Определение № 70 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3372/2020 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 21.04.2020г. по гр.д.№1126/20г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Жалбоподателят – Фондация „Янг Лайф България“, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Ответникът А. П. Н. в писмено становище,чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил уволнението на А. П., извършено със заповед №001 от 15.06.2018 г., издадена от изпълнителния директор на Фондация – „Янг Лайф България“ и го е възстановил на заеманата до уволнението длъжност „Сътрудник, директор за район в [населено място]” във Фондация– „Янг Лайф България. Установено е, че със заповед №001/15.06.2018 г. на изпълнителния директор на ответната фондация трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, считано от 15.06.2018 г., на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ – поради съкращаване на щата. Констатироно е, че заповедта е връчена на ищеца на 15.06.2018 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 КТ, трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, считано от 15.06.2018 г. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е доказал наличието на предпоставките за извършване на съкращение, т.е. налице е реално премахване на 1 щ.бр. за длъжността на ищеца „Сътрудник, директор за район в [населено място]“ по новото щатно разписание, в сила от 01.06.2018 г. Съдът е счел, че е налице взето решение за съкращение на щата, от компетентния орган, утвърдено е ново щатно разписание, отразяващо действителното съкращение на щата, предхождащо датата на уволнението на ищеца. Съдът е счел обаче, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е извършил подбор по чл.329 КТ, а задължението за подбор възниква за работодателя, когато се засягат част от щатните бройки за една и съща длъжност. Съдът се е позовална ТР №3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което възможността да бъде разширен кръга на работниците и служителите, към които може да се насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето на обсега на подбора - до длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните, с намиращите се в закриваната част от предприятието или в намаления обем на работата. Посочено е, че при задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. Установено е, че в конкретния случай за длъжността, заемана от ищеца, са съществували 2 щ.бр. по действащото щатно разписание, като е премахната 1 щ.бр. по новото такова, поради което за работодателят е възникнало такова задължение за извършване на подбор по смисъл на чл.329 КТ между ищеца и другото лице, заемащо същата длъжност. Съдът се е позовална практика на ВКС, вкл. и решение №9/01.02.2012 г. по гр.д. №1033/2011 г. на IV ГО, според която когато работници или служители, наети на съкращаваната длъжност, се ползват от закрила, която не може да бъде преодоляна, работодателят не е длъжен да ги включва в подбора. Такава е закрилата по чл.333 ал.5 и 6 КТ - бременни или в напреднала процедура „ин витро“ работнички, както и работници или служители, ползващи отпуск поради бременност и раждане, не могат да бъдат уволнени поради съкращаване на щата и намаляване на обема на работата при никакви условия. При това положение включването им в подбора е безпредметно, а извършването на подбор без тяхно участие не го опорочава. Съдът е приел, че в случая работодателят твърди, че служителката, която е заемала другата щатна бройка към датата на процесното уволнение е ползвала отпуск поради бременност и раждане, като в подкрепа на това свое твърдение е представил заповед №3/10.09.2017 г., в която се сочи, че на основание чл.163 ал.1 КТ на посоченото по-горе лице е разрешено ползване на отпуск по майчинство в размер на 275 календарни дни, считано от 11.09.2017 г. до 12.06.2018 г., която заповед е оспорена от ищеца, но по делото обаче не са представени посочените в чл.45 ал.1 т.2 Наредба за работното време, почивките и отпуските писмено заявление на майката до работодателя с приложени към него копие от удостоверението за раждане на детето и декларация, с оглед оспорената и описана по-горе заповед по чл.163 ал.1 КТ. С оглед на това, съдът е приел за основателни възраженията на ответника, че по делото не е установено по безспорен начин факта, че служителката е била в отпуск по чл.163 ал.1 КТ, като освен това от оспорената заповед №3/10.09.2017 г. се установява, че служителката е бил в законоустановения отпуск до 12.06.2018 г. вкл., т.е. към датата на процесното уволнение – 15.06.2018 г., служителят вече не е била в такъв отпуск и същата не се е ползва със закрилата по чл.333 ал.5 и 6 КТ. Поради изложеното съдът е приел, че уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно – извършено е в нарушение на разпоредбите на чл.329 КТ, поради което е уважил предявеният иск за отмяната му, а основателността на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ се обуславя от незаконността на уволнението, поради което е уважил и него. В изложение по чл.284,ал.3 ГПК жалбоподателят,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, допустимо ли е въззивният съд да се произнесе дали е налице промяна на основния трудов договор/от срочен преминал в безсрочен/, когато такова твърдение не е въвеждано, както и кой е момента релевантен за извършване на преценка за наличие на задължение за подбор по чл.329 КТ-датата на вземане на решение за съкращаване на щата или деня на прекратяване на конкретния договор. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и представя решения на състави на ВКС. При тези данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от жалбоподаля въпроси и на сочените от него основание. Въпросъта допустимо ли е въззивният съд да се произнесе дали е налице промяна на основния трудов договор/от срочен преминал в безсрочен/, когато такова твърдение не е въвеждано, не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по същият въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното решение и той не е е обусловил решаващите му изводи за основателност на предявените искове. Що се касае до въпросите за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и кой е момента релевантен за извършване на преценка за наличие на задължение за подбор по чл.329 КТ-датата на вземане на решение за съкращаване на щата или деня на прекратяване на конкретния договор, настоящият състав намира, че на същите съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС, на която се е позовал и в мотивите на решението си. Според тази практика въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени ( решение от 02.02.2015г. по гр. д. № 4265/2014 г., ІV г. о., ВКС и цитираните в него). Тази константна практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. Според практиката в подбора работодателят е длъжен да включи всички работници и служители, които към момента на извършването му заемат длъжности със същите или несъществено различаващи се трудови функции. В случая въззивната инстанция се е мотивирала с липсата на доказателства за наличие на защитата при уволнение по чл.333 КТ за служител, заемащ длъжност, една бройка от която се съкращава, поради което поставения въпрос за момента, към който следва да се извършени подбор по чл.329 КТ не обуславят допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Ва ответната страна не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Предвид изложените съображения, съд