Определение № 10 от 11.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2918/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е било спряно-на основание чл. 292 ГПК – до произнасянето на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк дело № 1/2019 г. по въпроса за това кои са надлежните страни в производство по предявени искове по чл. 59, алинеи 3 и 5 от Закона за банковата несъстоятелност.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 15898/13.ІХ.2018 г. на А. Н. Д. и К. Х. М. – двамата действащи като постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), подадена против решение № 2108 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 6.VІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 2091/2018 г., с което, след отменяване на първоинстанционното решение № 208/30.І.2018 г. на СГС, ТК, с-в VІ-4, по т. д. № 1474/2017 г. в частта му, с която - на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН – е било обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката настоящ касатор извършеното от ответника В. Г. Г. от София изявление за прихващане (с вх. № 9518/20.Х.2014 г.) по описа на банката, с което той компенсира придобито вземане към нея в размер на 52 000 лв. по сключен на 1.Х.2014 г. договор за цесия, с насрещното си задължение по договор за банков кредит, сключен със същата на 27.VІІІ.2013 г., в резултат този иск на кредитната институция е бил отхвърлен, ведно с осъждането й – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - да заплати на Г. сума в размер на 1 040 лв., представляваща равностойността на направените от него разноски за въззивното производство.

Оплакванията на касаторите Д. и М., действащи като постоянни синдици на „КТБ“ АД (н.) са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: като „неоснователно“ и незаконосъобразно. Поради това се претендира обезсилването му, респ. неговото отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с първоинстанционното решение на СГС.

В изложение по чл. 284, ал. 3 към жалбата подателите й Д. и М., в качеството си на постоянни синдици на „КТБ” АД (н.), обосновават приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост, както и за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора съставът на САС се е произнесъл по следните 5 правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1./ „Допустимо ли е установяването на състояние на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН да се осъществи чрез позоваване на публично оповестената в ТР, воден от Агенцията по вписванията, информация за актовете на БНБ, касаещи финансово-икономическото състояние на банката?”;

2./ „Налице ли е субективна предпоставка за приложението на правната норма на чл. 59, ал. 3 ЗБН при доказване наличието на „знание” – по смисъла на цитирания нормативен акт, както и с какви правни средства следва да се докаже наличието на такова (досежно неплатежоспособността на съответната кредитна институция), ако подлежи на доказване формираната субективна представа, доказваща „знание” за кредитора?”;

3./ „Дали под „знание за настъпила неплатежоспособност” законодателят визира наличието на специални познания у конкретния кредитор с оглед обоснован икономически анализ, който да установява, че са налице предпоставките на неплатежоспособност на банката и което знание ищецът следва да доказва, или – по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, с това понятие се визира знанието у средностатистическия гражданин или търговец за настъпила неплатежоспособност на банката, извеждано от публично оповестената в ТР информация за актовете на БНБ, касаещи финансово-икономическото състояние на кредитната институция длъжник по вземанията, възникнали по договори за паричен влог, издавани по повод поставянето й под особен надзор (по см. на Раздел VІІІ от ЗКИ) и/или от широко оповестената в медиите информация за затваряне на банката за работа с клиенти и за поставянето й под особен надзор?”;

4./ „В случай, че са били представени безспорни доказателства от ищеца по делото, а именно такива за общоизвестни факти и обстоятелства, оповестени в публичното пространство, доказващи, че кредитната институция е във фактическа неплатежоспособност, на основание на което се обосновава искът по чл. 59, ал. 3 ЗБН, може ли доказателствената тежест - при възражение по представените безспорни доказателства, да бъде възложена /”вменена”/ върху възразилата страна по смисъла на чл. 154, ал. 1 ЗБН?”

5./ „Допустимо ли е в ъв фазата на въззивното производство да се даде ход на делото и да бъде постановено съдебно решение, ако въззивната жалба не отговаря на чл. 260, т. 4 ГПК и ако не е отстранена нередовността й в тази нейна част?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. Г. Г. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на всички направени по делото разноски в размер общо на 5 508 лв. (пет хиляди петстотин и осем лева): съгласно приложените към отговора „Договор за правна защита, съдействие и упълномощаване ” от 10.Х.2018 г., както и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че атакуваното решение на САС е било постановено по редовна въззивна жалба, съдържаща задължителния реквизит по чл. 260, т. 4 ГПК, както и че в тежест на настоящия касатор е било доказването, че ответникът е знаел, че „собственият капитал на „КТБ” АД към датата 1.Х.2014 г. е отрицателна величина и че не са взети, съответно – направени, решенията и констатациите, посочени в чл. 51, ал. 1, т.т. 1-3 ЗВПКИИП (Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, в сила от 14.VІІІ.2015 г. – бел. на ВКС ), тъй като са липсвали условия за това”.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на А. Н. Д. и К. Хр. М. – двамата действащи като постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

Съгласно задължителната за съдилищата в Републиката постановка на тълкувателно решение № 1/20.ХІІ.2019 г. на ОСТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/2019 г.: „В производството по предявени искове по чл. 59, алинеи 3 и 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуално качество на ответник по иска”.

