Определение № 2264 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4189/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Белово, чрез адв. Ц. Х., срещу решение № 266/11.07.2023г. по в.гр.д. № 336/23г. по описа на ОС Пазарджик, с което, като е потвърдено решението на РС Пазарджик, е присъдена на В. З. И. сумата от 7390,21лв., представляваща дължимите му се възнаграждения в качеството му на общински съветник за периода от месец март 2020г. до месец септември 2022г. вкл., ведно със законната лихва върху тях от датата на завеждане на исковата молба в съда - 21.10.2022г. до окончателното им заплащане. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, сочейки всички основания на чл. 281, т.3 ГПК. Твърди, че дължимото се на ищеца възнаграждение не е по трудово правоотношение, поради което са приложими правилата на чл. 34 ЗМСМА и на чл. 94, ал.2 от ЗПФ, а тъй като Община Белово нямала приет бюджет за процесния период, не било възможно изплащане на претендираното възнаграждение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ „Правоотношението между общината и общинския съветник възникнало при избора му има ли или няма характер на трудово правоотношение?“ 2/ „Възнаграждението на общинския съветник има ли или няма характер на трудово възнаграждение по смисъла на КТ и за него коя разпоредба е приложима – тази на чл. 128, ал.2 КТ или разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗМСМА?“ 3/ „Следва ли да се изплати възнаграждението на общинския съветник съгласно чл. 34, ал.9 ЗМСМА при неспазване на срока по чл. 94, ал.2 ЗПФ за приемане от общинския съвет на бюджета на общината?“ 4/ „При противоречие между общата разпоредба на чл. 128, ал.2 КТ и специалните разпоредби на чл. 34, ал.1 и ал.9 на ЗМСМА и на чл. 94, ал.2 ЗПФ, кои се прилагат?“ 5/ „Следва ли съдът да даде възможност на страна по делото да се запознае с представени писмени доказателства, да изясни въпроса за верността на тяхното съдържание и да обсъди гласни доказателства, на които противоречат писмените?“ 6/ “Когато исковата молба е изготвена, подписана и подадена от адвокат, без да е упълномощен за това и този порок не е отстранен, следва ли или не следва да се приеме, че исковата молба е нередовна, а предявените искове недопустими?“ Първите два въпроса се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди разрешаването им от въззивния съд да е в противоречие с приетото в решение № 60233/04.04.2022г. по гр.д.№ 724/21г. на ВКС, ІV ГО, а за останалите се твърди, че разрешаването им е от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, предл.2-ро ГПК – недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба и съответно - по недопустими искове. Насрещната страна по жалбата – ищецът В. З. И., не е депозирал отговор. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: Въззивният съд е обсъдил и счел за неоснователни възраженията на ответника срещу редовността на исковата молба, като е приел, че съгласно съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие, подписан от ищеца и пълномощно за адв. Б., последният е бил надлежно упълномощен на изготви и подпише исковата молба, по която е образувано делото. За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявения осъдителен иск, въззивният е възприел установеното по делото, че ищецът е избран за общински съветник в Община Белово в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 27.10.2019г.; с решение №12/29.11.2019г. му е определено възнаграждение в размер на 50% от средната брутна работна заплата на общинска администрация; били са му превеждани суми като възнаграждения от ОбС- Белово на 15.10.2020г., 21.12.2020г. и 26.04.2021г. Позовавайки се на показания на св.И. К., св.В. М., протоколите от присъствените книги на ОбС и протоколната тетрадка на комисията по образование, култура, здравеопазване и социални дейности; признанието на ответника в отговора на исковата молба, че са начислени и преведени дължимия плосък данък и всички дължими лични осигурителни вноски, а именно ДЗПО, ДОО и ЗО за ищеца и заключението на ССчЕ, въззивният съд е приел, че в периода м.март 2020г. - м.септември 2022г. ищецът е присъствал редовно на проведените сесии т.е. полагал е труд за длъжността, на която е избран. Дължимото от общината възнаграждение за това е определено от въззивния съд като такова по чл.34 от ЗМСМА, съгласно който, както и нормата на чл.23, ал.1, т.7 от Правилника за организация и дейността на ОбС- Белово, общинският съветник има право на възнаграждение, средствата за което се осигуряват от общинския бюджет. Размерът на следващото се на ищеца възнаграждение е определен съгласно заключението на съдебно- икономическа експертиза на 8602,86лв. - брутно възнаграждение, нетно възнаграждение в размер на 6675,59лв., за периода от м.03.2020г. до м.06.2022г. и на 920,92лв. брутно възнаграждение или нетно такова в размер на 714,62лв. за м. 07.2022г. и м. 09.2022г. За дължимостта му въззивният съд е приел, че е ирелевантно дали решението за приемане на бюджета на Община Белово за 2022г. е влязло в сила или не. Изрично е отречено допускането на процесуално нарушение от страна на първата инстанция при приемането на представените от трето лице неучастващо в производството копия от протоколи от присъствена книга и копия от протоколи от протоколна тетрадка на постоянната комисия по образование, култура, здравеопазване и социални дейности, тъй като ответникът не е направил своевременно и по същество възражения в тази насока. Държани са нарочни мотиви и по оплакването във въззивната жалба, че дължимото на ищеца възнаграждение не е трудово, като въззивният съд е приел, че по същество квалификация му като трудово не опорочава първоинстанционния акт, защото няма отношение нито към възникване на задължението на общината да плати възнаграждение за положения труд, нито към допуснатото предварително изпълнение по чл. 242 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените въпроси касателно редовността на исковата молба нямат отношение към допустимостта на атакуваното решение. Началото на исковия процес е валидно сложено чрез подписана от надлежно упълномощен адвокатски пълномощник искова молба. Това е категорично установимо от съдържанието на приложеното на лист 14 от първоинстанционното дело пълномощно за адв. Б. и в този смисъл са мотивите на въззивния съд, формирани в отговор на съответното оплакване на ответника по въззивната му жалба. Въпросите от първи до четвърти, вкл., нямат претендираното от касатора значение за спора. Действително, както е прието в соченото решение № 60233/04.04.2022г. по гр.д.№ 724/21г. по описа на ВКС, ІV ГО, правоотношението между ищеца и общината, възникнало от избора му за общински съветник се регламентира от правилата на ЗМСМА и не е същинско трудово правоотношение по смисъла на КТ, а приравнено на такова за целите на социалното осигуряване. Това обаче няма значение нито за възникването, нито за съществуването на процесното вземане на ищеца – то е за възнаграждение за положен труд, в изпълнение на възникналата от избора му длъжност и е корелативно на нормативно закрепеното в ЗМСМА задължение на общината да го изплати. Въззивният съд е изследвал заявените от ищеца правопораждащи вземането му факти и в отговор на конкретния довод на въззивника е пояснил, че погрешната правна квалификация на исковата претенция, дадена от първата инстанция ( чл. 128, ал.2 КТ), не е от естество да опорочи извода по съществото на спора, който е за основателност на осъдителната парична претенция. Или решаващият извод на въззивната инстанция е обусловен от проведеното пълно доказване на фактите, от които ищецът черпи правото си, а не от приложението на КТ за процесното правоотношение. Специалното правило на чл. 34, ал.9 ЗМСМА, според което при неспазване на срока по чл. 94, ал. 2 от Закона за публичните финанси на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината, не урежда правопогасяващо или правоунищожаващо вземането на ищеца обстоятелство. Както следва от ясния текст на изр. второ на чл. 34, ал.9 ЗМСМА – „Дължимите за този период възнаграждения се изплащат, след като общинският съвет приеме бюджета на общината“ - касае се за законодателно предвидено отлагателно условие за изплащане на дължимото възнаграждение. В този смисъл е и приетото с решение № 247/12.07.2013г. по гр.д.№ 1208/2012г., ВКС, ІV ГО при действието на отменения Закон за общинските бюджети по отношение на идентичната с чл. 34, ал.9 ЗМСМА разпоредба на чл.15,ал.5 ЗОБ /отм./ (в редакцията от ДВ бр. 107/2003г.). С оглед така изяснената същност на предвиденото в чл. 34, ал.9 ЗМСМА е явно, че за основателността на иска е без значение дали бюджетът на община Белово е приет или не, поради което отказът на въззивния съд да формира мотиви в тази връзка не е повлиял на крайния му извод по съществото на спора. Процесуалноправният пети въпрос на касатора е поставен произволно, доколкото липсват твърдения кои релевантни за спора обстоятелства са останали неустановени от заявеното неизпълнение на процесуални задължения на съда. Следва да се има предвид, че въззивният съд не е събирал доказателства; намерил е за неоснователно оплакването по жалбата за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Относим към последната порок касаторът не сочи, а несъгласието му с направените след обсъждането фактически изводи не е основание за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховният касационен съд