Определение № 374 от 15.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 51/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Д. срещу решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Инфраструктурна компания“ АД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът не изразява самостоятелно становище. Синдикът на същия оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност.

При преценката на основанията за допускане на касационното обжалване съдът прие следното.

1. Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на парично вземане, представляващо незаплатена част от цената по сключен между страните договор за прехвърляне на вземания.

За да намери иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че цесията не е породила действие поради несбъдване на уговореното в договора условие – да бъде извършено от страна на ответника прихващане с погасителен ефект на придобитите по цесията вземания с негови задължения към длъжника.

Извода си за липса на погасяване на задълженията на ответника към третото лице – длъжник въззивният съд е обосновал с обстоятелството, че с влязло в сила решение по иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН извършеното от ответника прихващане било обявено за недействително по отношение на кредиторите на банката-длъжник по прехвърлените вземания, във връзка с което не е зачел постигнатото от страните по допълнително писмено споразумение съгласие, че прихващането е извършено.

2. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява очевидна неправилност съобразно посоченото по-горе. Изложените от жалбоподателя доводи в тази насока не могат да обосноват наличието на такава неправилност, доколкото са извлечени от нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, която обаче е неприложима в настоящия случай с оглед предмета на производството (подробно следващата точка).

3. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси.

По отношение на поставения въпрос по приложението на чл. 20 ЗЗД не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Пред въззивния съд не е бил поставен въпрос за тълкуване на договора за цесия и споразумението към него, съответно по такъв въпрос съдът не се е произнесъл – всъщност въззивната инстанция е отрекла доказателственото значение на споразумението относно удостовереното в него сбъдване на условието във връзка с допълнително приетите за установени обстоятелства; това обаче е въпрос, различен от въпроса за тълкуването на договорите и критериите за това по чл. 20 ЗЗД.

Не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и по отношение на останалите въпроси, свързани с чл. 59 ЗБН, тъй като същите не са били предмет на разглеждане от въззивния съд – нито относно редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, която следва да се прилага към прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г., нито относно действието по време на изменението на същата разпоредба, в сила от 28.11.2014 г., доколкото тези въпроси са от значение за противопоставимостта на прихващането спрямо кредиторите на банката в несъстоятелност (т. е. за производствата по исковете по чл. 59 ЗБН), но не и за отношенията между страните по договор за прехвърляне на вземания срещу същата банка.

Същото се отнася и за поставения въпрос относно значението за прехвърлителното действие на цесията на отлагане на действието на прихващането на основание специална правна норма по ЗБН – този въпрос е изцяло неотносим към разглеждания спор и не е бил предмет на произнасяне от въззивния съд.

Не е бил предмет на произнасяне от въззивния съд и последният от поставените материалноправни въпроси дали за отношенията между страните по договора за цесия има значение обявената относителна недействителност по чл. 59 ЗБН на впоследствие извършеното от цесионера прихващане – в решаващите си мотиви въззивният съд е придал значение на обявената относителна недействителност не изобщо, а с оглед уговореното в договора за цесия условие, т. е. според конкретните обстоятелства по делото.

По същите въпроси по чл. 59 ЗБН не е налице и специалната предпоставка да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото в тази насока искането за допускане се обосновава само с общи твърдения за непълнота на правната уредба в ЗБН и за липса на съдебна практика, без да е обоснована необходимостта от създаване, изменение или осъвременяване на такава практика.

3. По отношение на поставените процесуални въпроси, които следва да бъдат уточнени и обобщени във въпроса за правомощията на въззивния съд за служебно попълване на делото с факти и доказателства, обаче касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – за проверка на съответствието на решаващите изводи на въззивния съд, основани на решението по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, с разрешенията по ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК.

Доколкото държавна такса не се дължи предварително (чл. 637, ал. 3 вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ), делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

С тези мотиви съдът