Следователно налице е предпоставка по смисъла на чл. 230 ГПК за служебно възобновяване на спряното касационно производство по чл. 288 ГПК по настоящето дело.

1. По твърдението на банката касатор за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение:

Това твърдение е въведено с довод за нередовност /по см. на чл. 260, т. 4 ГПК/ на подадената от ответника по исковете на синдиците В. Г. Г. въззивна жалба, доколкото последната не съдържала петитумна част и затова неправилно по нея бил даден ход на делото.

В изготвен от техен процесуален представител по пълномощие от САК по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор по същата жалба, настоящите двамата касатори са възразили единствено досежно нейната основателност, претендирайки за оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решене в атакуваната от Г. негова част. Същевременно в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 11.VІ.2018 г., процесуалният представител на настоящите двама касатори изрично е заявил, че няма пречки да се даде ход на делото. Следователно в процесния случай не се констатира вероятност атакуваното от синдиците Д. и М. решение на САС да е процесуално недопустим съдебен акт, след като и за състава на въззивния съд, а и за страните по това дело не е съществувала неяснота относно крайното искане на въззивника, обективирано още в неговия отговор по исковата молба (с вх. № 84870/23.VІ.2017 г. по описа на СГС): „оставянето без уважение на предявените искове”.

2. По твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280,ал. 1 ГПК:

За да отмени първоинстанционното решение в атакуваната от ответника Г. негова част и да отхвърли уважения срещу него евентуален иск на синдиците на КТБ /в Н./ с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН, въззивната инстанция е могла да констатира, че цесията, въз основа на която е било извършено процесното изявление за прихващане, има достоверна дата от завеждането в канцеларията на кредитната институция на последното, т.е. от датата 20.Х.2014 г., която предхожда вписването в търговския регистър на решението на УС на БНБ за отнемане лицензията й за извършване на банкова дейност от 7.ХІ.2014 г. /на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ/. Въз основа на тази констатация и извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съставът на САС е изградил решаващия си правен извод, че в процесния случай не намира приложение необоримата презумпция по чл. 59, ал. 4 ЗБН за знание у извършилият прихващането кредитор за настъпила неплатежоспособност на банката, сега представлявана от двамата касатори нейни постоянни синдици, доколкото общоизвестното обстоятелство на поставянето на „КТБ” АД под специален надзор /решения на УС на БНБ от 20.VІ.2014 г. и от 22.VІ.2014 г./, съпътствано от затваряне на офисите й за работа с клиенти, но без съкращаване на служителите в тях, представлява информация за възникнала ликвидна криза, респ. за появила се опасност от изпадане на същата кредитна институция в неплатежоспособност при непреодоляване на тези временни затруднения, но не и сигурност, че е достигнато такова състояние („настъпила неплатежоспособност” – бел. на ВКС ).

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите три правни въпроса, формулирани в изложението на двамата касатори Д. и М. по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата им, са с изцяло хипотетичен характер, доколкото реално не са били предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, отричащо да е било налице знание у въззивника Г. „за настъпила неплатежоспособност” на „Корпоративна търговска банка” АД-София. Съответно въпросът с пор. № 4 от това изложение към касационната жалба се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, но погрешното отъждествяване от синдиците Д. и М. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Що се отнася до формулирания от настоящите двама касатори въпрос с пор. № 5, настоящият състав на ВКС препраща към мотивите си по Раздел І досежно липса на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допускане на атакуваното от тях въззивно решене до касационно обжалване.

В заключение, атакуваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, в която законът /чл. 53, ал. 3 ЗБН/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото си въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация В. Г. Г. искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, двамата касатори Д. и М., действащи в качеството си на постоянни синдици на „КТБ“ АД (н.), ще следва да бъдат осъдени да му заплатят ОБЩО сума в размер на 5508 лв. (пет хиляди петстотин и осем лева), представляваща равностойността на всички негови разноски по водене на делото – с изключение на тези присъдени му за въззивното производство пред САС в размер на 1040 лв.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение