Определение № 556 от 04.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2018 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представляван от управителите А. и П., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 8463 от 14.12.2017г. по в.гр.д. № 7321 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 47344 от 24.02.2017г. по гр.д.№ 2106/2016г. на СРС в обжалваните части, с които са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на С. С. С. и му е присъдено обезщетение в размер на 3 120лв.за периода 1.02.2015г.- 1.08.2015г., на основание чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва считано от 24.03.2015г. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие, в което е посочено, че сумата е изплатена в брой. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от касатора. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че срокът от седем дни, визиран в чл.325 ал.1 т.1 КТ е спазен от работодателя, ако в този срок е изразил писмено приемане на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и е направил необходимото това писмено съгласие да стигне до другата страна или срокът се счита спазен само ако писменото волеизявление е стигнало до другата страна в седемдневния срок? Счита, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 86 от 22.07.2015г. по гр.д.№ 5957/2014г.на ІІІ г.о., 2. При незаконно уволнение, извършено преди изтичане на срока на отправеното от служителя предизвестие по реда на чл.326 ал.1 КТ, следва ли да се присъди обезщетение по чл.225 ал.1 КТ и за периода, следващ датата на която срокът на предизвестието е изтекъл? В този случай следва ли да се приеме, че след датата, на която срока на предизвестието е изтекъл, ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение или е останал без работа поради изтичане на срока на предизвестието? Позовава се на противоречие с решения № 104 от 20.04.2011г. по гр.д.№ 1833/2009г. на ІV г.о.и № 180 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 804/2010г. на ІІІ г.о., 3. Длъжен ли е съдът да разпредели доказателствената тежест между страните и да им укаже за кои от твърдените от тях факти не следва да сочат доказателства? Позовава се на т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГК на ВКС. Последният въпрос касаторът задава във връзка с мотивите на въззивиня съд за недоказаност на възражението му за прихващане. Според касаторът, така изложените противоречия с установената съдебна практика, обосноват и основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК. Въззивния съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, като е приел че не е налице състава на посоченото в заповед № 62 от 3.02.2015г. прекратително основание по чл.325 ал.1 т.1 КТ. Поради липса на посочена от ищеца дата в подадената от него на 29.01.2015г. до прекия му ръководител молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, съдът е счел, че няма установено съвпадение на волеизявленията на страните по този въпрос и работодателят неправомерно еднолично е определил 31.01.2015г. като дата на прекратяване на договора. Решаващите му мотиви са, че за да е налице състава на чл.325 ал.1 т.1 КТ е необходимо - след като едната страна отправи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, другата не само да вземе отношение по предложението, но и да уведоми за волята си другата страна, в седемдневен срок, като при пропускане на срока, необоримо се презумира липса на приемане. Въззивният съд е приел, че съдържащото се в молбата от 29.01.2015г. изявление: „в случай, че молбата ми не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл.326 ал.1”, не следва да се обсъжда. В мотивите си е посочил, че изявлението на молителя за предизвестие „можеше да произведе действие, ако работодателят не беше направил изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, независимо от неговата незаконосъобразност”. Посочил е, че последващото признаване от съда на незаконосъобразността не може да заличи изявлението на работодателя, поради което „не може да се счита за настъпило друго прекратително основание относно трудовоправната връзка”. С тези мотиви е уважил иска по чл.344 ал.1 т.3, вр.с чл.225 ал.1 КТ. Отделно е счел за недоказано възражението на работодателя за прихващане с равностойността на работното облекло и средства, които са били предоставени на ищеца и не са върнати от него. Съобразно изложените мотиви на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че по първият поставен от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване,, тъй като не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Постановеният акт не е в противоречие с цитираното решение № 86 от 22.07.2015г. по гр.д. № 5957/2014г.на ІІІ г.о., постановено по въпрос, касаещ формата на уведомлението по чл.325 ал.1 т.1 КТ и датата, от която договорът следва да се счита прекратен. Даденият в същото отговор, изцяло съвпада с приетото от въззивния съд, тъй като в цитираното решение е прието, че „взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята /в случая липсата на воля/ относно датата на прекратяване на трудовия договор означава липса на съгласие”…”Страната, към която е отправено предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е направено.” Спазването на седемдневен срок и уведомяването могат да се установяват с всички доказателстевни средства. Последното не е необходимо само, ако работодателят веднага е приел предложението и е издал заповед. /В конкретния случай работодателят е издал заповедта няколко дни след отправяне на предложението, като в последното не е била посочена дата на прекратяване и съдът е приел, че работодателят не е уведомил работника за волята си/. С оглед даденият отговор на първия поставен от касатора въпрос, касационно обжалване следва да се допусне по неговите втори и трети въпроси, които освен, че са от значение за изхода на спора и са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, още и са разрешени от въззивнтия съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно решения № 104 от 20.04.2011г. по гр.д.№ 1833/2009г. на ІV г.о.и № 180 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 804/2010г. на ІІІ г.о. – искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа е обусловен от иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. След отмяната, трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувал към датата на прекратяването му. След като е отправено едностранно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326 КТ, това обстоятелството следва да бъде съобразено при преценката на основателността на иска по чл.225 ал.1 КТ, тъй като след изтичане на срока на предизвестието работникът не е останал без работа поради незаконното уволнение, а поради изтичане на срока на предизвестието. Съгласно т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГК на ВКС - въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, но ако във въззивната жалба /както е било в случая/ се съдържа обосновано оплакване за такива във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд