Определение № 50288 от 06.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1311/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), чрез процесуален представител, против Решение № 137 от 02.03.2022 г. по в. т. д. № 2482/2020 г. на Апелативен съд – София. С атакуваното решение е отменено Решение № 2308 от 19.12.2019г. по т.д. № 1491/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен евентуалният иск по чл.59, ал.3 ЗБН, като вместо това въззивният съд е отхвърлил предявения от синдиците на „КТБ“ АД (н) против „ГИПС” АД конститутивен иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД (н) на следните прихващания, извършени от “ГИПС” АД, а именно:

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 10211/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане в размер от 160 090,83 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от Х. В. Г., за което банката е уведомена на 29.10.2014г., със задължение на „ГИПС“ АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 2262978924384977 от 31.08.2011 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 10213/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане в размер на 364 522,73 лв., придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от Х. В. Г., за което банката е уведомена на 29.10.2014 г., със задължение на „ГИПС“ АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 2251024384067 от 22.12.2009 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11180/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане в размер от 90 000 лв., придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от М. И. Х., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 5311024384035 от 01.10.2008 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11165/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане в размер на 4 500 000 лв., придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от Сдружение “Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на ЗМВАИ - ПРОФОН”, за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) в размер на 426 371,04 лв. по Договор за банков кредит № 2262978024384077/31.08.2011 г.; задължение в размер на 2 752 449,54 лв. по Договор за банков кредит № 22251024384067/22.12.2009 г. и със задължение в размер на 1 321 179,42 лв. по Договор за банков кредит № 2262100024384017/26.01.2009 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11171/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане в размер на 132 400 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от Д. К. Д., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) в размер на 144 190 лв. по Договор за банков кредит № 531102434107/29.07.2013 г. и задължение в размер на 114 761,89 лв. по Договор за банков кредит № 5311024384035 от 01.10.2008 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11162/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер от 25 000 лв., придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от А. К. И., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 5311024384035 от 01.10.2008 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11168/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер от 32 000 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от Д. П. К. - Д., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 2251024384114 от 11.12.2013 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 10215/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер от 93 719,93 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции”-АД, придобило вземането от В. Х. Г., за което банката е уведомена на 29.10.2014 г., със задължение на „ГИПС“ АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит от 31.08.2011 г., до размера от 93 719,93 евро;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11158/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер от 55 000 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от М. В. Т., за което банката е уведомена на 04.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 5311024384035 от 01.10.2008 г.;

• Прихващането, извършено е Уведомление с вх. № 10895/04.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер от 2 369 000 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от „Агромах Холидей” ЕООД, което от своя страна е придобило вземането от „Пътища Пловдив” АД, което от своя страна е придобило вземането от „Датекс” ООД, за което банката е уведомена на 04.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит от 31.08.2011 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 10894/04.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане в размер на 411 151 евро и в размер на 983 306 лв., и двете придобити от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземанията от „Декотекс” АД, за което банката е уведомена на 04.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 2251024384077 от 22.12.2009 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11155/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане в размер на 494 000 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от „ЗБЕЙ.БГ” АД, за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 5311024384035 от 01.10.2008 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 10723/04.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер от 210 000 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „КСМ СТРОЙ” ООД, за което банката е уведомена на 04.11.2014 г., със задължение на „ГИПС“ АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 2251024384067 от 22.12.2009 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 10892/04.11.2014 г. и уточнение към него с вх. № 11166/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане в размер от 241 000 лв., придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от В. Й. Й., за което банката е уведомена на 04.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 2251024384067 от 22.12.2009 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11176/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 166 000 щатски долара, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от П. Т. С., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 5311024384035 от 01.10.2008 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11172/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер от 35 000 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от Л. Й. К., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 2251024384114 от 12.12.2013 г.;

• Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11175/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД (н), отправено от ответника „ГИПС” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 64 863,34 евро, придобито от ответника „ГИПС” АД чрез цесия от „Индустриални инвестиции” АД, придобило вземането от И. Ц. Т. - И., за което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на „ГИПС” АД към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит № 5311024384035 от 01.10.2008 г..

Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение и в останалата част, с която е потвърдено Решение № 2308 от 19.12.2019г. по т.д. № 1491/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени искът по чл.26, ал.2,предл.трето ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.2 ЗБН, както и искът по чл. 59, ал.5 ЗБН за обявяване на описаните прихващания за нищожни, съответно за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна изцяло, както и присъждане на направените разноски. Изложени са подробни съображения срещу решаващите изводи на апелативния съд, с които е обосновал неоснователност на исковете. Касаторите излагат доводи за неправилност на изводите на съда, приел неоснователност на главния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, съобразявайки на първо място, че приложима е нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й преди измененията, направени с §9 от ЗИДЗДБРБ за 2014г. /ДВ бр.98/28.11.2014г., в сила от деня на обнародването/, а на следващо място, че ответникът няма качеството длъжник по смисъла на цитираната разпоредба. Поддържат необоснованост на доводите на съда за неоснователност на иска с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, приемайки за недоказан субективният елемент от фактическия състав, а именно- знание на прихващащия кредитор за неплатежоспособността на банката.

Ответникът по касационната жалба – „ГИПС“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Третите лица – помагачи на страната на „ГИПС“ АД - „Индустриални инвестиции” АД и „КСМ СТРОЙ“ ООД, в законоустановения срок не представят отговор.

Третите лица – помагачи на страната на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н) – „ДЕКОТЕКС“ АД и В. Й. Й., в законоустановения срок представят писмен отговор, с който изразяват становище за основателност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК, насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. за определен срок, за който е спряно изпълнението на всичките й задължения, както и извършването на дейностите във връзка с издадения й лиценз; с последващо решение от 06.11.2014г., вписано на 07.11.2014г., лицензът й за извършване на банкова дейност е отнет и е решено да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност; с Решение № 664/22.04.2015г. по т.д.н. № 7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД поради неплатежоспособността й, а с Решение №1443/03.07.2015г. на САС като начална дата на неплатежоспособността е определена датата на поставяне на банката под особен надзор – 20.06.2014г.

За безспорно въззивният съд е приел още, че „КТБ“ АД (н) и „ГИПС“ АД, в качеството му на кредитополучател, са обвързани от следните шест договора за банков кредит: Договор за инвестиционен банков кредит от 31.08.2011г. (за предоставяне на кредит в размер на 2 500 000 евро); Договор за банков кредит от 01.10.2008г. (за предоставяне на кредит с първоначален размер общо до 700 000 лв.) и анекси към него; Договор за инвестиционен банков кредит от 26.01.2009 г. (за предоставяне на кредит в размер на 2 000 000 лв.); Договор за банков кредит от 29.07.2013 г. (за предоставяне на кредит в размер на 200 000 лв.); Договор за банков кредит от 12.12.2013 г. (за предоставяне на кредит в размер на 810 000 лв.); Договор за банков кредит от 22.12.2009 г. (за предоставяне на кредит с първоначален размер от 8 125 000 лв.) и анекси към него.

Като безспорни са приети също наличието на изискуемо парично задължение на ответника за връщане на заетите суми към момента на изявлението за прихващане, както и че ищецът „ГИПС” АД е изпратил до квесторите на „КТБ“ АД (н) седемнадесет броя уведомления за прихващане между негови задължения към банката по договорите за кредит с вземания, които има към банката, придобити чрез цесии, а именно: Уведомление с вх. № 10211/30.10.2014г.; Уведомление с вх. № 10213/30.10.2014г.; Уведомление с вх. № 11180/05.11.2014г.; Уведомление с вх. № 11165/05.11.2014г.; Уведомление с вх. № 11171/ 05.11.2014г.; Уведомление с вх. № 11162/ 05.11. 2014 г.; Уведомление с вх. № 11168/05.11.2014г.; Уведомление с вх. № 10215/ 30.10.2014г.; Уведомление с вх. № 11158/05.11.2014г.; Уведомление с вх. № 10895/04.11.2014г.; Уведомление с вх. № 10894/04.11.2014г.; Уведомление с вх.№11155/05.11.2014г.; Уведомление с вх. № 10723/04.11.2014г.; Уведомление с вх. № 10892/ 04.11.2014 г.; Уведомление с вх. № 11176/ 05. 11.2014 г.; Уведомление с вх.№ 11172/05.11.2014 г.; Уведомление с вх. № 11175/05.11.2014г. Посочено е също така, че по делото са представени уведомления на цедентите до квесторите на „КТБ“ АД (н), както и договорите за прехвърляне на вземания, сключени между „Индустриални инвестиции”АД и съответния вложител в банката, с които вземания, след придобиването им от страна на „ГИПС” АД, са извършени процесните прихващания.

Посочено е, че липсва спор по отношение възникването, съществуването и размера на насрещните вземания (активното и пасивното вземане) на страните по процесните прихващания, както и досежно датите, на които изявленията за прихващане и за извършените цесии са достигнали до „КТБ“ АД (н).

По спорните по делото въпроси за наличието на нищожност, респективно относителна недействителност на извършените от ответника прихващания в заявените от ищеца хипотези, въззивният съд първо е споделил извода на първоинстанционния съд, че при предявяване на обективно съединени искове с предмет действителност на сделка, поредността на тяхното разглеждане се определя не от волята на ищеца, а от естеството на твърдения порок, с оглед на което като главен е разгледан искът за нищожност поради липса на форма с правно основание чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.2 ЗБН, предявен от ищеца „КТБ“ АД (н) като евентуален.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен главният иск по чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.2 ЗБН, съставът на САС е посочил, че в случая оспорваните прихващания са извършени с изявления на ответника „ГИПС” АД на 30.10.2014 г., на 04.11.2014 г. и на 05.11.2014 г., т. е. преди откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н) с Решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд. Следователно, изявленията за прихващане са адресирани до квесторите на банката, съгласно нормите на Закона за кредитните институции. Към момента на достигане на изявленията за прихващане до банката (съответно на 30.10.2014г., на 04.11.2014г. и на 05.11.2014г.) не е съществувало задължение тези изявления да бъдат в писмена форма с нотариална заверка на подписа, както и задължение изявлението да е адресирано до синдика, тъй като откриването на производство по несъстоятелност, респективно назначаването на синдиците, е реализирано на по-късна дата – едва на 22.04.2015г. Според съда, разширително тълкуване на разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на правните сделки, е недопустимо.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН въззивният съд е посочил, че нормата на чл.59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал.1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал.3 и ал.5 на посочената разпоредба. При преценка действителността на процесните прихващания, извършени с едностранни изявления от ответника, достигнали до банката на 30.10.2014 г., на 04.11.2014г. и на 05.11.2014г., съдът е приел, че следва да приложи действалия към датата на извършването на прихващането материален закон, или нормата на чл.59 ЗБН в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 98/ 2014г., в сила от 28.11.2014г. Изложени са съображения, че с Решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/ 2020 г., нормата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22 от 2018г., с която законадателят изрично е предвидил, че чл.59, ал.5, ал.5 и ал.7 се прилагат от 20.06.2014г., т.е. на приетите изменения в нормата на чл.59 ЗБН е придадено обратно действие по смисъла на чл.14, ал.1 ЗНА, е обявена за противоконституционна. Тълкувайки нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, решаващият състав е достигнал до извода, че същата е ясна и недвусмислено сочи, че относително недействителни са само прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособността от длъжника, който по специалния Закон за банкова несъстоятелност е винаги банка. В тази връзка, съдът е констатирал, че разпоредбата възпроизвежда изцяло правилото на чл.645, ал.4 ТЗ, уреждаща недействителността единствено на прихващания, извършени от длъжника в производството по несъстоятелност, с оглед на което е приел, че този извод следва да бъде отнесен и към действителния смисъл на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН преди изменението й с ДВ бр.98/2014 г. По съображения, че по ЗБН длъжник в несъстоятелност е винаги банката, въззивният състав е приел, че относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Тъй като процесните прихващания не са извършени от длъжника - банката в несъстоятелност, а от ответника „ГИПС” АД с едностранни изявления до банката, решаващият въззивен състав е споделил извода на първостепенния съд, че не е налице фактическият състав на чл.59, ал.5 ЗБН за прогласяване на относителната им недействителност, доколкото е налице разлика в субекта, извършил атакуваните прихващания.

За да приеме и втория евентуален иск по чл.59, ал.3 ЗБН за неоснователен, съставът на САС първо е констатирал за безспорно между страните обстоятелството, подкрепено и от събраните по делото доказателства, че цедираните вземания са съществували и че са изискуеми към момента на извършените изявления за прихващане, тъй като вземанията са придобити от ответника „ГИПС” АД по силата на договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен с цедента „КСМ СТРОЙ” ООД, както и по силата на договори за прехвърляне на вземане (цесия), сключени с цедента „Индустриални инвестиции” АД, като последното дружество е придобило вземанията по договори за цесия с трети лица - вложители в банката. Установено е, че вземанията са придобити от ответника „ГИПС” АД преди постановяване на Решението от 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/14 г. на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н), съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН, като същевременно ответникът „ГИПС” АД е имал задължения към банката по посочените по-горе договори за банков кредит, които задължения също са възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката. Позовавайки се на безпротиворечивата съдебна практика, съдът е приел също така,че доказателствената тежест за установяване на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН /знанието/ е за ищеца - синдиците на „КТБ“ АД (н), тъй като с оглед датите на сключване на договорите за цесия е неприложима презумпцията за знание по чл.59, ал.4 ЗБН, поради факта, че лицензът за извършване на банкова дейност на банката е отнет с Решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, като решението е обявено в ТР на 07.11.2014 г.

След като е споделил извода на първоинстанционния съд за установеност на първите две от общо трите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на конститутивния иск по чл.59, ал.3 ЗБН, а именно - извършено валидно изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, както и че вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, въззивният съд е намерил за недоказан субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН поради липсата на категорични доказателства, че към релевантния за спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано от иницииране на производство по несъстоятелност и че недобросъвестно се е възползвал от нея при извършване на прихващането, с оглед на което е отхвърлил като неоснователен предявения евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1. „Какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН – материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда право на иск в полза на определен кръг лица ?“

По този правен въпрос се твърди противоречие между изводите, до които е достигнала въззивната инстанция с Определение № 725 от 10.12.2019 г. по ч.т.д. № 2426/2019г. на ВКС, II т. о., Определение № 60454 от 13.07.2021 г. по т. д. № 630/2020 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 39 от 02.07.2019 г. по т. д. № 1283/2018 г. на ВКС, I т. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По същия въпрос се сочи и наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

2. „От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН - от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на по-ранен етап ?“

3. „Доколкото нормата на чл.59, ал.5 ЗБН не е чисто материалноправна, следва ли да се търси съдържанието й в редакцията към момента на извършване на прихващането, а не към момента на възникване правото на иск за несъстоятелната банка ?“

4. „Редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН към кой момент е релевантна при решаване на спора по същество - към момента на извършване на прихващанията или към момента на възникване правото на иск ?“

5. „Допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията преди 28.11.2014 г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал.4 ТЗ и съдебната практика по същия ? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон ? Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване ?“

По тези четири правни въпроса, касаторът твърди, че е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с довода, че по същите не е налице практика на касационната инстанция, поради което отговорът по тях би допринесъл за избягване на противоречиво тълкуване.

6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства ?“

Позовава се на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована със съществуващо противоречие между приетото от въззивната инстанция и ТР № 1 от 08.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 222 от 06.04.2017 г. по т .д. № 425/2015г. на ВКС, II т. о., Решение № 134 от 30.12.2013г. по т. д. № 34/2013г. на ВКС, II т.о. и Решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/ 2010г. на ВКС, II т. о.

7. „Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено с доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане ? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства ?“

Сочи се както основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с Решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС, III г. о., така също и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумента, че отговорът на този въпрос би допринесъл за избягване на противоречива съдебна практика, предвид множеството казуси, изискващи неговото разрешаване по несъмнен и безпротиворечив начин, и предвид значимостта на исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН с оглед интересите на всички кредитори на несъстоятелността.

8. „При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН ? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката ?“

По този формулиран от касатора правен въпрос се сочи, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с довода, че същият от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като произнасянето от страна на ВКС би имало за последица уеднаквяване на практиката по чл. 59, ал. 3 ЗБН, съответно би довело до правилно прилагане на разпоредбата.

9. „Под знание за неплатежоспособност на банката следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знанието на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката, в това число за отрицателната й капитализация?“

10. „Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление на прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава реда на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН ?“

11. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност ?“

По тези три правни въпроса се твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с довода, че по същите няма практика на ВКС.

Отделно от сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, относими към поставените по-горе въпроси, се твърди и основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК обосновано с довода, че същото е очевидно неправилно.

Първите пет въпроса са предпоставени от доводите на касатора по прилагането на чл.59, ал.5 ЗБН в искови производства, при които посоченото в хипотезиса на нормата изявление за прихващане е извършено преди изменението й с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 година /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./, както и по тълкуването на нормата, в редакцията й преди това изменение, досежно вложения от законодателя смисъл в понятието „длъжник“.

Уточнени по този начин въпросите удовлетворяват общия, но не и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.

По приложението на чл.59, ал.5 ЗБН има трайна и непротиворечива съдебна практика на касационната инстанция - Решение № 60114 от 09.12. 2021 г. по т. д. № 1512/2020 г. на І т. о., Решение № 60156 от 15.12.2021г. по т.д. № 2317/2020 г. на І т. о., Решение № 60147 от 12.01.2022 г. по т. д. № 1534/2020 г. на І т. о. и др., която настоящият съства напълно споделя и не намира, че са налице предпоставки за нейното изменение. Както изрично е обобщено в решението по т.д.№ 978/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, в тази практика се приема, че за прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /обн. ДВ 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г./, е приложима първоначалната редакция на разпоредбата, действала до изменението. Изводът е аргументиран именно с материалноправния характер на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, предпоставящ прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При изменение на материалноправна норма новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащите от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението, освен ако законодателят му е придал изрично обратно действие. Придаденото такова с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн. ДВ, бр. 22/2018 г. / е отпаднало, поради обявяването му за противоконституционен, с Решение № 8 от 27.05.2021г. по конст. д. № 9/ 2020г. на Конституционния съд на РБ, както правилно е съобразил въззивният съд.

В посоченото по-горе решение по т.д.№ 978/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС са изложени и аргументи за неоснователност на становището, че приложима в случая е редакцията на чл. 59 ал. 5 ЗБН от ДВ, бр. 98/28.11.2014 г., действаща към момента на обявяване несъстоятелността на "КТБ" АД, тъй като именно тогава за кредиторите на банката е възникнало потестативното право да искат обявяване на процесното прихващане за недействително. Сочи се, че моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да предяви иска не се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на прихващането по чл. 59 ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не придава обратно действие на изменената материалноправна норма. Прието е също така, че не може да бъде споделен и доводът, че дори при приложимост на първоначалната редакция на чл. 59 ал. 5 ЗБН процесното прихващане отново следва да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на банката, тъй като от тълкуването на посочената разпоредба се установява, че употребеният в нея термин "длъжник" визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който, след сключването на една или повече правни сделки, е придобил едновременно и качеството на кредитор. В подкрепа на този извод касационният състав е изложил следните съображения: Употребеното понятие "длъжника", в първоначалната редакция на чл. 59 ал.5 ЗБН, индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката в открито производство по несъстоятелност. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по Закона за банковата несъстоятелност - кредитори и банка, като единствено в посочената разпоредба е използвано обозначението на банката като "длъжника". По този начин прихващането, извършено от банката, е разграничено от прихващанията, извършени от кредиторите в ал. 1 и ал. 3 на чл. 59 ЗБН. Тъй като с термините "кредиторите" и "длъжника" се назовават двете страни на правоотношението, не може да се приеме, че в една и съща правна разпоредба са използвани различни изрази по отношение на един и същ субект. До същия извод се стига и при граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“- участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелния длъжник, а именно банката. При всички случаи понятието „длъжник“ не може да се свърже с кредитора по активното вземане, т.е. с лицето, отправило изявлението за прихващане /решения на ВКС по т.д.№ 679/2020г., т.д.№656/2020г., т.д.№1372/2018г., т.д.№1715/ 2020г., т.д.№1534/2020г., т.д. №1317/2020г. и др./. Видно е, че за решаващите изводи на касационния състав, чл. 59 ал. 5 ЗБН, в първоначалната му редакция, е тълкуван според правилата на чл. 46 ал.1 ЗНА / по въпрос № 5/: систематично, съпоставяйки разпоредбата и логичното смислово единство на използваните в съдържанието на чл. 59 ЗБН в цялост термини, тъй като именно систематичното тълкуване установява действителното съдържание на правната норма чрез юридическия контекст, в който е поставена. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд изцяло е съобразил практиката на ВКС, поради което не е налице нито допълнителното основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/по първия въпрос/, нито по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Процесуалноправният шести въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички допустими и относими към спора доводи, възражения и твърдения на страните, както и относимите към спора доказателства е от принципно значение при решаването на всеки спор. Въпросът е предпоставен от несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд по отношение субективния елемент на иска по чл. 59, ал.3 ЗБН - наличието на знание, сочейки пропуск на съда да обсъди параметрите и целта на договорите за цесия, всички публикации в интернет страницата на БНБ, публични изказвания в Народното събрание, което обаче не отговаря на обективираното в мотивите на въззивното решение. Именно след преценка на представените от ищците доказателства решаващият съд е стигнал до извода за неустановено по реда на пълно и главно доказване на знание за настъпила неплатежоспоспобност по смисъла на 59, ал.3 ЗБН към момента на придобиване на вземането.

Поставените от касатора осми и десети въпрос не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обуславящи за изхода на спора. Въззивният състав не е обсъждал разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане или размера на прехвърлени вземания като индиция за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката, както и дали процесните прихващания попадат в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН, какъвто довод се заявява за пръв път с касационната жалба.

По отношение на седми и девети въпрос не е обоснована допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че е налице трайна съдебна практика на ВКС по приложението на чл.59, ал.3 ЗБН, с която въззивният съд напълно се е съобразил. С Решение №51/21.07.2020г. по т.д. №3109/2018г. на ВКС, II т.о., Решение №59/10.08.2020г. по т.д. №1920/2018г. на ВКС, I т.о., Решение №112/28.10.2020г. по т.д. №1721/2019г. на ВКС, ІІ т.о. и др., е разяснено, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, нито от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност” в хипотезата на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр.62 от 2015г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. С Решение №143 от 12.02.2021г. по т.д. № 2343/ 2019г. на ІІ т.о. е прието,че за разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 ЗТРРЮЛНЦ, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Дори да се приеме, че има публикувани документи и съобщения, съдържащи категорично изразено становище на Централната банка за окончателно установена неплатежоспособност на „КТБ“ АД и за предстоящо иницииране на производство по несъстоятелност на банката, то и в тези хипотези разгласяването на тази информация не е достатъчно за извода, че към датата на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката, а може да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН.

Последният въпрос № 11 не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият е пряко относим към правилността на приетото от въззивния съд за това, че за действителността на процесните изявления за прихващания в случая не е приложимо изискването на чл. 59, ал. 2 ЗБН за форма, преценката на която е извън селективната фаза на касационното производство.

Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280,ал.1, предл.3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложени от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост на въззивното решение, но не и за очевидната му неправилност.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

На основание чл.59, ал.7 ЗБН дължимата държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лева следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК