Определение № 889 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2270/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов (СА) срещу решение № 69 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 196/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 260092 от 15.11.2021 г. по гр. дело № 718/2020 г. на Районен съд – Свищов, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Б. И. Н. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като вместо него е постановено друго решение, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Б. И. Николаева, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращение в щата, чрез заповед № ЛС-624 от 18.05.2020 г. на Ректора на СА, а ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "чистач, хигиенист СА". С атакуваното въззивно решение също така е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по евентуално съединения иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 468. 04 лв. поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждането му, а именно отхвърляне на исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че при положение, че няма правна норма, която при съкращаване на щата да е с характеристика на закрила на лице, на което в близко време му предстои пенсиониране, въззивният съд незаконосъобразно е въвел своеобразна закрила, извън уредените в чл. 333 КТ, ограничаваща правото на работодателя да прекрати процесното трудово правоотношение, считайки за достатъчно оборването на презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ. Поддържа, че по този начин, хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ би се оказала неприложима при съкращаване на работници и служители, на които им предстои скорошно пенсиониране. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и вместо него да бъде поставен нов, с който предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски за въззивната и касационна инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът - ответник навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Може ли съдът служебно да се занимава с въпроса дали работодателят е злоупотребил с правото на уволнение, без в исковата молба ищецът да се е позовал по надлежния ред и в преклузивните срокове по ГПК на обстоятелства, които според него разкриват намерението на работодателя да му навреди, възползвайки се от възможността да прекрати трудовия му договор, при наличие на обстоятелства, които са годни да покрият от формална гледна точка конкретна хипотеза на член 328 КТ?; 2. „Следва ли нарушението на член 8, ал. 1 КТ да е въведено от ищеца като основание в исковата молба или може да се счете, че контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи включва и служебна преценка дали трудовите права и задължения, се осъществяват добросъвестно?“; 3. „При безспорно доказан по делото надлежно осъществен от работодателя фактически състав за съкращаване на щата, когато предварително му е било известно, че на работника или служителя предстои скорошно пенсиониране, подлежи ли на преценка по законосъобразност дали е действал добросъвестно, като го е равнопоставил по едни и същи критерии с останалите участници в подбора?“ и 4. „При липса на уредена законова разпоредба, която при съкращаване на щата да е с характеристика за закрила на лице, на което в близко време му предстои да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, може ли съдът да въвежда своеобразна закрила (извън изрично уредените в член 333 КТ), ограничаваща правото на работодателя да прекрати трудово правоотношение с работника или служителя?“, които поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о.; решение № 248 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 254/2009 г., IV г. о.; решение № 83 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 2947/2020 г., IV г. о.; решение № 239/21.05.2012 г. по гр. д. № 799/2011 г. на ІV г. о., и решение № 185/16.06.2016 г. по гр. д. № 846/2016 г. на ІV г. о.. Ответницата по касационната жалба – Б. И. Николаева подава писмен отговор, в който поддържа, че не са налице наведените основания за допускане на касационно обжалване и че касационната жалба е неоснователна. Претендира сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол. По предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел за установено в процеса, че ищцата и ответникът са били в трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 04.01.1996 г., по който ищцата е изпълнявала длъжността "чистач/хигиенист СА", както и че от 01.05.2020 г. е било в сила ново длъжностно разписание за СА, утвърдено по надлежния ред, според което предвидените щатни бройки за заеманата от ищцата длъжност са намалени на 14 при 31 бройки според действалото преди това щатно разписание. Със заповед № 260 от 08.05.2020 г. на ответника във връзка със новото щатно разписание е била утвърдена методика за подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, приложена при извършения от надлежно учредена комисия подбор измежду заемащите процесната длъжност в СА, при който на всеки от участниците е поставена оценка и е извършено класиране по критериите: образование, допълнителна квалификация, професионален опит и стаж на заеманата длъжност, качество на изпълнение на работата, измерено от ежегодното атестиране, спазването на трудовата дисциплина и последен компонент, базиран на оценка на прекия ръководител. Измежду предложените за уволнение 14 работници от комисията по подбора е била и ищцата, на която на 18.05.2020 г. е било връчено предизвестие, че във връзка с извършено съкращение в щата и след подбор й се прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. На същата дата е издадена заповед № ЛС624/18.05.2020 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 326, ал. 2 КТ и след представена декларация по чл. 333 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата при отказ на 18.05.2020 г. (ищцата е посочила саморъчно, че се е запознала с предизвестието и заповедта и отказва да ги получи). Окръжният съд е намерил за установено, че ищцата е работила при ответника 24 години, 3 месеца и 27 дни, както и че 9 дни след прекратяване на трудовото й правоотношение, на 28.05.2020 г. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като това обстоятелство е било известно на работодателя. Последният извод е направен въз основа на приетите по делото доказателства, вкл. показанията на свидетелите Ц. и П.. От правна страна въззивният съд е счел, че ищцата е оспорила законосъобразността на процесното уволнение с твърдения, че то е извършено 9 дни преди да навърши необходимата възраст и да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като по този начин е била лишена от полагащото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения, които твърдения е квалифицирал като довод за злоупотреба с права от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Посочил е, че съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно с изискванията на закона, като добросъвестността се предполага до установяване на противното (чл. 8, ал. 2 КТ). Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на съкращаване на щата е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една - единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Оборването на презумпцията за добросъвестността на работодателя, предполага доказване, че правната възможност за прекратяване на трудовия договор от работодателя, с оглед конкретиката на случая е използвана целенасочено, като съдът преценява фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. Заключил е въз основа на горепосочените правни изводи, изведени от безпротиворечивата практика на ВКС, че по конкретния случай е налице реално съкращение в щата за ищцовата длъжност, при което е извършен формално подбор според критериите на чл. 329 КТ. Намерил е за установено, че на работодателя му е било известно обстоятелството, че на ищцата съвсем скоро й предстои да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обстоятелството, че би дължал обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Счел е, че упражнявайки правата си по чл. 329 КТ във връзка с правото по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ спрямо ищцата, ответникът, макар формално да е спазил закона, целенасочено е избрал този подход с цел да избегне плащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, прекратявайки трудовото правоотношение с ищцата 9 дни преди придобиване на правото по чл. 222, ал. 3 КТ. Поради това е приел за оборена презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ, доколкото е безспорно установено по делото, че ответникът е знаел всички факти и обстоятелства относно ищцовия трудовоправен статус и оставащите минимални дни до придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което е дължал заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Последното е избегнал според решаващия съд с предварително прекратяване на процесното трудово правоотношение поради съкращаване на щата. По гореизложените съображения предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени като основателни. Първият и вторият въпроси на касатора, които се свеждат до правомощията на въззивния съд да проверява има ли злоупотреба с права на работодателя при прекратяване на трудово правоотношение, респективно допустим ли е служебен контрол за това, без в исковата молба да са наведени такива обстоятелства, осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са обуславящи за изхода на конкретния спор. По тях обаче не се установява наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените въпроси са свързани с наведени от касатора оплаквания, че въззивният съд е приел, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя въз основа на обстоятелства, които не са били релевирани в исковата молба. В исковата молба ищцата е навела ясно и недвусмислено конкретни обстоятелства за злоупотреба с право на работодателя при процесното уволнение, а именно че с факта на прекратяване на трудовия й договор 9 дни преди датата на пенсиониране е лишена от правото си на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, доколкото трудовият й стаж при ответника е повече от 10 години. Именно тези факти са съобразени от решаващия съд при извеждане на извода за недобросъвестно упражняване на работодателски правомощия, последният изцяло в правомощията на решаващата съдебна инстанция, която дължи подвеждането на правнорелевантните факти под съответната правна норма. Според константната практика на ВКС, вкл. горецитираната, посочена от касатора, съдът се произнася за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ при проверка на законността на уволнение само при наведен от ищеца довод в тази връзка в исковата молба. Съдържащите се в исковата молба по конкретното дело доводи за злоупотреба с права от работодателя при уволнението на ищцата, изразяваща се в това, че последното е предприето само 9 дни преди придобиване на право на пенсиониране, съставляващо друго законово основание за прекратяване на трудовия й договор, но при което тя има гарантирано от закона право на парично обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, каквото няма право да получи и не е получила на процесното уволнително основание, са достатъчни, за да възникне задължение за съда да се произнесе по законността на уволнението в контекста на приложението на презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ. Въззивният съд е съобразил тази съдебна практика, поради което по първите два въпроса не следва да бъде допуснат искания касационен контрол. Третият и четвъртият въпроси не притежават характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според задължителните разрешения в цитираното тълкувателно решение, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Горепосочените въпроси не са обуславящи за крайния изход на спора (решаващият правен извод за уважаване на исковете е нарушението на задължението за добросъвестно упражняване на трудови права и задължения по чл. 8, ал. 1 КТ, а не осъществено ли е формално избраното от работодателя уволнително основание и може ли при липсваща правна норма да бъде прилагана закрилата по чл. 333 КТ по аналогия), съставляват оплаквания досежно правилността на атакуваното решение и изискват преценка на конкретните доказателства и обстоятелства по конкретното дело, която не може да бъде извършвана в настоящата предварителна фаза на касационното производство. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не съществува съмнение в правната теория и в съдебната практика, че нормата на чл. 8, ал. 1 КТ е приложима във всички случаи, в които се преценява изпълнението на трудови права и задължения, от всяка от страните по трудовото правоотношение, вкл. при упражнено право на работодателя да прекрати трудовия договор с работника или служителя. В тази хипотеза, както правилно е посочил въззивният съд в решението си, дори формално уволнителното основание да съответства на относимата законова норма, уволнението може да е незаконно, ако работодателят е процедирал недобросъвестно, т.е. в нарушение на императивната норма на чл. 8, ал. 1 КТ. Проява на недобросъвестност е извършването на уволнение поради съкращаване на щата с цел да бъде лишен работникът или служителят от право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, възникващо при друго паралелно съществуващо уволнително основание – придобиване на право на пенсиониране, настъпващо дни след уволнението. Дори когато работникът или служителят не попада под специалната закрила на чл. 333 КТ, той може да се позове на недобросъвестно упражняване на работодателски правомощия, в нарушение на нормата на чл. 8, ал. 1 КТ, и само на това основание да обори законността на уволнението си. Дали е осъществено недобросъвестно поведение от страна на работодателя е въпрос, изискващ преценка на конкретните обстоятелства по конкретния правен спор, каквато както беше посочено по-горе е недопустимо да се извършва във фазата по предварителна селекция на касационните жалби. Поради неосъществени общо и допълнително основания спрямо последните два въпроса, по тях не следва да бъде допуснат касационен контрол. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 1 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г.. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение