Определение № 440 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1077/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД /в несъстоятелност/, представлявано от управителя В. Г., срещу определение № 1078 от 05.05.2020г. по ч.гр.д. № 668/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 15215 от 13.12.2019г. по т.д. № 1504/2017г. на СГС, ТО, VI – 5 състав. С потвърденото първоинстанционно разпореждане е върната подадената от дружеството въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че в процесния случай производството по чл.59 ЗБН е свързано с производството по несъстоятелност на дружеството по начин, който обосновава достатъчно тясна връзка на обусловеност с последното с основна цел правилно определяне на кредиторите на несъстоятелността с правата им и справедливото им удовлетворяване. Счита, че поради това е налице достатъчно основание да се приеме, че управителят на дружеството може да подаде въззивна жалба от името на дружеството срещу постановеното в производството решение. Сочи, че в производството по несъстоятелност „КТБ” АД /н./ е предявил вземанията си по договори за заем, които са погасени чрез извършените от дружеството прихващания, предмет на предявените в настоящото производство искове по чл.59 ЗБН и които не биха били дължими при настъпило погасително действие на прихващанията. Твърди, че тези вземания са приети от синдика без каквото и да е условие, а подаденото от него като длъжник възражение е оставено без уважение, поради което дружеството, действащо чрез управителя си, е подало иск по чл.694 ТЗ за установяване несъществуване на вземанията. С оглед на това счита, че производството по настоящото дело е свързано с производството по несъстоятелност на дружеството с оглед претендираната правна промяна, която може да бъде постановена само по съдебен ред в това производство, не подлежащо на спиране, относно вземанията на „КТБ” АД /н./, предявени в производството по несъстоятелност, чието съществуване нито синдикът, нито съдът по несъстоятелността имат право да приемат и да се произнасят по относителната недействителност на прихващанията. По тези съображения поддържа, че управителят на дружеството е бил легитимиран да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3, както и ал.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Представлява ли производство, свързано достатъчно тясно с производството по несъстоятелност на длъжника и такова относно оспорени вземания, предявени в производството по несъстоятелност, така че да обоснове легитимация на управителния орган на длъжника, обявен в несъстоятелност, да представлява дружеството - в несъстоятелност, производство по иск по ЗБН, едва по силата на решението по който кредитор, предявил вземанията си в производството по несъстоятелност и приемането на които е оспорено от длъжника, би се легитимирал като носител на непогасено с прихващане вземане? Касаторът твърди, че по въпроса липсва съдебна практика и счита, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Същевременно твърди, че въпросът е решен и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 745 от 16.10.2007г. по т.д. № 380/2007г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 138 от 29.06.2017г. по гр.д. № 891/2017г. на ВКС, ТК, IV г.о.

2. Следва ли да се събира предварително държавна такса от дружество, обявено в несъстоятелност, по подадена от него въззивна жалба в качеството му на ответник по преферентен иск по ЗБН, независимо че производството по този иск е образувано преди откриване на производството по несъстоятелност и при положение, че с оглед установеното по делото му финансово и правно състояние същата съставлява непреодолима пречка за осъществяване на правото му на защита? Частният касационен жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 524 от 30.07.2019г. по ч.т.д. № 905/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 139 от 15.03.2017г. по ч.т.д. № 168/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., както и в противоречие с цитираните в първото определение решения на Съда на Европейския съюз по дела С-69/14, С-279/09 и С-571/16.

3. Ограничава ли се правото на защита на длъжника в производството по несъстоятелност, когато е подал възражение срещу прието от синдика вземане или условията на приемането му, респ. иск по чл.694 ТЗ срещу определението на съда по възражението му, от отричане на възможността чрез управителния си оран да подаде въззивна жалба срещу решение по конститутивен иск по чл.59 ЗБН и от изискването дружеството да внесе предварително държавна такса по въззивната жалба, когато произнасянето по иска по чл.59 ЗБН е от значение за изхода на делото по иска по чл.694 ТЗ? Частният касационен жалбоподател счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Синдиците на „КТБ” АД /н./ - А. Н. Д. и К. Х. М., оспорват частната касационна жалба. Правят възражение за недопустимост на жалбата, тъй като е подадена от дружеството, но чрез управителя му В. Г., който е лишен от управителни правомощия. Излагат и съображения за неоснователност на частната касационна жалба, като твърдят, че делото не е образувано по реда на чл.649, ал.1 ТЗ и поради това частният жалбоподател не може да се позове на ал.6 от посочената разпоредба, както и че правилото на чл.620, ал.5 ТЗ е неосносимо към депозираната въззивна жалба, тъй като искът по чл.59 ЗБН не цели попълване на масата на несъстоятелността на дружеството.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Доколкото въпросът за наличието на представителна власт на управителя на дружеството – частен жалбоподател, е разгледан от въззивния съд в обжалваното определение, обусловил е крайния му извод и поради това е включен в предмета на настоящото производство, подадената частна касационна жалба следва да бъде разгледана.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на подадената от „ВиВГД Оранжерии Петрич” ООД въззивна жалба, е констатирал, че в определения от съда срок не са отстранени недостатъците й – не са потвърдени от синдика на дружеството действията на управителя В. Г. по подаване на въззивната жалба и не са представени доказателства за внесена по сметка на САС държавна такса. Взел е предвид, че с решение от 20.02.2019г. по т.д. № 252/2016г. на Благоевградски ОС „ВиВГД Оранжерии Петрич” ООД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му и производството е спряно, а с решение от 06.03.2019г. производството по несъстоятелност е възобновено и е назначен временен синдик, поради което първоинстанционното производство е продължило с призоваване на синдика като представител на дружеството. Приел е, че предявените по делото искове по чл.59 ЗБН, по които дружеството е ответник, не са отменителни искове по чл.646 или чл.647 ТЗ, не са установителни по чл.694 ТЗ и не са такива за защита срещу акт на съда по несъстоятелност, засягащ правата и интересите на длъжника във фазата на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, поради което приложение следва да намери общото правило на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ и представител на обявеното в несъстоятелност дружество е синдикът, а не управителят. Въззивният съд е счел за неоснователно и позоваването на чл.620, ал.5 ТЗ, като е посочил, че привилегията по тази разпоредба се отнася само до дела, които се водят за попълване на масата на несъстоятелността и по отменителни искове, каквито не са насочените срещу дружеството в несъстоятелност искове по чл.59 ЗБН.

Първият от поставените въпроси се отнася до преценката дали управителният орган на длъжника, обявен в несъстоятелност, е легитимиран да представлява дружеството в несъстоятелност в производство по иск по чл.59 ЗБН в хипотезата, в която насрещната страна по този иск е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност, но приемането им е оспорено от длъжника поради твърдяно погасяване на вземанията чрез прихващането, предмет на иска по чл.59 ЗБН. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК но по отношение на него не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочените от частния касационен жалбоподател решение № 745 от 16.10.2007г. по т.д. № 380/2007г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 138 от 29.06.2017г. по гр.д. № 891/2017г. на ВКС, ТК, IV г.о. не съдържат произнасяне по поставения въпрос. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага разглеждането на въпроса да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и непълнота или неяснота на относимата правна норма. По приложението на чл.658, ал.1, т.7 и чл.635, ал.3 ТЗ е формирана постоянна съдебна практика – решение № 70 от 19.06.2020г. по т.д. № 2414/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., според която с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, регламентираща ограничена възможност на органите на длъжника за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност. Съгласно изричната разпоредба на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ на синдика са предоставени правомощия да участва в производството по делата на предприятието на длъжника и да завежда от неговото име дела, от което следва общото правило, че несъстоятелният длъжник – юридическо лице, се представлява от синдика, а не от органите си. Прието е, че изключението на чл.635, ал.3 ТЗ не следва да се тълкува разширително, поради което се запазва представителната власт на длъжника и неговите органи само в производството по несъстоятелност и в свързаните с него производства за обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност, както и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ. Въззивният съд, като е приел, че предявените по делото искове по чл.59 ЗБН, по които дружеството е ответник, не са отменителни искове по чл.646 или чл.647 ТЗ, не са установителни по чл.694 ТЗ и не са такива за защита срещу акт на съда по несъстоятелност, засягащ правата и интересите на длъжника във фазата на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, поради което приложение следва да намери общото правило на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. С оглед наличието на формирана по приложението на относимите норми на чл.658, ал.1, т.7 и чл.635, ал.3 ТЗ постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана и от която въззивният съд не се е отклонил, не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос.

Вторият въпрос е обсъждан от въззивния съд, но не се явява единствено обуславящ изхода на делото, поради което не може да обоснове допускане на касационен контрол. Изводът за недопустимост на подадената въззивна жалба е обоснован на първо място с липсата на потвърждаване от синдика на дружеството на действията на управителя на дружеството - жалбоподател по подаване на въззивната жалба с оглед преценката за липса на представителна власт на същия по отношение на дружеството, което само по себе си е достатъчно основание за връщане на въззивната жалба. Поради това, както и да се отговори на формулирания втори процесуалноправен въпрос, това не би променило изхода на делото.

Третият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, поради което не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Посочената в частната касационна жалба допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е обоснована, поради което основаното на нея искане за допускане на касационен контрол е неоснователно.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение