Определение № 968 от 09.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса чрез гл. юрисконсулт Н. Н. против решение № 3138/30.05.2011 год. по гр.д. №4575/2011 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ - Д въз. състав в частта, в която след като частично е отменено решение №ІІ-54-№5 от 16.02.2011 год., постановено по гр.д. №46698/2010 год. на СРС, 54 състав е постановено ново решение, с което е отменено като незаконосъобразно уволнението на С. В. М., извършено на осн. чл. 325,т.8 КТ със заповед №4/29.07.2010 год. на Директора на Националната здравноосигурителна каса и НЗК е осъдена да заплати на С. В. М. сумата от 10 207,68 лв. на осн. чл. 344,ал.1,т.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2010 год. до окончателното и изплащане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация С. В. М. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване. В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. В изложението се съдържат само касационни оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Такива са е оплакванията за нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и развитите във връзка с тях доводи, касаещи конкретния правен спор. С оглед на това не е изпълнена основната предпоставка на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК, а именно посочването на правен въпрос. Съгласно ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год., липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Отделно от това липса и посочване и обосновка на допълнителен критерий / основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 3 ГПК /. По изложените съображения касационното обжалване на решението в обжалваната част, не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.