Определение № 352 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалби на Г. Д. П. /ищец/ и на “Струма про инженеринг“ ЕООД, гр.Перник /ответник/ срещу въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 162 от 06.04.2023 г. по гр.д.№ 669/ 2022 г., с което /в обжалваната пред въззивния съд част/ частично е отменено и частично е потвърдено решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 2384/ 2020 г. и като краен резултат “Струма про инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. П. сумата 60 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила при изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на инцидента – 27.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв /част от вземане в общ размер 150 000 лв/ и е разпределена отговорността за дължимите по делото такси и разноски. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ответника в частта му, с която “Струма про инженеринг“ ЕООД е било осъдено да заплати на Г. П. 35 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на същата злополука, поради което е влязло в сила в тази част. Ищецът Г. П. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск и формулира в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 правния въпрос „Как следва да се прилага критерия за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск по чл.200 от КТ на пострадал в трудова злополука работник, при която е трайно увредено здравето му?“, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, без конкретни доводи в какво тя се състои. Ответникът “Струма про инженеринг“ ЕООД оспорва касационната жалба на ищеца, като счита същата за нередовна и моли за оставянето й без движение. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване поддържа че не е обосновано никое от допълнителните касационни основания, както и че по поставения от ищеца правен въпрос има установена съдебна практика, съобразена от въззивния съд. При условията на евентуалност излага съображения за неоснователност на касационната жалба. “Струма про инженеринг“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, в която иска е уважен в размер над 35 000 лв. Моли то да бъде допуснато до касационен контрол в тази му част по правния въпрос „Представлява ли заключението на вещо лице по неоспорена и приета по делото съдебно – медицинска експертиза доказателство, сочещо, че ищецът не е положил елементарна грижа за правилното и бързо възстановяване на здравето си като не е провел рехабилитация?“. Касаторът – ответник счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, същевременно – че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа също, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът неправилно отхвърлил възраженията му за умишлено поведение на ищеца при настъпване на трудовата злополука, за проявена от него груба небрежност, за извършени от ответника в полза на ищеца доброволни плащания на суми за обезщетяване на настъпилите вреди и за неположена след злополуката грижа от ответника да проведе рехабилитация с оглед бързото му и пълно възстановяване. Счита, че това е резултат от неправилна преценка на доказателствата по делото. Ищецът Г. П. оспорва касационната жалба на ответника с доводи, че поставеният от последния въпрос не е правен, а фактически. Въззивният съд бил приел, че ищецът не е провел специална рехабилитация или психотерапия, но е положил необходимата и медицински предписана грижа за възстановяване от инцидента. Не били налице и допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като по въпроса имало установена практика, с която обжалваният акт бил съобразен. Излага и съображения, че въззивният акт не е очевидно неправилен, а при условията на евентуалност – за неоснователност на касационната жалба на ответника по същество. Съдът намира жалбите за допустими, но исканията на страните за допускане на касационно обжалване са неоснователни. Не следва да се уважат доводите на ответника, че касационната жалба на ищеца е нередовна поради погрешно посочен в нея номер на решението на въззивния съд и поради допусната от този съд явна фактическа грешка при изписване на годината на делото. Техническите грешки в жалбата са ирелевантни, ако от изложеното в нея ясно се установява кой е обжалваният акт, а очевидните фактически грешки на съда /ако има такива/ се отстраняват по реда на чл.247 ГПК, но нямат отношение към редовността на подадената срещу акта на съда жалба. За да уважи отчасти предявения иск, въззивният съд приел за установено, че на 27.09.2019 г. година ищецът, изпълняващ длъжността „общ работник“ при ответника, полагал труд на строителен обект в [населено място]. Около 17,00 часа влязъл в изкоп с дълбочина от 2,40 метра, за полагане на тръби и докато извършвал тази дейност, земята до изкопа се свлякла и го затрупала до раменете. Злополуката била призната за трудова с влязъл в сила административен акт - разпореждане № 4/ 31.01.2022 г. на ТП на НОИ. По време на настъпването й ищецът бил в трудово правоотношение с ответника, установено с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 5183/ 2020 г. на Пернишки районен съд. В резултат на трудовата злополука работникът получил многофрагментно счупване на дясна седалищна кост, счупване на дясното крило на кръстповата кост, счупване на двете рамена на срамната кост – двустранно. Ищецът нямало да може да се възстанови напълно от получените травматични увреждания, тъй като счупването в областта на тазобедрената става довело до прекъсване на хрущяла, което обуславяло развитие на артрозни промени. Вследствие претърпяното оперативно лечение останали трайно два оперативни белега, а ходилото на десния му крак нямало да може да се възстанови напълно, което се отразявало на правилността на походката занапред. С експертно решение № 0384/ 01.02.2022 г. на ТЕЛК на ищеца била определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от една година за травматичните увреждания от злополуката. След преживяното психологическото състояние на ищеца било нестабилно, при него бил налице невротичен синдром от астеничен тип със значителни психо-соматични нарушения. Непосредствено след инцидента ищецът се намирал в изключително тежко и болезнено физическо и психическо състояние, не можел да се движи и обслужва сам в продължение на няколко месеца. Постепенно започнал да се раздвижва с проходилка и с помощта на патерици. И към настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно, като все още изпитвал болки и куцал, а в емоционален и психически план – проявявал раздразнителност и депресивност, чувствал се отчаян и непълноценен. При така установените факти от правна страна съдът приел, че отговорността на ответника по чл.200 КТ да обезщети търпените от ищеца вреди е ангажирана. На обезщетяване подлежали всички вреди, пряка и непосредствена последица от злополуката, призната за трудова по съответния ред. Установено било, че като следствие от злополуката ищецът получил трайни увреждания на здравето, бил с трайно намалена трудоспособност около една година, няколко месеца бил обездвижен, после проходил с помощта на патерици, имал нужда от чужда помощ в ежедневието си, включително за битови и хигиенни нужди. Пълно възстановяване не било налице и към момента, останали му два следоперативни белега, които нямало да се заличат, походката му останала деформирана, продължавал да бъде психически подтиснат, нестабилен и разстроен. Отчитайки тези обстоятелства съдът приел, че справедливия паричен еквивалент на неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудовата злополука, възлиза на 60 000 лева. Това се определяло от наличието на интензивни и продължителни физически болки и душевни страдания при получаване на травматичните увреждания, продължителния период на възстановяване, необходимостта от чужда помощ за елементарни битови нужди, както и непълното възстановяване и към момента и обстоятелството, че неправилната походка и получените следоперативни белези ще останат и занапред. Съдът посочил, че отчита и трайно влошените социално-икономическите условия в страната към периода 2019 - 2023 година, изразяващи се в растяща инфлация, безработица и ръст на цените. Направеното от ответника възражение за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване по смисъла на чл.201 ал.2 КТ съдът отхвърлил. Посочил, че в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че ищецът е проявил груба небрежност и е имал поведение, което обективно допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Установено било по делото, че след настъпване на трудовата злополука ищецът претърпял оперативна интервенция и след кратък престой в болнично заведение е продължил лечението и възстановяването си в домашна обстановка, като няма данни да е провел специална рехабилитация или психотерапия, но е положил необходимата и медицински предписана грижа за възстановяване от инцидента. Нямало доказателства за конкретно действие или бездействие на ищеца, сочещо на неполагане на елементарна грижа за правилното и бързо възстановяване на здравето му. Съдът отхвърлил и направеното от ответника възражение за приспадане от определеното обезщетение на сумата от 4 165 лева, включваща сума в размер 2 000 лева, платена на бащата на ищеца за възстановяване на неговите здравноосигурителни права и сума в размер 2 165 лева, платена от ответника на ищеца за поставяне на импланти по време на проведеното оперативно лечение. По делото не били събрани доказателства, че ответникът е изплатил тези суми, но дори да имало такива, същите касаели репариране на имуществени вреди, за които нямало предявен иск. Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол по твърденията и на двете страни за очевидната му неправилност. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая нито ищецът, нито ответникът поддържат наличие на такъв порок, въз основа на който обжалваният акт да може да се окачестви като „очевидно неправилен“. Касационен контрол не може да бъде допуснат и по поставените правни въпроси. Този, който е поставил в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ищецът, обуславя обжалваното решение, но е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Според тази практика, за да определи справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди, съдът дължи изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането /решение № 50042/ 10.05.2023 г. по т.д.№ 342/ 2022 г., І т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 ал.1 на чл.280 ГПК и няма основания касационното обжалване да бъде допуснато по жалбата на ищеца. Тези предпоставки не са налице и по поставения от касатора - ответник въпрос. Той не обуславя обжалваното решение, тъй като не кореспондира на фактическите установявания на въззивния съд. Съдът не е приел от фактическа страна, че ищецът не е положил елементарна грижа за правилното и бързо възстановяване на здравето си, тъй като не е провел рехабилитация. Констатация, че рехабилитация не е провеждана, въззивното решение съдържа, но не и че ищецът не е положил елементарна грижа за правилното и бързо възстановяване на здравето си. Напротив, въззивният съд е приел, че ищецът е положил необходимата и медицински предписана грижа – лично и чрез трети лица - за възстановяването си след инцидента. Поради това въпросът какви биха били правните последици, ако ищецът не е положил елементарна грижа за възстановяването си, не обуславя обжалваното решение и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Ето защо съдът намира, че по доводите и на двете страни не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед на това разноските за касационното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени. По изложените съображения съдът