Определение № 4188 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3862/2022 г.

Производство по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх.№ 18340/01.08.2022 г. на М. С. Б., чрез адвокат И. В. от АК-Варна, срещу определение № 2490/01.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 1392/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава определение № 4470/20.04.2022 г. по гр.д. № 18264/2021 г. на Районен съд Варна, за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Шумен. В частната касационна жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС се свеждат до приложението на чл.114 ГПК, във връзка с искове по трудови дела, при твърдения, че мястото, където работникът обичайно полага своя труд, се различава от уговореното в трудовия договор, както и за процесуалните задължения на въззивния съд да определи правилно предмета на спора, като обсъди в мотивите си всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните по делото. Частният жалбоподател счита, че е налице и очевидна неправилност на обжалвания акт, тъй като са смесени безкритично понятията „място на работа", „работно място" и „място, където работникът обичайно полага труд". Ответникът „ПРОБЛЕНД ПРО"ООД, гр.Шумен, не взема становище. Частната касационна жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена срещу определение на окръжния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.9в/. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1- 3, чл.128, т.2, чл.220 и чл.224 КТ, но направеното от работодателя възражение за неподсъдност в срока за отговор на исковата молба е основателно, тъй като страните са уговорили мястото на работа в подписания между тях трудов договор, който не може едностранно да бъде променян от работника или служителя, При проверка на основанията за допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност" по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с подсъдността, при направено в срок възражение от ответника. По първия поставен въпрос от жалбоподателя, в съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че подсъдността при искове по трудови дела и твърдения, че ищецът обичайно полага своя труд на друго място, се определя от действителното положение на материалните правоотношения и може да не съвпада с уговореното място на работа. Безспорно, ищецът носи доказателствената тежест да установи твърденията в исковата молба, но при отвод за местна подсъдност, законът с разпоредбата на чл.119, ал.5 ГПК възлага в тежест на ответника да представи доказателства в подкрепа на направеното от него възражение за неподсъдност. Вторият процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд -напр.решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г., IV г.о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/2013 г., III г.о.. и др., в които се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, съдът е приел за основателно направеното от работодателя възражение за неподсъдност, тъй като в трудовия договор е уговорено място на работа в [населено място]. В обжалваното определение са обсъдени всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, с оглед на които съдът е достигнал до крайния извод, че при липсата на доказателства обосноваващи местната подсъдност по чл.114 ГПК възражението за неподсъдност на ответника е основателно, а делото следва да се изпрати по подсъдност на РС Шумен. Изводите на съда са изцяло в съответствие със съдебната практика на ВКС - напр.определение № 336 от 7.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2794/2016 г., IV г.о., че при направен отвод за местна подсъдност, в тежест на ответника е да докаже или обори относителната процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. В случая, липсват дори твърдения в исковата молба на ищеца, обосноваващи изключване на общата местна подсъдност и приложението на чл.114 КТ, а ответникът се позовава на уговореното в трудовия договор място на работа в [населено място]. При тези данни, не са налице сочените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение