Определение № 461 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1882/2010 г.

Подадена е касационна жалба от [община] против решението на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 320/2010 г., към която е приложено изложение на основания за касационно обжалване и решения на различни съдилища. Ответницата по жалбата, ищец по делото, Г. В. от[населено място] не е взела становище. След проверка, касационният съд установи следното: Оряховският районен съд, с решение от 23. 03. 2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. е признал за незаконна и отменил заповед от 9. 11. 2009 г. на Кмета на [община], с която на основание чл. 325, т. 4 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г. В.. С решението тя е възстановена на заеманата преди уволнението, длъжност „сезонен работник” и е осъдена [община] да й заплати обезщетение по чл. 225 КТ за период от четири месеца в размер на 435.02 лв.. Решението е потвърдено от Врачанският окръжен съд с въззивно решение от 26. 7. 2010 год. по гр. д. № 320/2010 г.. Съдът е приел, че работодателят не е установил юридическия факт, въз основа на който е прекратил трудовия договор с ищцата – „завършване на определена работа”, което прави уволнителната заповед немотивирана и съответно, незаконосъобразна. Поради незаконност на уволнението са уважени и другите претенции по чл. 344, ал. 1 КТ – за възстановяване на работа на уволнената работничка и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа. Представеното от жалбоподателя изложение на основанията за касационно обжалване не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и на задължителните указания, приети[населено място] решение № 1/2009 г. на ОСГКТК ВКС. Съгласно т. 1 на това решение, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, а касационният съд не е задължен да извежда въпроса от самото изложение. В случая, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само възпроизвежда текста на трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да се конкретизират правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и това му произнасяне да е основание за допускане на касационно обжалване. При това положение, касационният съд не може да прецени дали са налице основания за допускане на касационно обжалване и направеното от жалбоподателя искане е напълно необосновано. Върховният касационен съд