Определение № 4299 от 09.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. П. К., чрез адв. В. Л., против въззивно решение № 571 от 26 ноември 2025 г., постановено по в.гр.д. № 753/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 154 от 19 юни 2025 г., постановено по гр.д. № 51/2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, с което са отхвърлени предявените от С. П. К. срещу Детска градина „Здравец“ искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на К., извършено със заповед № 77 от 18.11.2024 г. на директора на ДГ „Здравец“, за възстановяването й на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на сумата от 14217,84 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 18.11.2024 г.-18.05.2025 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че изводите на съда противоречат на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и чл. 333, ал. 4 КТ. Не било налице реално съкращаване на щата, тъй като детската градина била бюджетно предприятие, което е длъжно да води счетоводство и не можело трудовата функция да не е необходима на работодателя. Освен това представеният по делото договор за абонаментно счетоводно обслужване изцяло съвпадал със счетоводната дейност, осъществявана от К. до процесното уволнение. Всъщност с този договор се прикривал трудов договор, по който трудовите функции, изпълнявани от нея, са продължили да се изпълняват от нейната заместничка М.. Установявало се съществуване и на втори договор с предмет счетоводно обслужване, като и по двата договора се заплащали суми на М.. Това опровергавало твърденията на директора за финансов недостиг, налагащ съкращаването на щата. Касаторът твърди, че ако въззивният съд е съобразил в съвкупност всички тези факти, е щял да стигне до извод, че няма реално съкращаване на щата. Сочи се още, че е налице синдикална закрила във връзка с процесното уволнение. По делото не бил налице спор относно синдикалната принадлежност на К., поради което е следвало да се спази процедурата по чл. 10, ал. 3 КТД за искане на предварително съгласие на синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място се твърди, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил оплакванията във въззивната жалба относно неправилното ценене на доказателствения материал от първоинстанционния съд. Извън анализа на въззивния съд останали почти всички доказателства по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се цитират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. В отговор ответникът Детска градина „Здравец“, чрез адв. А. С., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Между страните не се спори, че със заповед № 77/18.11.2024 г. на директора на детска градина „Здравец“, гр. Костенец, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата. Не е спорно и че прекратяването е осъществено при явяването на ищцата на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. К. е отказала да подпише заповедта за уволнение, като и декларация за обстоятелства, обуславящи специалната й закрила при уволнение, което е удостоверено с подпис на двама свидетели. Според приложеното поименно щатно разписание на длъжностите в детската градина от 01.01.2024 г., в него има предвидена длъжност „счетоводител“, а според поименното щатно разписание на длъжностите от 01.09.2024 г. в него длъжността „счетоводител“ е премахната. С мотивирано искане от директора на ДГ „Здравец“ е било изискано становище от синдикалната организация към детската градина за съкращаване на длъжността „счетоводител“. След проведено събрание на 20.08.2024 г. и съобразно представеното писмено становище на председателя е дадено съгласие за съкращаване на щата. От представеното удостоверение № 7 от 02.01.2025 г. на Синдиката на българските учители се установява, че синдикалната организация при ДГ „Здравец, гр. Костенец, е организация към този синдикат и неин председател е И. Б.. Към удостоверението е наличен е списък с имената на членовете на синдикална организация при ДГ „Здравец“, които са членове на СБУ към дата 20.08.2024 г., но името на ищцата не фигурира. От представения от ищцата фиш за работна заплата като счетоводител за м. февруари 2024 г. се установява, че й е била удържана сума в размер на 1 % от трудовото възнаграждение, представляваща профсъюзен членски внос. По делото е представен договор от 18.09.2024 г., според който ответната детска градина е възложила на ЕТ „ГАЛЯ-МИТЕ-7-ГАЛЯ МАЛКОВСКА“ абонаментното счетоводно обслужване. Т.е. между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ЕТ се задължил да извършва счетоводно обслужване, при условията посочени в чл. 1 от договора. Според приетата счетоводна експертиза, по този договор в периода от м. септември 2024 г. до м. март 2025 г. са извършени плащания в общ размер на 10500 лева; вещото лице е констатирало, че са извършвани и други плащания към едноличния търговец във връзка с граждански договор № 1/30.09.2024 г., които за периода от м. септември 2024 г до м. март 2025 г. възлизат на 14350 лева с основание за изпълнение на дейности, заложени по национални програми. При тези данни съдът е приел, че основните спорни въпроси се свеждат до това при съкращаване на длъжността „счетоводител“ и възлагане на тази дейност (счетоводно обслужване) на юридическо лице налице ли е реално съкращаване на щата, както и била ли е проведена процедура по чл. 10, ал. 3 от КТД, и необходимо ли е било това към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Съдът е посочил, че в приложеното поименно щатно разписание на длъжностите в детската градина от 01.09.2024 г. предвидената длъжност „счетоводител“ е премахната, като преценката на работодателя да извърши такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Единствено подлежи на преценка дали съкращаването на щата е реално, като се съобразява дали е премахната щатната бройка за изпълнение на определени трудови функции. Въззивният съд е приел, че ако работникът е уволнен и оспори уволнението пред съда, работодателят не е ограничен, докато трае процеса за установяване законността на уволнението, да съкрати от щата си длъжността на уволнения. При уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, прекратеното трудово правоотношение се възстановява и в този случай и работодателят има задължение да допусне възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок, но няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател, нито да промени действащото щатно разписание, като възстанови длъжността, заемана преди уволнението. Според съда не е налице фиктивно съкращаване на щата, тъй като не е създадена нова длъжност, която изпълнява функциите на премахнатата, нито трудовите задължения на ищцата са възлагани на други служители. Без правно значение за законността на уволнението е възлагането на счетоводни услуги на юридическо лице, тъй като сключването на договор с външна фирма не се приравнява на трудово правоотношение, а освен това няма изискване счетоводната дейност в бюджетни учреждения да се извършва от лица, назначени по трудово правоотношение. Съдът е посочил, че макар Г. М. да фигурира в разплащателната ведомост за м. септември 2024 г., възнаграждението, което е получила, е в размер на 791,92 лева, което е наполовина от начисленото в размер на 1449,25 лева и това не води до извод, че липса съкращаване на длъжността, тъй като в разплащателните ведомости за м. 10, м. 11 и м. 12 лицето не фигурира. Възраженията относно проведената процедура по чл. 10, ал. 3 от КТД са приети за ирелевантни, тъй като заповедта за уволнение е от 18.11.2024 г., към която дата явно е налице фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, тъй като съкращаването на щата е станало още преди решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Според съда към момента на възстановяване на ищцата на работа – 18.11.2024 г., няма данни тя да е била член на синдикалната организация в детската градина или на друга организация, която да е страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование. Дори да е била такъв член, към датата 18.11.2024 г. длъжността „счетоводител“ вече е била съкратена. Към момента на съкращаването на щата – 01.09.2024 г., ищцата все още не е била възстановена на предишната работа, поради което не е било нужно провеждане на такава процедура по отношение на нея. В обобщение, съдът е приел, че фактическият състав на съкращаване на щата е осъществен, а предявените искове са неоснователни. Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по уточнения от настоящия съдебен състав въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: следва ли спрямо възстановен по съдебен ред на заеманата преди уволнението длъжност служител да бъде проведена процедура по синдикална защита в съгласие с разпоредбите на действащ КТД и получаване на предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието по реда на чл. 333, ал. 4 КТ преди последващо уволнение. За касационната процедура касаторката не дължи държавна такса по силата на чл. 359 КТ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,