Определение № 2397 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. Р., чрез пълномощници адв. Д. С. и адв. П. В. – П. от АК - Бургас, против въззивно решение № 201/01.12.2025 г. постановено по в. гр.д. № 308/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което след частична отмяна на решение № 242/28.03.2025 г. по гр.д. № 2097/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен предявеният от П. А. Р. против М. Ю. С. иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред. първо от ЗЗД, да бъде осъден ответника да му заплати сумата от общо 97 984,13 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2024 г. до окончателното й изплащане, и в тежест на ищеца са възложени разноските по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Допустимо ли е решаващият състав да постанови решение въз основа на факти и обстоятелства, приети единствено въз основа на едностранчиво разгледани доказателства с оглед тезата на една от страните, без да се зачитат и разгледат доказателствата представени от другата страна?“; 2. „Допустимо ли е съдът да не анализира гласните доказателства на основния свидетел по делото, единствен имащ реални впечатления и наблюдения върху взаимоотношенията между страните по делото и спорното право?“; 3. „В кои случаи се игнорират съвпадащите гласни доказателства и заключението на допуснатата по делото експертиза? Ползват ли се с еднаква доказателствена сила всички доказателствени средства?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, да извърши съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка?“; 5. „Допустимо ли е да се събират свидетелски показания от лице, което не е възприело самостоятелно фактите и обстоятелствата, за които свидетелства, а споделя пред съда единствено свои оценки и анализи?“; и 6. „Каква е разликата между даване на заем, изплащане на възнаграждение и изплащане на дивидент?“. По част от въпросите се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС; решение № 134/2013 г. по т. д. 34/2013 г. на II т.о. на ВКС; решение № 75/2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на II т.о. на ВКС; решение № 94/2016 по т. д. №3768/2014 г. на II т.о. на ВКС; решение № 161/2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II т. о. на ВКС; решение № 202/2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на I т. о. на ВКС и др. По въпросите се сочи и наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 – очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата М. Ю. С. е подала писмен отговор, в който е изразил становище за липса на предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. Въззивният съд е посочил, че предявеният пред първоинстнционния съд като главен иск за връщане на процесната сума, като получена по договор за заем от ответника, е бил отхвърлен и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Производството останало висящо по евентуалния иск - за неоснователно обогатяване, основан на твърденията на ищеца, че преводите формиращи процесната сума, са извършени без основание и ответникът дължи връщане на даденото. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел, че странете не спорят, а и от доказателствата по делото било установено, че ответникът получил по свои банкови сметки по банков път от ищеца суми на обща стойност 97 984,13 евро, както следва: на 26.01.2021г. -сума в размер на 27 004,13 евро; на 26.01.2021г. - сума в размер на 32 675 евро; на 26.01.2021 г. - сума в размер на 16 726,39 евро; на 27.01.2021г. - сума в размер на 15 948,61 евро и на 27.01.2021г. - сума в размер на 5 630 евро. Според заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза, като основание за банковите преводи ищецът посочил в преводните документи „личен трансфер“, а в декларацията пред банката по чл. 66, ал. 2 от ЗМСИП като произход на средствата бил посочен „разпределен дивидент от „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД.“ Съгласно допълнителното заключение, разпределеният дивидент за 2020 г. в размер на 100 545,55 евро в полза на П. Р. от „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД му бил изплатен с платежно нареждане от 21.01.2021 г. по неговата лична сметка. Установено е, че посоченото дружество е било вписано в ТР на АВп. на 01.07.2020 г., с управител на същото ищецът П. Р.. От представените от ответника писмени доказателства /неоспорени от ищеца/, съдът е приел за доказани твърденията на С. касаещи неговата квалификация, експертиза и професионален опит в областта на ядрената енергетика. С пълномощното с нотариална заверка на подписа /представено по делото/, ищецът Р., като управител „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл Източна Европа Азия“ ЕООД, пет дни след регистрацията на дружеството, упълномощил С. да извършва от името и за сметка на дружеството всички правни и фактически действия необходими за осъществяване на дейността на дружеството, като представлява Р. в качеството му на управител и представител на дружеството пред всички физически и юридически лица, организации и учреждения в страната и извън нея, също за водене на преговори от името на дружеството, да сключва и подписва всякакви договори, сделки и спогодби в страната и в чужбина, при условия и с юридически и физически лица, публични органи, изцяло по негова преценка, без ограничение, като задължава дружеството по тях, да следи за изпълнението им, да получава плащания по тях, като извършва и всякакви други действия в тази връзка, включително разпореждане по банковите сметки на дружеството. Пълномощното включвало изброяване и на други действия и правомощия за упълномощения, включително за разпореждане със средствата по банковите сметки на дружеството, при изрично посочване, че при съмнение относно обема на делегираната представителна власт, пълномощното се тълкува в полза на упълномощения. Не било спорно, че на 03.07.2020 г. между „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД и турско дружество със съкратено наименование MRC, работещо в областта на ядрената енергетика, били подписани споразумение за сътрудничество и консултантски услуги и допълнително споразумение към него от 03.07.2020 г., с които турското дружество ангажирало срещу възнаграждение консултантските услуги на „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа Азия“ ЕООД по задание описано в допълнителното споразумение, касаещи изпълнението на различни видове дейности за електроцентрали в Източна Европа и Азия. С оглед дейността по споразуменията свързана с изграждане на ядрена централа от турското дружество, преди подписването на договорите и преди учредяване на българското дружество /вписано в регистъра два дни преди подписване на договора/ били водени предварителни преговори. Ангажираните от ответника доказателства потвърждавали твърденията му, че предварителните преговори с турското дружество, довели до учредяване на българското дружество и до подписване на договора и споразумението между двете дружества, били водени от него, в качеството му на експерт в областта на ядрената енергетика, както и твърдението му, че след регистрацията на българското дружество, организацията и действията по управлението на дружеството са му били възложени с пълномощно и фактически са били осъществявани от него, чрез работата му по споразуменията с турското дружество. В тази връзка съдът е обсъдил както представените по делото писмени доказателства така и показанията на свидетелите Г., М. и Ш.. Св. Г. посочил, че той свързал С. с турското дружество MRC, и след преговорите бил сключен договор, но не от С. в лично качество, а чрез българско дружество. След сключване на договора с турското дружество, цялата консултантска работа по договора, която била във връзка с подготовка и изграждане на реактори, реакторни легла и бетонна конструкция, била извършена от С., като свидетелят също участвал при търсенето на инертни материали, както и като консултант заедно със С. за изпълнение на работата възложена на българското дружество от турското дружество. Според показанията на св. М., същият първоначално мислил, че С. е собственик на дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“, което било учредено във връзка с консултиране на турска фирма работеща по проекта „Аккую“ Турция за изграждането на АЕЦ. Свидетелят участвал заедно с ответника при преговорите между него и турското дружество за осъществяване на енергийните проекти. Сочи, че след като било регистрирано българското дружеството и е бил сключен договора с MRC, работата в полза на това дружество била изпълнена от С., като той очаквал да получи около 100 000 - 150 000 евро за изпълнението й. От С. знаел, че плащането на възнаграждението ще бъде извършено лично от П. Р. и когато ответникът получил няколко превода от него, му споделил, че е доволен и сумата от около 100 000 евро го удовлетворява за свършената работа. Св. Ш., в показанията си посочила, че се занимава със счетоводството на „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“. За П. Р. знаела, че от много години работи по големи проекти в енергетиката, като предполагала, че посоченото дружество било регистрирано за осъществяване на поредния енергиен проект. Ответникът С. също бил в „енергийния сектор“, и бил подизпълнител на „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“, като с него били сключени граждански договори във връзка с работата по договор на дружеството с турската фирма MRC, относно АЕЦ „Аккую“ Турция. В договорите не се съдържала информация относно заплащането, като след свършване на работата се правел анекс и приемо -предавателен протокол. Според свидетелката, всички отношения по сключения от дружеството със С. граждански договор били уредени. Дружеството работело основно с подизпълнители по граждански договори, като на трудов договор имало назначено само едно лице /обстоятелство установено и от заключението на вещото лице по делото/. Съдът изрично е посочил, че кредитира свидетелските показания в частите, в които те възпроизвеждат лични възприятия на свидетелите, не си противоречат са се подкрепят от останалите доказателства по делото. Според въззивния състав, безспорно било сключването и съдържанието на договора и споразумението от 03.07.2020 г. между двете дружества – българското и турското, въпреки представените заверени копия от тези документи, различаващи се по отношение на подписа на представителя на българското дружеството – в екземпляра представен от ищеца подписът бил негов, като управител, а в екземпляра представен от ответника подписът бил на С., като представител по пълномощно на дружеството. От допълнителното заключение на СИЕ се установило, че турското дружество е извършило в полза на българското дружество плащания за свършена работа по сключените договор и допълнително споразумение, като общо платените суми по издадените фактури надхвърлят общата сума по процесните преводи. По делото били представени от всяка от страните и заверени копия от Договор за консултантски услуги от 25.08.2020 г. /също различаващи се по отношение на подписа на представителя на дружеството/ сключен между „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, като възложител и ответника С., като изпълнител /консултант/, с който изпълнителят като експерт в областта на енергетиката се е задължил да предостави услугите си за изпълнение на задълженията на дружеството, по сключения договор с турското дружество MRC. Според договора частите по заданието, които консултантът ще предостави на дружеството били подробно описани в допълнително споразумение към него, като възнаграждението на изпълнителя щяло да бъде определено с допълнително споразумение, след представяне на приемо - предавателен протокол с описание на извършената задача. Сключването и съдържанието на договора било безспорно и установявало твърдението на ответника, че срещу възнаграждение му е била възложена работа по изпълнение на договора сключен между българското и турското дружества. В копието представено от ответника от допълнително споразумение към договора за консултантски услуги от 25.08.2020 г. между „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД и ответника /подписано от С. и като представител по пълномощно на дружеството/, съдържащо описани задачите, които следва да изпълни консултанта, било посочено общото възнаграждение в размер на 100 615 евро и разбивка по пера на задачите и възнаграждението за всяка от тях. Ищецът оспорил същото, с твърдение, че оригиналът който се съхранява в счетоводството на дружеството /представен от него по делото/ е подписан от него като управител на дружеството, като били налице и разлики в съдържанието относно договореното възнаграждение. От справка на съдържанието извършена от въззивния съд по двете копия се установило, че разликите са относно отразеното в копието представено от ищеца договорено възнаграждение в полза на С. от общо 94 500 щ.д., и разлики на формиращите суми при разбивките по пера. Представеното от ищеца копие също било оспорено от ответника. Оспорваният на страните се отнасяли и до елементи от представените копия от тях от приемо - предавателен протокол от 15.11.2020 г. /за извършената от С. работа във връзка с Договора от 25.08.2020 г./, представен в копие от ищеца /на л.193 и л.194/ и от ответника /на л.68/, с разлики в съдържанието, и до допълнително споразумение от 25.01.2021 г. към договора за консултантски услуги – представено от ищеца /на л.195 - л. 197/ и ответника /на л.69 - л.70/, с разлики относно лицето подписало документа от името на дружеството. Видно от въззивното решение, никоя от страните не представила достоверни доказателства за действителното съдържание на оспорените клаузи. При сравняване на съвпадащите и неоспорени елементи по представените копия от допълнителното споразумение е прието, че дружеството и ответника се договорили възнаграждението на консултанта да бъде изплатено по посочена негова банкова сметка, или по негово искане изразено от него устно или писмено, да бъде преведено по други три банкови сметки на консултанта, по които вещото лице по СИЕ посочило, че са били извършени и процесните преводи. Съдът е приел, че за работата си като консултант по горепосочения договор С. е следвало да получи възнаграждение, но не е установено по делото, че дружеството – възложител му е изплатило такова. Такъв извод не можел да бъде направен единствено от показанията на св. Ш., че всички отношения по сключения със С. граждански договор са уредени. Посочено е, че преводите са били извършени от ищеца на 26.01.2021 г. и на 27.01.2021 г., след като С. направил изявление до управителя на „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл.Източна Европа и Азия“ ЕООД, с искане плащането на възнаграждението му по сключения с дружеството договор в размер на 100 615 евро, да бъде извършено от дивидентите начислени за 2020 г. и получени от управителя на дружеството П. Р. през м.01.2021 г. в съответствие с данните посочени в допълнителното споразумение от 25.01.2021 г. - т.е. по посочените други три банкови сметки. Плащането било няколко дни, след като Р. получил плащане от дружеството, по начина, по който С. поискал това в изявлението си, а сумите били на приблизителна стойност на сумата посочена в изявлението. Сумите били преведени от личната сметка на Р. по посочените в споразумението от 25.01.2021 г. банкови сметки на ответника не с един, а с няколко банкови превода, което изключвало възможността това да е било поради грешка или случайно. Направен е извод, че всички тези съвпадения, ведно с установения съществения принос на ответника при учредяването, организацията на работа и управлението на дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, и участието на ответника при изпълнение на договорената работа за турското дружество, преценени в съвкупност, опровергават твърдението на ищеца, че процесните преводи са били извършени от него без основание. Според въззивния състав, с оглед създадените взаимоотношения между страните, фактите и доказателствата по делото преценени в тяхната съвкупност обуславят извод, че чрез банковите преводи на процесните суми, ищецът е целял погасяване на задължението на дружеството към ответника за заплащане на дължимото в негова полза консултантско възнаграждение, а ответникът е получил тези суми също с убеждението, че по този начин му е изплатено дължимото възнаграждение. Т.е. било доказано възражението на ответника за наличие на основание за извършените от ищеца плащания. Правото допускало, когато задължението не е договорено с оглед на личността, изпълнение на задължението на едно лице да бъде извършено от друго лице. Ищецът П. Р. изградил отношения с ответника, както в лично качество, така и в качеството на едноличен собственик и управител на „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, тъй като работата, която С. следвало да извърши в полза на дружеството била необходима за изпълнение на задълженията по сключения договор с турската фирма. И двете страни били наясно, че С. следвало да получи адекватно възнаграждение за труда си, като не се оспорвало, че действително такъв бил положен от него по изпълнение на възложените задачи. Гласните доказателства по делото били в подкрепа на соченото от С. за характера и съдържанието на договореностите между него и „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл Източна Европа и Азия“ ЕООД, по начина по който това било описано в документите подписани от ответника, в качеството на представител по пълномощно на дружеството, и представени от него по делото. Посочено е, че въпреки че в даденото му пълномощно от дружеството, не било изрично посочено, че ответникът може да договаря сам със себе си, договорът, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, бил в състояние на висяща недействителност и не пораждал целените с него правни последици, но същите настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът го потвърди /а потвърждението в хипотезата на чл. 301 от ТЗ настъпвало при непротивопоставяне веднага след узнаването/. Съдът се е позовал на т.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като е посочил, че ищецът П. Р., в лично качество като физическо лице, не разполага с възможност в това си качество да прави възражение за недействителност на договори и споразумения, които ответникът е сключил като представител по пълномощно на дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл Източна Европа и Азия“ ЕООД, включително когато е договарял сам със себе си, тъй като на недействителността може да се позове само лицето от името на което е сключен договорът /в случая дружеството/ или неговите универсални правоприемници. Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приет за неоснователен. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси с №№ 1, 3 и 4 в изложението. В практиката на ВКС, напр.: решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ВКС, II т.о., вкл. и тази посочена от касатора по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните е възприето, че за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото. С посоченото решение по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност е възприета практиката на ВКС, обективирана в решения на състави, постановени по чл. 290 ГПК, според която въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. Въззивния съд е процедирал в съответствие с тази практика на ВКС. Съдът не е сравнявал по значимост различни доказателствени средства, а е формирал изводи на база съдържанието на конкретните доказателства, събрани чрез тях. С обжалваното решение съдът е обсъдил всички събрани доказателства по делото, относими към предмета на спора и е направил анализ на същите, вкл. на тези, които според касатора обосновават основателността на иска /показанията на св. Ш. и заключенията на СИЕ/, както и е изложил подробни съображения защо формира конкретни фактически изводи въпреки съдържанието на някои от доказателствата. Несъгласието на касатора с отразените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване. В производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени изводи. Предвид изложеното тези въпроси не могат да обосноват приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За тях не е налице и допълнителният критерий по второто сочено от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросите касаят приложението на норми, еднозначното тълкуването на които не се нуждае от осъвременяване. Касационното обжалване не следва да се допуска и по въпроси с №№ 2 и 5, свързани с оплакването за необоснованост на решението и на несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, които не съставляват основание за допускане на касационното обжалване /в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Следва да се допълни, че въззивният съд се е съобразил с трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля /според правилата на чл. 172 ГПК/ и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Съдът е длъжен да съобрази всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните от свидетелите факти, както и обстоятелствата при възпроизвеждането и дали впечатленията на свидетелите са спорадични или системи. Въззивната инстанция не е процедирала в отклонение от тази практика, като подробно е обсъдила ангажираните гласни доказателства, посочила е каква част от показанията приема за достоверни и непротиворечиви, кои релевантни факти се установяват от тях и е изложила мотиви защо и в коя част дава вяра на тези показания. Несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата и с крайния резултат по делото съставляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които както се посочи не подлежат на проверка във фазата по чл. 288 ГПК. По отношение на въпрос № 6, освен от обстоятелството, че е поставен общотеоретично, а не с оглед фактите по делото, отсъствието на общата предпоставка произтича и от липсата на произнасяне по същия в обжалваното решение. Видно от мотивите към акта, разграничение между даване на заем, изплащане на възнаграждение и изплащане на дивидент, изобщо не е провеждано. Въпросът за липсата на сключен договор за заем между страните е бил решен с влялото в сила първоинстанционно решение, с което е бил отхвърлен главният иск предявен от ищеца по делото, а въззивният съд не е приемал, преведената чрез процесните банкови преводи сума от ищеца на ответника сума да представлява „изплащане на дивидент“. По заявеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като предпоставка за допускане на касационен контрол: Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице и очевидна необоснованост на решението на въззивния съд. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на делото, разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 5000 евро съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото писмени доказателства за платено такова в посочения размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.