Определение № 2328 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 259/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Обединено училище „Х. С.“, [населено място], чрез пълномощника му адв. Я. против решение № 354 от 28.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 454/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 39 от 5.03.2024 г. на Районен съд Ихтиман, постановено по гр.д. № 1077/2023 г., касаторът е осъден да заплати на П. Н. С., на основание чл. 128 КТ сумата от 1 370,25 лв., представляваща 15% увеличение върху основната заплата за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. В останалата част, с която е отхвърлен иска по чл.128 КТ за сумата от 548,10 лв., представляваща 15% увеличение върху основната заплата за периода от 01.06.2023 г. до 19.06.2023 г., решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила. Ответната страна П. Н. С., чрез адв. Д., в отговора на жалбата поддържа, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК, съдебен акт. Видно от исковата молба по делото, въззивното решение срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.128 КТ, чиято цена е 1 918,35 лв., която сума представлява 15% увеличение върху основната заплата за периода от 01.01.2023 г. до 19.06.2023 г. Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5 000 лв. Съгласно чл.68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл.69, т.1 и чл.280, ал.3, т.3 ГПК, касационната жалба срещу решението на въззивния съд, с което се е произнесъл по иск за заплащане на трудово възнаграждение с цена под 5 000 лв., се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. На насрещната страна следва да се присъдят сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 800,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,