Определение № 478 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3693/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Си енд Си Текстайлс“ АД, представлявано от адв. Б. С., срещу въззивно решение № 164/ 25.05.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 201/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, с което след отмяна на решение № 118/28.02.2022 г. по гр. д. № 700/2021 г. на Районен съд – Хасково, са уважени предявените от Ф. Х. С. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор“ в „Си енд Си Текстайлс“ АД; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 01.03.2021 г. – 26.05.2021 г. в размер на сумата 2 828,52 лева. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) налице ли е постигнато съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, ако подписът върху молбата е на работника, но имената му и датата, от която договорът се счита прекратен, са изпълнени от служител на работодателя; 2) постигнато ли е съгласие относно датата на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, ако същата е оспорена, но е установена с други доказателствени средства; 3) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях. Поддържа се, че по първия и втория въпрос въззивното решение е поставено в противоречие с решение № 249/16.10.2014 г. по гр. д. № 2251/2014 г., IV г. о., решение № 60/07.05.2015 г. по гр. д. № 5467/2014 г., III г. о.; по третия – с решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., IV г.о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г., II т.о. и решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г., I г. о. Ответната страна по жалбата – Ф. Х. С., представлявана от адв. П. П., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по сключен между страните трудов договор ищцата е заемала длъжността „машинен оператор“. Съгласно издадена от работодателя Заповед № 23/01.03.2021 г., връчена на ищцата на същата дата, трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие, като в заповедта е посочено, че ищцата е подала молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Ищцата е оспорила истинността на представения документ. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна - соченото прекратително основание не се е осъществило, тъй като от страна на ищцата липсва изразена воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Цитираната в заповедта молба е бланка, предварително оформена от работодателя с напечатан текст за основание - „моля да бъда освободен от работа по мое желание“, с оставено място за саморъчно попълване на името на подателя и датата, от която договорът да бъде прекратен. Приетата по делото съдебно графологична експертиза е дала заключение, че от съдържанието на молбата единствено подписът е изпълнен от ищцата, а всичко останало, включително ръкописното изписване на имената на работничката (на две места в началото и в края) и на датата, от която договорът да се счита прекратен, са изпълнени от друго лице и с различни химикални пасти. При тези данни, като е обсъдил доводите и твърденията на страните, както и събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че представената по делото молба не удостоверява надлежно направено волеизявление от ищцата за прекратяване на трудовия й договор в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. При липсата на валидно изявление на една от страните, то не може да се постигне и съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. В заключение е направен извод, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено незаконосъобразно, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са основателни и следва да се уважат. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първите два въпроса са формулирани според поддържаните от жалбоподателя твърдения за законосъобразност на оспорената заповед, но не кореспондират с установеното по делото и решаващите изводи на съда, поради което не могат да обусловят селектирането на жалбата. Константна е практиката на ВКС (вж. - решение № 4/21.02.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г., IV г. о., решение № 86/22.07.2015 г. по гр. д. № 5957/2014 г., III г. о., решение № 265/15.11.2013 г. по гр. д. № 1383/2012 г., IV г. о., решение № 406/20.12.2012 г. по гр. д. № 537/2012 г., III г. о. на ВКС и др.), че взаимното съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да престане да съществува занапред. Предложение за прекратяване на трудовото правоотношение може да направи всяка от тях, без да е необходимо да се посочват причини, нито точното правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност, без да е нужно да е посочен точният текст от закона - достатъчно е от изявлението да следва, че се желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Същевременно, съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В това се състои тяхната формалната доказателствена сила. С оспорване истинността на частния диспозитивен документ се цели преодоляване на формалната му доказателствена сила чрез доказване неавтентичността на документа, т. е. че материализираното в него волеизявление не е направено от лицето, посочено като издател. Освен това, в практиката на ВКС е изяснен въпросът, че автентичността на документа зависи не само от авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление, защото подправеното съдържание не може да бъде прието за изявление на лицето, чийто е подписът (вж. - решение № 74/13.05.2015 г. по гр. дело № 4426/2014 г., III г. о., решение № 26/19.03.2018 г. по гр. д. № 554/2017 г., IV г. о. и др.). Предвид това, когато се твърди, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето на документа, при установяване на посочените факти се оборва формалната доказателствена сила, че изявлението принадлежи на лицето, посочено за негов автор. В съответствие с тези правни разрешения е и приетото от въззивния съд, че в случая не е налице предложение от ищцата до работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – представената по делото молба е неавтентичен документ, който не удостоверява нито изявление на служителката за прекратяване на трудовия договор, нито дата (01.03.2021 г.), от която да се прекрати. Предвид това е направен извод, фактическият състав на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не е осъществен и оспорената заповед е незаконосъобразна. Третият въпрос в изложението също не обуславя селектирането на жалбата. При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения, че следва да прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за установяване на правнорелевантните за спора факти; да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, кои счита за недоказани и защо; както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, като изложи свои собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор. Несъгласието на касатора с приетото за установено от въззивния съд и с крайния резултат по делото, съставляват доводи за неправилност на въззивното решение, относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл.288 ГПК. Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на разноските за касационното производство, което е основателно и доказано за сумата 1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение