Определение № 327 от 07.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 07.06.2012 г. по гр.д. № 4491/2012, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 06.02.2012 г. по гр.д. № 18436/2011 в частта, в която са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението и възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и е обезсилено същото решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ, като делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. М. В. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощията на първоинстанционния и въззивния съд по искане за допускане на изменението на предявения иск по основание преди приключване на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция и по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Ц. М. Я., представлявана от адв.адв. Н. И. и И. А. от САК я оспорва, като счита, че по повдигнатите правни въпроси има трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд и въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция по третия иск не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата със заповед № 95/18.10.2010 е незаконно, тъй като в заповедта не е посочено, кога ищцата не се явявала на работа и без да е преодоляна закрилата и при уволнение, а искът за неизплатено трудово възнаграждение е недопустим, тъй като е надлежно изменен по основание. Касационното обжалване по исковете за незаконност на уволнението и за възстановяване на предишната работа не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не обуславя решението по делото. Уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на предишната работа, тъй като не е преодоляна закрилата й при уволнение. Касационното обжалване на решението в останалата част следва да бъде допуснато, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение