Определение № 50675 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2610/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени касационни жалби от страните по в.т.д.№ 103/2021 г. на АС – Пловдив срещу решение № 260202/14.07.2021 г., както следва: І. Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален пълномощник, обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение № 260153 от 18.12.2020 г. по т.д.№ 144/2020 г. на ОС – Стара Загора, за осъждането й да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Тракия“ ЕООД сумата 75 410 лв., представляваща стойност на извършена през м. февруари 2017 г. болнична помощ по клинични пътеки по договор № 241104 от 24.02.2014 г. и последващите допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по КП и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /08.06.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, въз основа на които се моли за отмяната му. Оспорват се изводите на съда за частична нищожност на клаузи по договора, водещи до нарушаване правата на здравноосигурените лица, а след анализ на цялостната нормативна уредба /идентичен с този във възивната жалба/ се поддържа и че поради липса на решение на Надзорния съвет на НЗОК относно отчетената надлимитна дейност не е възникнало задължение за нейното заплащане. Твърди се също, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи и оплаквания в жалбата. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ Противоречат ли клаузите на сключен на основание чл. 59, ал.1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се определят стойности /лимити/ за дейностите към договора, разпределени по месеци, на чл. 52 КРБ; 2/ Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение № 2 към договора стойности; 3/ Има или не основание НЗОК да налага „лимити“ при заплащането на извършена дейност от изпълнител по сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор; 4/ Подлежат ли на заплащане извършени дейности по сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определениете в Приложение № 2 към този договор стойности /лимити/ за дейностите за съответния месец; 5/ Приложение № 2 към сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, определя ли границата на НЗОК относно заплащане на стойността за извършени дейности за болнична помощ; 6/ Клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение № 2 към договора стойности водят ли до нарушаване правата на здравноосигурените лица, регламентирани в ЗЗО; 7/ Предвид обстоятелството, че в договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, няма предвидена възможност след изчерпване на определените стойности в Приложение № 2 към същия лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности, следва ли да се извърши заплащане на реално осъществените „надлимитни дейности“; 8/ Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ по договор, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО, когато става дума за „лимитирани“ бюджетни средства; 9/ Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ, сключени на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и как следва да се тълкува постигнатото от страните съгласие по всички права и задължения, в т. ч. и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители; 10/ Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол. По първия от така формулираните въпроси се поддържа наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /противоречие с РКС № 2 от 22.02.2007 г./, а по останалите се твърди наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, включително поради разрешаването им противоречиво от съдилищата и липсата на създадена константна практика на ВКС. При обосноваването на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е формулиран и въпросът, дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички изложени във въззивната жалба възражения и доводи на жалбоподателя, както и да обоснове фактическите и правните си изводи, като разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика /т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/ и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, съответно посочена. Твърди се, че осъщественото процесуално нарушение покрива хипотезата на понятието „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на сочените основания за достъп до касация. ІІ. „Многопрофилна болница за активно лечение Тракия“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение в съответната част, е отхвърлен искът на болницата срещу НЗОК за заплащане на сумата 22 980 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 75 410 лв. за периода от 31.03.2017 г. до датата на предявяване на иска. В жалбата се твърди неправилност на въззивното решение в атакуваната му част на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че главното вземане е без уговорен падеж, като се поддържа, че падежът му съвпада с предвидения в договора, евентуално – че се прилагат правилата на ЗЗД относно договора за изработка и тъй като НЗОК е приела изработеното и е била поканена да престира, е изпаднала в забава. Ако се приеме, че за надлимитните дейности е предвидено заплащането да става след решение на Надзорния съвет на НЗОК, то от бездействието на този орган длъжникът не може да черпи права. На последно място се сочи, че въззивният съд не е бил сезиран с оплакване срещу правилността на решението по акцесорния иск. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси: 1/ Ако дадена разпоредба от договор се обяви за нищожна поради противоречие с материалния закон и/или добрите нрави, това определя ли неприложимост на останалите клаузи от договора; 2/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при предвиден в договора срок за плащане – до 30-то число на месеца, следващ отчетния, към дейности, изпълнени в съответствие с изискванията и съдържанието на договора, за които предварително не е осигурен бюджет; 3/ Може ли въззивният съд да измени осъдително решение на първата инстанция по иск с правно основание чл.86 ЗЗД по отношение на момента на изпадане на длъжника в забава, при липса на оплакване в този смисъл във въззивната жалба. Сочи се, че въпросите са разрешени в разрез с практиката на ВКС по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съответно цитирана. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът „за овъзмездяването на изпълнителите при недобросъвестно поведене на възложителя, който в случая е държавен орган“. Основанието за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се поддържа с оглед доводите за вътрешно противоречиви мотиви на въззивния съд и явното им противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Срещу касационната жалба е постъпил писмен отговор от НЗОК, чрез процесуален пълномощник, в който се съдържа становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че между НЗОК и „МБАЛ Тракия“ ЕООД е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 241104 от 24.02.2014 г., по силата на който болницата като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение 5 към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, със съдържание, посочено в приложение № 16 /приложение № 2 от НРД за МД за 2015 г./ към договора. По силата на договора НЗОК се е задължила да заплаща описаните дейности по ред, условия и цени, регламентирани в Постановление № 94 от 24.04.2014 на МС за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, по Методиката за остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложения № 2А към чл. 2, Методиката за заплащане на дейностите в болничната помощ по приложения № 2Б към чл. 2 и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС. Съдът е отчел и измененията и допълненията към договора, настъпили до последния анекс № 50 от 16.01.2017 г. Въз основа на доказателствата по делото и с оглед липсата на спор между страните, възивният съд е установил, че през м. февруари 2017 г., болницата е реализирала медицинска дейност над лимитните клинични пътеки на стойност 67 850 лв. и е вложила медицински изделия отново над определения за месеца лимит, на стойност 7 560 лв., като общата стойност на извършените дейности над определените с Приложение № 2 стойности възлиза на 75 410 лева. Дейностите и вложените медицински изделия са описани в спецификации и в протокол № Р-522/28.09.2020 г. на назначена от директора на РЗОК - Стара Загора комисия за проверка на включена в ежедневните отчети надлимитна дейност на болницата за предходни години. Съдът е констатирал, че според уговорката в чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от договора, след изменението и допълнението му с допълнителното споразумение № 241859/27.05.2016 г., изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща стойността по чл. 36, ал. 2, а потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия в месечните известия по чл. 31, ал.10 са в рамките на стойностите за съответния месец в приложение № 2 към договора. Според клаузата на чл. 43, ал. 2, т. 1, финансовоотчетните документи, въз основа на които възложителят заплаща ежемесечно договорената, извършената и отчетената дейност, не се приемат, когато обемите и стойностите в спецификациите не отговарят на изискванията по чл. 37. Съдът е намерил горните ограничения за неприложими, по следните съображения: Съгласно чл. 52 от Конституцията на Република България, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл. 2, чл. 4, чл. 35 ЗЗО, на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, не само е предоставен пакет от здравни дейности, но е предвиден и свободен избор на изпълнител на тези дейности. В тази връзка НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител, за което разполага с определен бюджет – чл. 22 и сл. ЗЗО. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗЗО със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определя и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за различните видове медицинска помощ, медицински дейности, лекарствени продукти и пр. В този бюджет за съответната година задължително се предвижда резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства - чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал.1, б. „б“ ЗБНЗОК за 2017 г., която предвижда, че решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила. Подобна възможност е била предвидена в чл. 40, ал. 2 от договора между страните, но е била изрично отменена с допълнителното споразумение от 27.05.2016 г. Независимо от това, в споразумението към договора е предвиден друг ред и условия за закупуване/изплащане от страна на възложителя – НЗОК на извършени и заявени за плащане надлимитни дейности - чл. 39 и 40 от допълнителното споразумение. Произтичащите от посочените императивни законови разпоредби и от съдържащите се в сключените между страните договори задължения за изпълнителите на болнична медицинска помощ изключват възможността същите да отказват предоставянето на такава помощ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от определените им месечни стойности. Липсата на подобна възможност означава, че достигането на тези стойности от изпълнителя на БМП в един по-ранен момент не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона чрез бюджета на НЗОК пакет болнична медицинска дейност, чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му да оказва тази помощ. Напротив, в чл. 5, т. 1, т. 3, т. 5, т. 8 от договора изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица; разпоредбата по т. 9 изисква „непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност“, а от друга страна нормата по т. 10 забранява искането на допълнително заплащане от посочените лица, независимо от това, дали определените от НЗОК месечни стойности са достигнати или не. В такъв случай, след като извършването и отчитането на медицинските дейности от страна на болницата съответства на предмета и условията на договора, не би могло да се приеме, че превишаването на определените с Приложение № 2 към договора месечни стойности на дейностите в БМП и изобщо на бюджетната рамка за съответната година, съставлява такова неизпълнение на индивидуалния договор, което да освобождава възложителя от задължението за заплащането им над определения лимит. С превишението на тези стойности, болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право да ползва пакета от здравни дейности, както и свободно да избира изпълнител на тези дейности. Следователно, превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането на такива стойности са били предвидени средства (общо в размер на сумата 341 381 600 лв.) от резерва по бюджета на НЗОК, вкл. за „непредвидени и неотложни разходи“ (чл. 1, ал. 2, т. 1.3. ЗБНЗОК за 2017 г.). Оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в рамките на финансовата 2017 г. След като въззивният съд е преценил като неоснователно и възражението за погасяване на вземането по давност, е формирал крайния си извод, че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по договора следва да бъде заплатена от възложителя. За да прецени като неоснователна акцесорната искова претенция по чл. 86 ЗЗД, съдът е приел, че уговореният в договора падеж за плащане на извършена болнична помощ по клинични пътеки и за вложени медицински изделия – 30-то число на месеца, следващ отчетния, е относим само към стойностите на закупените дейности и медицински изделия в рамките на лимитите за съответния месец, посочен в Приложение № 2 към договора, за които предварително е бил осигурен бюджет. За заявяването и евентуалното одобрение и заплащане на надвишаващите определените с Приложение № 2 стойности на извършените медицински услуги и вложени медицински изделия, в чл. 39, ал. 2–7 и чл. 40 от допълнително споразумение № 241859/27.05.2016 г. са предвидени ред и условия, при които възложителят, след внасяне на мотивирано предложение от изпълнителя за коригиране на определените с това приложение стойности, може да извърши такава корекция, съответно да предвиди допълнителни средства за закупуването и за заплащането на надлимитните дейности. В случая ищецът не установява, а и не твърди да е подал писмено заявление по чл. 39, ал. 2 от договора, а освен това в посочените клаузи липсват предвидени конкретни срокове за евентуалното одобрение и заплащане на тези дейности и изделия, поради което падежът за заплащане на допълнителните средства не съвпада с този на плащанията за лимитираните медицински дейности и изделия. По основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен/процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице кумулативно и някоя от визираните в т.т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. При тълкуването на чл. 280, ал. 1 ГПК е направено и ясно разграничаване между основанията за достъп до касация и основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което искането за допускане на касационно разглеждане на делото не би могло да се основава на доводи за неправилност на решението. Поставените от НЗОК множество въпроси не могат да обусловят приложното поле на касационното обжалване. Съществена част от тях са пряко относими към оспорената от касатора дължимост на плащания за надлимитни медицински дейности, поради което са изцяло релевантни към правилността на обжалваното решение. Преценка относно материалната законосъобразност на въззивния съдебен акт може да се реализира едва в производство по чл. 290 ГПК, но не и в настоящата селективна фаза. Друга част от въпросите не съответстват на изложените от въззивния съд мотиви и/или са напълно хипотетични, поради което не се преценяват като значими за постановяване на атакувания краен резултат по делото. Следователно така формулираните въпроси не удовлетворяват основния селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това във връзка с част от въпросите е даден отговор в решение № 169 от 16.02.2021 г., постановено по т. д. № 1916/2019 г. по описа на ВКС, II т.о. Според него, уговорената в сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; но тя няма за последица отказ за плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига същите да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Мотивите на касационния съд, довели до този краен извод, и мотивите в обжалваното въззивно решение си кореспондират, респ. последното не противоречи на създадената актуална практика по чл. 290 ГПК и соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случая не е приложим. Зададеният процесуалноправен въпрос покрива общото селективно изискване за достъп до касация, но липсват каквито и да било данни за допуснато отклонение от посочената от касатора и служебно известна на съда практика за задълженията на въззивния съд, а именно - при постановяване на решението си да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Въззивното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно, тъй като от съдържанието му не се установява същото да е постановени при превратно прилагане на закона /в неговия обратен смисъл/ или при допуснати особено груби нарушения на правилата на формалната логика. Приложното поле на касационното обжалване се доказва по жалбата на „МБАЛ Тракия“ ЕООД. Въпросът дали въззивната инстанция може да измени обжалваното решение /в случая - относно началния момент на изпадане на длъжника в забава/ и да пререши спора, при липса на конкретно оплакване във въззивната жалба за това, има нужното значение за изхода по делото и изглежда да е разрешен в противоречие с указанията в т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – основание за достъп до касация съобразно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това въпросът дали въззивният съд е излязъл извън спорния предмет по смисъла на чл. 269, изр. 2 ГПК сочи и към вероятност въззивното решение да е недопустимо – основание за допускане на касационно обжалване въз основа на служебните задължения на съда, намерило израз в чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. В заключение съдебният състав намира, че по касационната жалба на НЗОК не следва да се допуска касационно обжалване, а по касационната жалба на болницата такова следва да бъде допуснато. „МБАЛ Тракия“ ЕООД следва да представи доказателства за предварително внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на жалбата му срещу решението по чл. 86 ЗЗД, в размер на 459, 60 лв., на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение