Определение № 936 от 05.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1316/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] и на привлеченото от него трето лице помагач [фирма], [населено място] против Решение № 283 от 20.12.2013г. по в.гр.д.№ 539/2013г. на ОС Ловеч, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1313/2011г. на Районен съд Троян в частта за уважаването на първоначалния иск и отхвърлянето на насрещния иск. Първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати на основание чл.327 ТЗ на [фирма], [населено място] сумата 16 731 лв.-незаплатена цена на доставен буков шперплат, качество АВ по фактури № 2007 от 29.04.2011г. и № 2018 от 05.05.2011г., ведно със законната лихва от 21.11.2011г., и е отхвърлил насрещния частичен иск на [фирма] против [фирма] - част от вземане в общ размер 12 491 британски лири - обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на задължението на [фирма] да достави годен и качествен шперплат. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивната е споделила извода, че правното основание на иска, предявен от едноличния търговец е чл.327,ал.1 във вр. с чл.79 ЗЗД и че по делото е безспорен фактът на доставянето на шперплата на купувача, както и че не е извършено плащане на цената. Поддържаната от [фирма] защитна теза, че доставената стока не отговаря на уговореното качество -първо качество - АВ, поради което не дължи плащане на цената, е приета за неоснователна, като е счетено че той не е изпълнил задължението си по чл.324 ТЗ –при прегледа на стоката, не е уведомил продавача за явните недостатъци, не е установил в процеса и кои са скритите недостатъци, и момента на тяхното проявление. В касационната жалба се поддържа, че решението подлежи на обезсилване като недопустимо и на отмяна като неправилно. Според касаторите недопусимостта произтича от произнасяне по нередовната въззивна жалба вх.№ 2652/19.04.2013г., подадена от [фирма] чрез управителя на дружеството, която не съдържала реквизита по чл.260,т.4 ГПК- в какво се състои искането, тъй като заявеният петитум е „да се отхвърли решението на Троянския РС“. Относно неправилността се поддържа, че не е изяснена правната квалификация на иска, тъй като ОС веднъж посочил в мотивите си, че основанието е чл.318 сл.ТЗ, а втори път приел правна квалификация чл.327,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД. Изложени са и доводи за липса на редовно изготвен доклад от първоинстанционния съд, както и твърдения за допуснато от ОС съд процесуално нарушение при произнасянето по доказателствените искания във възивната жалба вх.№ 2652/2013г. - „даване възможност в съдебно заседание да бъдат представени допълнителни доказателства в защита на тезата”; според касаторите съдът е следвало на основание чл.101 ГПК да даде указания страната да уточни искането си и да обоснове предпоставките на чл.266,ал.3 ГПК, а не направо го отхвърли по съображения, че не се сочи наличието им. Обосновава се и процесуално нарушение във връзка с кредитирането на свидетелските показания на ответника с твърдение, че чрез тях е установено уведомяването на продавача за недостатъците на продадения материал. В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Съставът на ВКС, ТК намира следното: По отношение на решението по иска, предявен от [фирма] не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване за проверка допустимостта му. Няма основание за преценка за евентуално наличие на такъв порок, обоснован от касаторите с неясното според тях съдържание на искането във въззивната жалба вх.№ 2652/19.04.2013г. Окръжният съд е възприел петитума като искане за отмяна на решението. Втора въззивна жалба /вх.№ 280225.04.2013г./ с изрично отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне предявения иск на едноличния търговец и уважаване на насрещния иск, е била подадена съвместно от [фирма] и [фирма] и по нея също въззивната инстанция се е произнесла. Неоснователносттта на искането за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторите въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК произтича от следното: По процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да следи за редовността на въззивната жалба, да констатира нейната нередовност при липса на яснота и посочване в какво се състои порочността на решението и искането на въззивника, да я остави без движение като даде конкретни указания за привеждането й в съответствие с чл.260,т.3 и т.4 ГПК, след което да предприеме действия по разглеждането й, при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обосновано с цитираните и приложени актове на ВКС. Непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на решението не обуславя нейната нередовност - чл.262,ал.1 във вр. с чл.260,т.3 ГПК, в какъвто смисъл е и произнасянето в мотивите на т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и диспозитива на т.4 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Прочитът на въззивната жалба вх.№ 2652/19.04.2013г., не дава основание за извод, че за съда е съществувало задължение за оставянето й без движение на основание чл.262, ал.1 във вр. с чл.260,т.4 ГПК - в нея е изложено както несъгласието на ответника с произнасянето по спорните въпроси относно качеството на доставения материал и по възприемането на доказателствата относно предприетите от купувача действия по прегледа му, така и отправеното към съда искане. Петитумът на тази жалба е възприет еднозначно като искане за отмяна на обжалваното решение както в определението от 22.10.2013г., постановено по реда на чл.267,ал.1 ГПК, така и в мотивите на решението. По процесуалноправния въпрос: Процесуално действие по смисъла на чл.100 и чл.101 от ГПК ли е искане за допускане на доказателства пред въззивната инстанция; нередовно ли е то, ако не са посочени изрично поисканите доказателства и не са обосновани основанията за допускането им; длъжен ли е съдът да предприеме действия в съответствие с чл.101 ГПК за изясняване на това искане като укаже на страната в какво се състои нередовността, как може да бъде отстранена и даде срок за това при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК. Поставянето на въпроса е във връзка с направено във въззивната жалба вх.№ 2652/19.04.2013г., доказателствено искане да бъде дадена възможност за ангажиране на доказателства. По правния проблем за дължимите от въззивния съд процесуални действия във връзка с попълване делото с доказателствен материал е постановено задължителното за всички съдилища ТР № 1 от 09.12.2013 на ОСГТК на ВКС, с което съставът на Ловешкия ОС се е съобразил, което изключва основателността на искането за допускане на касационното обжалване по него. Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по посоченото в пункт ІІІ от изложението, тъй като в него правен въпрос не е поставен, а се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна жалба, по нередовно доказателствено искане, приел е липса на извинителна причина за ангажиране на доказателства, а също така посочил и по-различна правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд. Освен липсата на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване по тези доводи, последният не е верен. И с решението на районния съд, и с въззивното решение е разгледан спор за заплащане на цена на доставена стока по договор за търговска продажба- иск за реално изпълнение на задълженията на купувача да плати цената. Правен въпрос относим към решението в частта по насрещния иск изобщо не е поставен, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване по него. Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като ВКС не е сезиран с искане от ответната страна. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.