, съгласно предоставените му от съда възможности и съгласно изискванията на чл.147 ГПК (реш. №397/2013г по гр.д №2870/2013г 4-го г.о) ,както са приели съдилищата.Защитата основава въпроса на свое твърдение за „своевременно предприето измение на иска” като се смесват предпоставките по чл. 214 ГПК и навеждането на нови обстоятелства в процеса (чл.147 ГПК).От съдържателна страна не е изпълнено изискване на чл.280,ал.1 ГПК за поставяне на правен въпрос,обусловил изводите на съда в решаваща насока. Формулиран е въпрос (т.2) следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца ,посочени в исковата молба, които имат значение за решението по делото,включително допълнително наведено основание за това, че работодателят ответник не е упражнил добросъвество трудовите си права, развито с подробни факти и събития в исковата молба. Въпросът в първата му част е зададен твърде общо, включването във въпроса на „наведено допълнително основание“ е конкретно но се задава при предпоставки, различни от решаващо съобразените с постановяване на въззивното решение, поради което не е отговорено на общо изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Факти и събития,че работодателят не е упражнил добросъвестно правото на уволнение няма изложени от ищеца, както се постулира във въпроса.В исковата молба няма оплакване за злоупотреба с право, нито са изложени фактически обстоятелства - положителни или отрицателни твърдения които да насочват ,че уволнението се оспорва и на това основание. Обстоятелства ,които да се разглеждат като нови за ищеца,не са му били известни и поради това обосновават своевременност на конкретни насрещни твърдения,не са били изтъкнати и в отговора на исковата молба.С допълнителна молба от 22.06.2020г ищецът е взел становище по твърденията на ответника и е поискал доказателства/назначаване на СМЕ/ относно диагнозата си по представен болничен лист и един свидетел за обстоятелства относно връчването на заповедта..В проведеното на 25.06.2020г първо съдебно заседание съдът се е поизнесъл за допускане на поисканите доказателства. В заседанието е направено искане да се въведе ново основание за незаконосъобразност на заповедта, поради недобросъвестност при упражняване на работодателски права – чл. 8 КТ Тогава също не са изложени твърдения,касаещи дисциплинарното производство и предмета на трудовия спор,а версия за воденото срещу ищеца предварително производство за престъпление по чл.195 НК,по-конкретно за неговия „законен повод” и оперативните действия на разследващи органи, които според защитата били предварително подготвени и сочат на „постановка”,в това се изразявала злоупотребата с право при последвалото уволнение. Изложена по този начин теза не може да бъдае разглеждана като ново основание на иска за отмяна на дисциплинарно уволнение,защото сигналната фунция до разследващите органи за извършено престъпление ,независимо кое лице е подало сигнала и с каква цел, няма връзка с правата и задълженията по трудово правоотношение и добросъвестното им упражняване,т.е с трудовия спор.Дисциплинарната отговорност и наказателната отговорност възникват при различни предпоставки и се реализират независимо една от друга (реш. №967/2009г на 3-го на ВКС, реш. №242/2012г по гр.д №932/2011г на 4-то г.о, ВКС)При установените обстоятелства въззивният съд е обсъдил оплакванията на въззивния жалбоподател за нарушение на чл.214 ГПК и мотивирано ги е отхвърлил,без да излага съображения налице ли е по същество злоупотреба с право от страна на работодателя,като въззивното решение не е в противоречие с изтъкваната практика на ВКС,засягаща поставените два въпроса. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по третия поставен въпрос.Същият засяга разпределението на доказателствената тежест при установяване на вменените дисциплинарни нарушения, обосновали уволнението и в частност се поставя въпрос дали следва да се уважи искът за отмяна на уволнението, след като работодателят не бил доказал извършването на нарушенията.Така формулиран,въпросът е неотносим предвид възприетата констатация на съда за установеност на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни провинения. Изложените съображения за необоснованост и повърхностност на мотивите към обжалваното решение имат значението на доводи за неправилност по смисъла на чл. 281,т.3 ГПК, които не са предмет на настоящото производство. В т. 4 от изложението се поставя въпросът за момента към който следва да е дадено съгласието за уволнението от съответната инспекция по труда, за да се счита преодоляна защитата по чл. 333 КТ. При конкретните данни по делото този въпрос също не е обуславящ за решаващите изводи на съда с оглед кредитираните становища на вещите лица по приетите в хода на първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебно-медицински експертизи, съгласно които ищецът не страда от болест, която да попада под закрилата на Кодекса на труда. Поставеният пети въпрос е свързан с необходимостта трудовите задължения, които работодателят сочи за нарушени, да са вменени на служителя по съответния ред, както и за възможността да се ангажира дисциплинарна отговорност за извършени нарушения извън територията на предприятието. В тази връзка липсва противоречие с цитираното от касатора решение № 246 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2020 г., IV г. о., в което се приема, че обект на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ е задължението на работника да извърши това, за което е договарял с работодателя.Обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално правоотношение се определя от съдържанието на трудовия договор и длъжностната характеристика. В мотивите си този състав на ВКС се е позовал и на приетото в решение № 81 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5838/2014 г., IV г. о. В него изрично е изтъкнато, че когато възложените трудови задължения са по охрана на материални ценности, всяко бездействие на работника свързано с опазването им, в т. ч. неуведомяване или несвоевременно уведомяване за посегателство върху охранявания обект е неизпълнение на основно трудово задължение и съставлява дисциплинарно нарушение.В случая съдът приема за установено, че горивото е било индикирано от работодателя и е открито в рискова територия, за която е било известно,че се оставят,намират и изнасят вещи – собственост на работодателя.С оглед на това и предвид длъжността на ищеца експерт по сигурността, съдът приема, че същият е бил длъжен да информира незабавно работодателя и като е прибрал горивото в багажника на личния си автомобил, както и е затаил пред органите на МВР за наличието му при извършената проверка, той е нарушил и трудовите си задължения.Така изведените правни изводи са в съответствие с установената практика на ВКС по приложението на закона, поради което и не следва да бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос. Последният от формулираните въпроси се отнася до задължението на съда да съобрази всички обстоятелства от значение за преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение, в това число тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Доводите за противоречие с практиката на ВКС по този въпрос се свеждат до твърдението за лаконичност и липса на собствени мотиви на въззивния съд, както и за несъразмерност на наложеното наказание предвид установените по делото конкретни обстоятелства. Тези доводи не обосновават релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е изследвал основните факти и обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, обсъдил е оплакванията във въззивната жалба и е достигнал до извод за съответствие на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение. Въззивният съд е следвал разясненията в практиката на ВКС по прилагането на чл.189, ал.1 КТ ,а фактически изводи в тази връзка не могат да бъдат проверявани за необоснованост в хода на настоящото производство по селекция на касационните жалби, това предпоставя анализ и оценка на доказателствения материал. Въззивният съд е възприел изцяло и препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които са подробни и изследват детайлно конкретно установеното поведение на служителя,съпоставено с трудовите му задължения Не е налице също така основанието по чл. 280, ал. 2, предл трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ смисъл или е приложен отменен закон, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховния касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. В полза на ответника по касация „Мини Марица-изток“ ЕАД, представляван от юрисконсулт К. К., следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.