Определение № 3506 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елпром Хеви Индъстрис“ АД, чрез адв.И. Ш., срещу решение № 3704/09.12.2022г. по в.гр.д. № 7557/2022 г. на Софийски градски съд, ІІ Г ВС, с което, като е потвърдено решението на СРС, са уважени предявените от К. С. М. искове по чл.344, т.1 и т.2 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 572/27.10.2021г. уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер хидравлични и пневматични машини“ и е отхвърлен този по чл.344, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение в размер на 8670,96 лева. Касаторът иска отмяна на въззивното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, т.1 и т.2 КТ, излагайки оплаквания за допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси, уточнени от касационната инстанция съгласно правомощията й по т. 1 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК: 1/ Длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато съкращава единствената щатна бройка за длъжността? 2/ Длъжен ли е работодателят да извърши подбор между работници/ служители, които осъществяват еднакви трудови функции, но в различни обособени структури на предприятието? 3/ Осъществено ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване в щата при т.нар.“трансформация на длъжности“ ? Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК - очевидна неправилност на решението, без да го обосновава. Насрещната страна по жалбата – К. С. М., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т.1 и т.2 КТ, въззивната инстанция, при непроменена фактическа обстановка, установена категорично от събраните по делото доказателства, е приела, че уволнението на ищеца е незаконно, защото работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил, че съкращаването на щатната длъжност на ищеца е реално. Този извод е обоснован от процесуалното бездействие на ответника да ангажира доказателства за трудовите функции на съкратената длъжност ( напр. длъжностна характеристика), което е направило невъзможно необходимото сравнение между основните трудови функции на заеманата от ищеца длъжност с тези на длъжности по щатното разписание, останали след съкращаването на щата. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Нито един от поставените от касатора въпроси няма обуславящо значение за извода на въззивния съд за незаконност на уволнението, доколкото същият се основава единствено на недоказаност на обстоятелство, че съкращаването на щата не е фиктивно, а реално. Кога извършването на подбор по чл. 329 КТ е задължение на работодателя, между кои длъжности следва да се извърши и кога е налице „трансформация на длъжности“ са неотносими към процесния спор въпроси, тъй като обсъждането им е предпоставено от установяване, че се премахва самата длъжност (трудовите задължения, които тя включва), а не броя на заемащите я по щатно разписание, каквото не се е случило по делото. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са могли да достигнат до подобна констатация, защото работодателят не е ангажирал доказателства, които да позволят сравнение на трудовите функции на съкратената и останалите длъжности. По тази причина, в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, е прието, че съкращаването на щата не е реално, поради което и извършеното на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ уволнение е незаконно. В обобщение, липсва общият селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Подобен порок не се установява от съда, нито се обосновава от касатора. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховният касационен съд